Петра, изваяният от камък и лазур град на Набатейците

Петра е по-красива от всяка  снимка, на  която сте я виждали. Петра е по-ярка от мечтата за нея. Петра е не просто история, тя е жива. Бедуините и камъкът са причината за това.

Стартирането към едно от чудесата на света, започва от Вади Муса – град, в който мъдро можете да се настаните, ако искате да обходите цялата Петра. Входният билет е на стойност около 130 лв. и практически е за едно денонощие. В цената са включени освен усилията на собствените ви крака и превоз с камили и магарета. Разбира се, трябва да се спазарите с бедуините за цената на тяхното придружаване. Времето, което ви е нужно наистина да  разгледате древния град е минимум два дни и то,  ако сте в добра спортна форма.

Запознайте се с Набатейците.

Древното номадско арабско племе е притежавало необикновени качества: Да вае в скалата невероятни сгради и фасади, да се катери с професионализма на  алпинист, да създаде водопроводна и канализационна система със съвършена инженерна мисъл, да се възползва от възможностите на скалния релеф и да впише в него сградите си, без да го ощетява. За съжаление това е едно от племената, които изчезват необяснимо и не е оставило никакви писмени следи за себе си. Но ще усетите присъствието им осезаемо, ако отидете в Петра. Още с влизането през каньона Сик, ще разберете колко добре са разбирали Набатейците от управление на водата. Преди години при проливен дъжд, група френски туристи са загинали, отнесени от потоците, които неслучайно са организирани така. Водата от дъждовете се е стичала през тесния и наклонен каньон право към резервоари във вътрешността на града. Сега е направена друга отводнителна система, която да не създава напрежение на туристите, които не могат да се катерят бързо по скали. Първите „сгради“ и помещения на племето могат да се видят още в каньона. Запазени са и  рисунки на набатейски божества по скалите. Изображенията приличат много повече на извънземни създания,  (високо стилизирани и символни изображения), отколкото на хора.

Цветът на камъните в каньона Сик е неуловим за камерата, щедро нюансиран между тоновете на лилавото, кармина, нежно-розово, ярка охра, тъмно зелено и  синьо.

 

И след около километър проникване през прохода към вътрешността на града се появява тя –

Красавицата „Ал Казнех“

/Съкровищницата/

Първата й среща с погледа на посетителя е през улея, очертан от скалите на каньона. Азиатските екскурзоводи устройват специално пиршество на своите клиенти: карат ги да се движат в нишка със затворени очи и хванати за ръце. Когато дойде точното място – те спират и едновременно поглеждат напред. Масовата въздишка на възхищение е напълно оправдана. Този ритуал определено дразни западния турист, но  емоцията е еднаква, дори да е потънала само в собственото ви гърло.

Розовата сграда е висока малко над 40 метра, изящна като замисъл и изпълнение и невероятно красива. Самият факт, че геният на Набатейците е извадил този образ от скалата, както велик скулптор вижда образа в парче природен материал,  изумява. Строежът при древното племе е започвал отгоре надолу. Първата козирка, на която са се качвали, за да дялат камъка с кирки,  е в най-високата част на скалата. Целият замисъл на фасадата е  такъв, че освен красота и символи, да съдържа и съвършената структура, която да издържи тежестта. Без право на грешка, крива линия и втори опит. Надолу  са се спускали по малки вдатини, направени за ръцете и краката на строителите. Архитектурно „Съкровищницата“ крие символи от египетското, гръцкото и римско визуално изкуство. Като търговци, Набатейците са пътували много и взаимствали от  различни култури, вплитайки символите им в едно. Съкровищницата всъщност е гробница, но на върха на фасадата е създадена делва, в която се е предполагало, че има съкровище. Антични същества, орли, амазонки, цветя и животни сплитат символите си върху нея. А фигурите на четири орела символизират отнасянето на  духовете на мъртвите към отвъдното.

Бедуините са стопаните на  този свят

Бедуините са отново номадско племе, уседнало в Петра след решение на мъдри управленци в Йордания. За да не се губи толкова  чар и трудова сила към Саудитска Арабия, им построяват селище, за да могат да търгуват в Петра и да я „стопанисват“. Това разбира се,  се случва по правилата бедуински. Голяма част от тях изобщо не спят в определените им жилища, а опъват шатри върху скалите. Приятна гледка е да видиш бедуин на 30 метра височина да клати крака върху скална площадка, да пие чай и да се радва на живота. Мъжете са впечатляващи и вдъхновени от  типажа на Джони Деп в „Карибски пирати“. Гримират леко очите си в черно и усилват въздействието на  яркия си поглед. Бледите лица са подчертани от дълги коси и кърпи на главата. Чаровничат и подават маркетингови реплики от рода на: „Здравей, аз съм д-р Любов“ или „Колко е хубаво да срещнеш … мен!“. Обичат да се пазарят и почти винаги приемат вашето предложение за цена. Жените са доста по-свенливи и неразговорливи, но пък изработват автентични бедуински кукли и продават древни монети, намерени сред скалите.

„Царските гробници“ в Петра – приказки от камък

Преминавайки през центъра на града ще видите огромен Амфитеатър, колонади, останки от величествени постройки и много шатри на търгуващи бедуини. От тук имате достъп и до два музея с оригинални мозайки и останки от колонади. Пътят към светилището и обелиска е стръмен и дълъг, но магаретата могат да ви окажат помощ, ако не ви е страх да подскачате на гърба им върху скали. Моят избор падна върху царските гробници. От далеч не могат да разкрият красотата си, но отблизо – това е откровение от камък. Гробницата на Урн, Коринтската и Дворцовата гробница, известна още и като „Копринената“, ще ви изумят  с творчестово на водата и вятъра, обогатило делото на Набатейците. Камъкът разкрива цялата си цветна красота на пластове, които приличат на дърво, платове,  цветя и корали. Единствено поглед и снимка отблизо, могат да  запечатат  тази красота донякъде, но само споменът от съзерцанието ще я съхрани.

„Върхът“ на Петра е манастирът „Ел Деир“

Ще ви предизвика с 800 скални стъпала до него, но ще ви разкрие гледка отвисоко към целия град. Самият манастир много наподобява на „Съкровищницата“, но е по-голям и по-зле запазен от нея. И, ако трябва да оразмерите сили и да успеете да видите всичко в Петра, мъдрото решение е да атакувате хълма на втория ден, както и Светилището за жертвоприношения.

Моят личен съвет е, да се отдадете на града и да не бързате. Изкушенията в него са много и нито пустинята Вади Рум, нито очарованието на Червено море, могат да го засенчат. Без да подценявам пустинята, в която също както и в Петра, за заснети много филми, скалните арки от този тип могат да се видят на много места по света. Подводният корален свят на Червено море е очарователен и достъпен дори на метри от брега. За добре екипираните с маска, шнорхел и обувки за плуване – магията на кораловите рифове е пленителна.

Пътуването в Йордания предлага много и различни видове изкушения: морски курорт, пустиня, столицата Аман, прескачане до Египет с корабче, полягане върху солените води на Мъртво море, гмуркане и разглеждане на потънали кораб, самолет и танк.

И все пак – Петра е перлата в короната  на Йордания. И може би най-красивото древно чудо на света.

Ние обичаме пътешествията, но обичаме и да ги споделяме с вас. Още от нашите пътувания можете да немерите ТУК.