Куба: Да нарисуваш душата си върху руини

iva - cuba

Куба е „нещо като нож, нещо като цвете, изобщо като нищо на света“. Заглавието е от книга на Уилям Сароян и цѐли в сърцето най-точното ми определение за острова.

От Куба боли, заради Куба обичаш. Средно положение няма.
Тя е като любовник с очи на кръшкач, като предрешена стара мома за женене, като красиво дете с лошо бъдеще, като бедняк със самочувствие на милионер.

Започвам тази изповед към Куба със Сградите, запечатали богатото на пари и архитектурна мисъл минало. Хавана с лекота прехвърля зад гърба си голяма част от тежките на самочувствие европейски градове с това, което има.

iva - cuba

Строителството там е материализирана представа за разкошен и отворен към света живот. Височините на сградите хармонират с всеки вписан там елемент. Вратите са огромни, от масивно дърво с богата украса. Стаите достигат до височина 5-6 метра и завършват с таван – картина. Обикновено е дървена пластика, но много често могат да се видят богато инкрустирани композиции от живопис и полилеи, достойни за дворец.

iva - cuba

Патиото /вътрешен двор/ е задължителен елемент на това строителство, хармониращо с представа за отворен живот. Сякаш тези огромни къщи имат нужда от собствен площад и театър, в който да се лее музика, да се виждат хората буквално от всеки прозорец и врата и да общуват без стени.

iva - cuba

Изкуството е водещо в тези сгради. Картините са на всяка стена, скулптурите и колоните ваят фасадите, ваните в банята приличат на многоетажна постройка, предизвикваща тялото. Вътрешните дворове са пищни градини, пазещи спомена за хората, изживели годините в тях със скулптури, керамични пана и множество екзотични птици.

iva - cuba

Днес в Хавана през голяма част от тези фасади прозира небето.
Разрухата е другото име на кубинската столица. Такова опустошение е, че те боли да го гледаш. Като бивша разкошна любов, която си е загубила блясъка от забравата. Като прегрешение към хората и като престъпление към изкуството. „Случаят Кастро“ е нещо, което коренно се променя от урок по история до урок по високомерие. Не зная кога идеализмът на този човек /ако това е думата/ се е превърнал в убийство. Така нареченият социализъм, всъщност е вид робовладелство.

iva - cuba

Куба е държавата – крадец! Думите не са мои, а на един от хората, с които успях да си поговоря на английски. Местен човек, успял да се ожени за французойка, да живее около Женевското езеро и да се връща за три месеца у дома, за да си почива и върти… далавери. Типично поведение за част от хората там. Платихме му вечерята, но той ни подари откровени разкази. За това, че заплатата на кубинците е между 15 и 20 кука  /местната конвертируема валута, сходна на еврото/, колкото е цената на хапване в непретенциозно заведение там. Зараждащият се частен бизнес на острова дава възможност на хората да отдават под наем квартири, да въртят колелата за превоз на чужденци, да ги учат на салса и да организират екскурзии. Не повече от 10-20% от тези средства остават за тях. Другото взима държавата. Връща им отплата за труда в безплатно образование и здравеопазване. Арогантно безплатно, тъй като лекарствата са забъркани отвари, аспирин и други базови илачи практически няма, а всяко училище моли за дарения дори такива случайни туристи като нас, които искаха да ги видят.

iva - cubaБедността и меркантилността вървят ръка за ръка в Куба.
Усещането е, че всичко се продава. Дори тази музика, струяща отвсякъде, си има своята цена. През 15-20 минути минава някой от прекрасните, наистина професионални музиканти, с шапка за дарения. А ако нямаш дребни, се налага да се извиняваш. Лошо е чувството отвътре.

