Философия на хедониста

Хедонистичният начин на живот е съзнателност към удоволствието. В чист вид.

Практикувам хедонизъм през целия си живот. В началото беше несъзнателно. Правя точно това, което ми доставя най-голямо удоволствие, въпреки обстоятелствата.

Когато се научих да чета и това ми достави удоволствие – буквално му се отдадох без право на последна страница за вечерта. Четях до премала, до запалена свещ и под юрган, защото майка се тревожеше за очите ми. Беше права, зрението ми се развали бързо, но си нося с радост лещите, за да  чета с правото последната страница да си избера лично.

Когато ми се подостри апетита за танци – не спрях. И сега бих се впуснала по диагонал на дансинга в пирует, ама пространствата са тесни, хората – социално ограничени. Но пак става – скачам си на място на яка музика.

            Когато прочетох стихотворението „Свобода“ на Пол Елюар, не спирам да я възпроизвеждам с всичките си сетива. Пускам ги волно да скитат в небето, в душата, в морето, в професията си. А свободата ми казва: не спирай да мислиш, да виждаш, да съотнасяш, да правиш бързи връзки.

Когато открих вкусът на любовта, виното, пътуването – нямам насита. Винаги, всеки ден, с пълни гърди. Това е като жаждата да видиш небето сутрин, независимо дали слънцето е там. То винаги Е там. Небето ми е сутрешната благословия, заради която благоденствам.

Хедонистът винаги има една основна и единствена цел – да си достави удоволствие.

На ума, тялото, духа, душата, небето, ухото, очите, кожата. Звучи ви лесно? Точно така е.  Когато избереш да не се мъчиш – просто преставаш да го правиш. Избираш насладата и започваш да я практикуваш.

ХЕДОНИЗЪМ 1 – ХРАНАТА

Защо започвам с това ли? Защото е най-лесно да се заблудите по заглавието. Полегнала арабска принцеса, посягаща между петмез и фурми не е точно това, което представлява хедонизмът в храненето. Нито пък римски запой с повръщане. Обаче – римляни, правещи любов и подкрепящи се с вино и ябълки – о, Да!

Хедонизмът в храненето означава да се любуваш на храната, която те храни с любов. В осморка се превърна това изречение. Загледайте го. Храната, заредена с любов заслужава твоята любов. Ябълката например е заредена с 6-7 месеца живот, преди да я отхапеш. От соковете земни през пролетта, през цъфтежа, опрашването, захващането, зреенето и изяждането й от вас – минават горе долу толкова. Е как да не я нахрупаш? Бързите храни /набързо замразени, набързо запържени, набързо затоплени и набързо опаковани/ нямат този заряд за любов към теб, защото са като бързите любовници. Спомен нямаш, само главата те боли и киселините подчертават процеса. На снимката са приготвени по авторска рецепта  крака на калмар.  Див и прекрасен и вкусен.

Хедонистичните храни са пресни или току що сготвени, знаеш произхода им и го разглеждаш като лично приятелство. Подпечатани с целувката на листо прясна мента, магданоз, копър върху изградената поетична салатка или блюдо. Съвършена работа от дружки. Те за теб са се готвили, ти тях си приготвил – наслаждавай се. Преди тази храна си се изморил и след нея – пак ще се изпотиш. Хедонизмът в храненето е да искаш най-доброто за себе си, а то няма да ти отмъсти на дупето. Нали всеки ден си го носиш? Добре е да е малко и леко. По тази причина истинското удоволствие никога не е виновно удоволствие. То е за дълго. Послевкус и за небцето, и за съвестта и за тялото. Казах ли ви, че най-истинския хедонизъм произтича от красотата? Тя винаги е добро начало и обещава продължение.

Следващото хедонистично признание  ще е за работата ХА!