Честит рожден ден, Съли!

„Наслаждавам се на спокойна вечер в хотелската ми стая някъде в София. Ангажиментите ми за деня са изпълнени и сега допивам с удоволствие последна чаша червено вино, преди да започна да си стягам багажа за полета ми до Сицилия утре сутрин. Седя и си мисля какъв късметлия съм. Не само че оцелях въпреки живота, който съм имал, но мога да обикалям света, да се срещам с толкова много чудесни хора, да видя удивителни места и да преживея многобройни приключения. Нищо обаче не може да се сравни с дълбокото чувство на благодарност, че имам възможност тази седмица да направя за баща ми това, което съм намислил.“

Така започват мемоарите на Съли Ърна със специален предговор за българското издание на Сиела. Преди да се захвана с превода на неговата книга „Пътищата, които избираме“, го опознах през годините – с мейли, по скайп и на живо. Служебно и приятелски.

Sally Erna

Беше ранна пролет миналата година, когато прочетох, че излиза първият сингъл Bulletproof от нетърпеливо чакания нов албум на Godsmack- When Legends Rise.

Припряно му пуснах мейл: „Няма ли най-сетне да ми пратиш новото парче?“ След минутки Съли ми отговори: „Лично ще ти го донеса. Тъкмо кацнах в София. “ Скоро беше при мен в студиото на Z-Rock и цял час говорихме за музика, за концерти, за България, за Италия.“

През лятото ме държа половин час на телефона под горещото слънце на Рим, за да ми разказва какви неща е намислил за концерта си в София. Прекъснах го, за да му кажа, че вървя към Олимпийския стадион, за да слушам U2. Той обърна на италиански и ме накара да му обещая, че ще ям и ще пия без угризения в родината на неговите дядовци и прадядовци.

Салваторе Ерна обича да казва на глас си името си с италианско произношение и не крие удоволствието си като ми припомня за европейските си корени.

Роден в Лоурънс, Масачузетс, недалеч от Бостън, Съли има тежко детство, расте в опасна среда, замесен в лоши компании с наркотици и насилие. „Музиката ме спаси“, признава той.

Не висок, в супер физическа форма, като стъпи на сцената Съли е магнит. Гласовит, жилав, татуиран, грубоват. Сърцат, искрен, уязвим, нежен. Разбрах го, когато каза преди време, че има нужда да прави и своя музика, различна от Godsmack, в която да вгради големите си рок и соул герои.

Съли е ценител на музиката без предубеждение, без да му пука от пуристите в тежкия рок. Оригинално барабанист, той се е учил да пее така, че да пасне на концепцията за Godsmack и да застане като фронтмен на американската банда.

godsmack

Това е голямата му любов. Празнуват две десетилетия успехи. Преди да дойдат за първия си концерт в София в края на март, ще пътувам до Кьолн, за да се срещна с него за интервю. Успя ли в плановете си да грабне още по-широка световна аудитория с новите записи на Godsmack, какво са намислили за шоуто в България, ще има ли време да се срещне с феновете си и да раздава автографи на читателите на неговата автобиография, в която Съли пише:

„Докато четете тази книга, помнете, че колкото и труден да ви се струва животът, колкото и несправедлив и жесток да изглежда понякога, независимо че целите и мечтите ви изглеждат много далеч и си мислите, че това са просто истории, които никога не могат да ви се случат, всичко, което искате и за което копнеете на този свят, е съвсем наблизо. Само от вас зависи да го постигнете. Ако имате силата да се изправите на крака, след като животът ви е повалил, после да го направите отново и отново, да сте готови да се вдигнете на счупените си кости, за да пристъпите крачка напред, със сигурност ще стигнете там, накъдето се стремите. Неизбежно е.“

Благодарим за вдъхновението, Съли!

Снимки: Кристина Цветкова, Димитър Алексов, архив на Godsmack