Сейшели – детството на света

Пътуване към Сейшели – звучи луксозно, скъпо и като за двама. Традиционно се смята за дестинация, затворена в рамките на прахосаните в пари почивки, които трябва да „отбележиш“ в географската биография на успелия човек.

След 10 дни на архипелага, имам други думи за него – Детство. Зараждане. Вечност.

Отивам там, привлечена от първия чартър България – Република Сейшели. И от жаждата на моя рожден ден да съм на напълно непознато за мен място. Обичам да тръгвам по нови пътеки точно 30 януари. Получава ми се 🙂  А както е шегува майка:  „И ще се хванеш пак за крушата“, когато е завърнеш. Иде реч за  онова дърво в рождената ми къща, от където съм призовала всички нови пътища, люлеейки са люлката като дете.

Още с вдъхването на първата глътка въздух с излизането от самолета ми е ясно:  мирише на сладко детство. Хем е позната тази миризма, хем е нова.  Ароматът на остров Махе ми кимна като напоено от зеленина море. Въздух, пълен с влага, хлорофил, стари люлки и дълбоко гмуркане.

Сейшелите са:

  • Вода. Океанът ти гарантира, че ще ти изпрати достатъчно голяма вълна, да не си играеш на плувец. Парата около високите глави на съседните върхове ти подсказва, че ще се докаже като дъжд. Топъл точно колкото океанската вълна, те радва с  усещането, че отдолу, отгоре и от всички страни ще те залее.  И след миг, целуната от слънцето, водата ще се прероди в дъга или залез. Отдайте се на водата в Сейшели, милвайте океана, рошете къдравата перушина на вълните и пуснете послание до любимите си хора – то ще стигне до тях.

 

  • Сейшелите са камък! Гранитният архипелаг няма аналог на планетата. Имам, а най-вероятно и вие усещането, че всички красиви плажове на света си приличат. Тюркоазеното на водата, мраморното в пясъка, зеленото по крайбрежието най-вероятно сте виждали от България, през Гърция до Тайланд, Мавриций, Доминикани и Куба. Твърде много пътешестващите може би започват да се объркват кое на какво им прилича, а не кое какво е различно. Пазейки е от това размиване, се уча да галя неповторимото – камъните на всяко едно от местата, които обживявам. Гранитните приказки на Сейшели ще ви откраднат очите. Гледайте ги дълго, отдайте им се. Толкова са откачени камъните там, че ще ви се сторят като работа на велик скулптор, който е забавлява с това да ви доставя творби с широкия размах на планини и с миниатюри в малки пластики. Представям ви заспалия лъв на остров La Digue и камъче, намерено в Бо Валон, достойно за малка пластика.

  • Сейшелите са зачатие. По собствена традиция споря с теорията на Дарвин, че ме произлезли от маймуните. Вижте палмите Коко де Мер, ендемичен вид само за този архипелаг. Женската палма ражда плод, който е точно с вида на женската част между кръста и бедрата. Вижте и мъжката палма, чийто плод видимо напомня мъжки полов член.  Устремени един към друг, тези две палми със сигурност стават за учебник по размножаване много по-красив и точен от заниманията на птичките и пчеличките.

 

  • Сейшелите са детство. Убедеността на месното население – креолите, че природата им е удивителна, ерго – трябва да е пази, е за уважение. В резерватите за сто-двета годишни костенурки и за палми Коко де Мер нищо не можеш да „поправиш“ и „ пренаправиш“. Палмите няма да се засеят, ако просто вземеш една ядка, издълбаеш дупка в земята и чакаш да поникне. Този процес е вековен и си следва  собствената логика. Ядката пада, след седем години поникват листа, след това се източва стеблото, след още години дървото става зряло и след това – ражда. Изкуствен интелект тук няма място, нито пък „селфи“ интелект, който иска да се снима до палма, която  е извън пътеката за посетители. Уважавайте природата, тъй както пазите детето от грозни гледки.

Какъв избор да направим за почивка или запознаване със Сейшели? Архипелагът  може да се изживее и в  скъпи, много скъпи  хотели. Ако сте от този вид турист, който иска да се обгради в луксозна и добре охранявана тишина – имате богат избор – Кемпински, Констанс Ефелия, Стори и десетки други. Имате вариант и върху супер малък остров на култовия плаж Cote D’Or.  Предлагат се и вили, някои от които ви осигуряват самостоятелно изживяване в екстравагантни интериори, други пък са на базово, но хигиенно чисто ниво. Изборът как ще преживеете Сейшели е абсолютно личен и богато различен. Като човек, който ясно чува звуците на дивашката си кръв, бих ви посъветвала да се държите близко до месните. Те с лекота „подсичат“ прескъпото обслужване на хотелите с прости хитрини. Давам ви следния пример: плажовете са собственост на държавата, по тази причина не може хотел, който е завзел няколко хълма и прилежащите им плажове, да ги запази само за своите гости. Но – пътят до прекрасните ивици море, минава през главния вход на хотела, който е само за резервиралите почивка, обяд или някакво забавление. Месните креоли разбира се, имат достъп до плажа през джунглата или по вода и активно практикуват риболов. Доставят няколко пъти дневно до плажа чудесни прясно уловени риби, които предлагат на плажуващите срещу напълно разумна цена.

Между момента, в който сте си избрали рибата и този, в който я получавате сочно приготвена на грил, минават около 20-30 минути. Плюс комплименти във вид на кокосов орех за пиене и ядка за ядене и зелена салата с манго. Изпитах неимоверно удоволствие от тази риба тон, приготвена така. А има и опция да си я хванете сами, ако ви бива в хвърлянето на въдица и общуване с креолите.

  • За Сейшели едно посещение не стига. Рядко си го признавам, но покрай ненаситния си стремеж да видя и усетя всяка точка на планетата Земя, искам отново да отида там. В този гранитен архипелаг, в който можеш да правиш активно много повече неща от това да се излежаваш на плажа. Бих се завърнала в La Digue, отровът на пешеходците, велосипедистите и малките дървени люлки. Остров Praslin се гордее с едни от най-красивите плажове в света като Anse Lazio и паркът за Коко де Мер, уникалният черен папагал и светлосиният гълъб.

  • Бих се завърнала при малката дива жена от бара на плажа, която активно се противеше на това да пробваме шапките и да се снимаме с нея без да си платим. Ще е върна заради вечно задимените в пара красиви върхове, заради камъните – скулптури, заради красивата джунгла, която не избродих, заради креолите, чиято музика няма насищане, заради вечното детство на човечеството.

Една от люлките на зачатието ни, се люлее на Сейшелските острови.