Митко Кърнев от D2: Вдъхновението не идва със стимуланти

Веднъж пътувахме шест часа от Варна към София с колата на Митко Кърнев. Стилът му на шофиране беше точно както очаквах- умел, динамичен, разумен и толерантен.

В багажника му, освен китарата, се возеха и рибарски такъми. Близо 500 километра не ни стигнаха да се наприказваме за музика и за други такива важни и за двама ни неща от този прекрасен живот.

„Ако съм се наспал добре, мога да приема всякакви предизвикателства, и творчески и бизнес“- ми споделя Митко.

С ръждива брада, стегната фигура и яки очила, той си изглежда точно като рок звезда. Пламъкът отвътре проблясва в погледа му, който срещам, и ми оставя усещането, че мисълта му постоянно обмисля творчески идеи, а в главата му звучат ноти.

„Винаги съм се занимавал с различни спортове. Може би за това съм жив“- казва кротко музикантът.

Познавам го от доста години и знам, че интровертният му характер бяга от преувеличения и бомбастични фрази. Научил се е да пие още като тийнейджър, по-късно е вкусил от пищното угощение на рокендрол начина на живот.

Сега, обаче, говори за предишните години без излишен патос и с блага усмивка, която сякаш винаги е закачена в ъгълчето на устата му.

Вдъхновението не идва със стимуланти.

Музиката е негова любов, Д2- страстта му, младите музиканти- надеждата. Има си и своите малки удоволствия. Обича да е сред природата, да седне на салата и чашка ракия вечер, да запали цигара.

А знаете ли вица за акулите и рок звездата? Не? Чуйте целия ми разговор с един от най-талантливите, успешни и посветени музиканти, и мой приятел- Митко Кърнев.

Още от проекта „Черно на бяло“