Философия на хедониста – работа!

Хедонистичният начин на живот е съзнателност към удоволствието. В чист вид.

ХЕДОНИЗЪМ 2 – РАБОТАТА

            Правя пълни самопризнания – аз съм работохолик. Не се притеснявам от това, само дето заплашвам живота и почивката на хора около мен. ОБАЧЕ – само ако те не си вземат отпуск. С радост го подписвам всеки път.

Обожавам да работя по принцип. Дали ще копая в градината, ще чистя вкъщи или ще закова дивана към себе си – все тая. Дори когато мързелувам – работя. Мързелът си е 100 процентова работа, ако го приемеш сериозно, както аз го правя веднъж на месец-два.

Хедонизмът, както ви казах,  е отдаване на удоволствието. Отлична ракета-носител тип река, стичаща се от високопоставен чист ручей към дълбокостояща тиха вода. А именно – целият процес е устойчив, красив и различен като динамика.

Започваме разбира се с извора. Там, откъдето тече, няма как да спре. Ако сте си отпушили ручея, в моя случай страстта към говорене и слушане, няма как да се объркате. Ако от вас блика талант, независимо в коя сфера, дайте му да тече. Той ще се свърже с други потоци, ще изплетат река.  Вашата може да е с достатъчно дебит да се влее в морето  или да образува такова със свое име.

Моята работа няма нищо общо с моят работодател, дори това да съм самата аз. Моята работа е моята страст. Общуването. Независимо как ще я дефинирам във визитката си като професия и длъжност. Важното е общуването да е в основата, моралът в стандартите и хоризонтът да е безкраен.

Хедонизъм в работата означава – да се чувстваш щастлив от това, което правиш всеки ден. В 90% от целия си работен живот се чувствам точно така. В останалите 10% напусках. Има нещо много важно, което искам да уточня: понякога се случва така, че прекрасната ти работа се ръководи от човек, хора, групировки, които не са точно твоите. Имаш три варианта: успяваш да играеш своята игра, променяш нещата, които не харесваш, а ако не успееш – напускаш. Най-нехедонистичният вариант е да търпиш и да се превиваш. Тогава наистина работата става служба и приема некрасиви имена. Аз оставам при красивото.

Хедонизмът е принадлежност към разкошното и полезното.

Английският език има доста ефективен паралел на въпроса „Какво работиш?“ – „What do you do for a living?“ – в буквален превод – „Какво се занимаваш, за да живееш?“ Това обърква представата ни за работа на чист български.

Работа е това, ни прави  щастливи и реализирани и ни носи справедливите пари. Работа не е това, което ни носи само пари. Всяка работа, която ни носи смисъл, е щастлива – дори изнасянето на боклука. Разделното събиране  на боклука е мисълта за чистота на планетата ни, нали?

Работата е това, което ни осъществява като божий замисъл. Отдаване на собствената мисия. Т.е. не е трудова повинност. Не се налага да се пънем. Без нея – не можем. Тя е  чист хедонизъм.

Работата е призвание и радост. Тя не те уморява сама по себе си. Ако някъде тръгне де пуши, потърси причината и я назови. Дай име на проблема и го разреши.

Аз съм работохолик, защото съм хедонист.

И едно малко уточнение накрая за всички, които някога са ме питали как разпределям майчинството с работата – ами просто е. Нямам никакво деление. Всичко в моя живот е удоволствие и смисъл. Не заменям едното с другото, не се лишавам от нищо. Правя всичко, при това с кеф. Връщала съм се към призванието си три месеца след раждането, без да ощетявам никого и като пълноценен човек. Майка съм, работя, имам приятели, радвам се на живота – ДА! От всичко по много.

Следващата глава ХЕДОНИЗЪМ 3 ще бъде – приятелства. Не си мислете, че е лесно. Но е чисто удоволствие!