Черно на бяло с Христо Мутафчиев- актьорът, който измисля живота

Христо Мутафчиев е енергия. Неистова. Гледала съм го във филми, театрални постановки, пеещ на Аполония с БТР, раздаващ се като председател на Съюза на артистите в България. Кауза му дай и ще видиш как се случва. Особената усмивка и искрящите очи винаги са ме карали да мисля, че е недосегаем. Че той измисля живота.

Така беше до момента, в който разбрах, че е получил тежък инсулт, докато снима „Миграцията на паламуда“. Eй, стига бе, си казах. Прекалено неистов е. Живее на границата и сам си я определя. Див е – добре, но искам да е жив.

Освен това, толкова негови представления все още не съм гледала. Не е честно спрямо мен това, което му се случва. Не е честно спрямо него.

Христо се възстанови. Както ми каза: „Върнаха ме с шутове от оня свят“. Различен ли е сега? И да, и не. Усмивката му – леко крива, палава и побеждаваща – си е същата. Играе на сцената и ще го гледам в „Духът на поета“ съвсем скоро. Обожавам „За теб“ и ви препоръчвам пиесата, създадена за него от Яна Борисова за животворно гледане. Животоспасяващо също.

Отказал се е да прави флиг-флаци по обясними причини, не гони трамвая, не танцува брейк, но и не тъжи за това, от което мозъчния кръвоизлив го е лишил. Разказва за „случката в своя живот“ по най-забавния начин. Пак пее, пак е на сцената и в каузите. Цени много повече докосването, гушкането, живота и любовта. Осъзнава, че да си известен е отговорност.

Благодаря за това, че Христо прие поканата ми да даде своето интервю в „Черно на бяло“ с лекота и искреност. Гледайте го, слушайте го и му се доверете. Животът ни тук и сега е дар. Наслаждавайте му се и не прекалявайте в нищо.