Танцуването също се е превърнало в бизнес. Вероятността да танцуваш повече от няколко минути сама е нулева. Веднага се появяват едни момчета или мъже, които започват да те въртят в неистова салса. „Аз съм твоят бой френд, ей, красавице, защо си сама тук, аз съм момче без пари“ и такива неща се чуват веднага. Да се усетиш красавица в Куба не е трудно, но пък на следващата крачка имаш усещането за „красавица-спасителка“ на бедни хора, които имат нужда от донор. Във всякакъв смисъл.

iva - cuba

Спасението в Куба мирише на бягство, план за бъдещето с откупена сигурност и проста сделка. Това беше основното ми усещане, но под него се надигна нещо, което напълно му противоречи. Наричам го сега – естествен живот. База, основа, нагон – да живееш тук и сега.
Душата на кубинците  е това, което ме плени. Тънките, но много здрави нишки, свързани с живота, са цветовете на тази страна.

cuba
Иван е създал един от най-посещаваните ресторанти в Хавана

Всеки един, независимо дали се „продава“ или прави дълбоко личен жест към друг човек, е напълно естествен. Виждаш го веднага и не се налага да четеш през стени или дълбоко скрити интереси. Откровеността е кодът. Трябваше ми време, за да „измия“ предразсъдъците си и да престана да им слагам етикети – на управлението, на поведението, на бедността, която е порок, раждащ пороци. Чудех се къде им е революцията на тези хора, ама не онази на Кастро, а на хората. Чудех се защо се стремят към бракове с чужденци, защо се изживяват като разплоден материал, защо шмекеруват на всяка крачка. Планът им е да оцелеят и да покажат какво могат. И когато се отвори писта за възможности демонстрират класа и на най-претенциозната класа.

iva - cuba

Заведенията „Fabrica del Arte“ в Хавана и „The Cave“ в Тринидад са места, които трудно се побират в представата ни за просто добри идеи в световен мащаб. Повече са от това. Иска ми се някой да дръзне да осъществи такъв замисъл в България, да мисли и да действа толкова широко, мащабно и концептуално.

Fabrica del Arte представлява огромно пространство на бивша фабрика, овладяла в едно изложби, няколко различни зони за танцуване, жива музика, театър, общуване и хранене. И всичко това на изключително високо ниво. Хич да не ви влече Куба, ако сте хипстър бродник – идете там. Съблечете си претенциите и се гмурнете. Световната модерна и различно мислеща младеж си е дала среща във Fabrica del Arte. Ще повторя клише, но е вярно. Куба е място, което трябва да се усети сега и веднага.

iva - cuba

„The Cave“ в Тринидад е дискотека в пещера. Имах невероятното удоволствие да празнувам рождения си ден там. Не че някой разбра този „велик момент“ от битието ми, но аз разбрах защо се озовах точно в нея. Никой нищо не знае за теб, никой нищо не знае за другия – просто танцувате. Животът е изтанцувана емоция, а мохитото е дръзко прекалило с ром. Акустиката се вие по неповторим начин в сталактитите и сталагмитите, а представите от къде си се стопяват до простичкото – там си. Танците и разговорите във Фабриката и Пещерата се помнят дълго.

iva - cuba

Благодаря си, че избрах да празнувам рождения си ден в кубински бар, а случайността на избрания от агенцията график ме хвърли точно в пещерата. Да се върнеш към нещо толкова първично като недрата на земята и ритъмът на музика сред хора от цял свят, които с едно пс-пс се канят на танц, е разкошно.

cuba - iva

Кубинците рисуват душите си върху руините. Тези цветове си взех от Куба. Разказът на душите върху фасадите. Разрухата е станала пано, върху което кубинците щедро рисуват със стихиен талант. Уличното изкуство в Хавана е взело такива размери, че почти всяка гледка е разхубавена от картина.

Сегашният ден царува върху олющените пластове на миналото. Талантът да тържествуваш върху разрушението е умението да живееш. Кубинците имат уникалното качество да надскочат материализма и да са негови жертви едновременно.

Да се продават, да се забавляват, да общуват и творят са еднакво силни стихии при тях.  За съжаление отиването в Куба като към дестинация за консервиран социализъм и секс туризъм ги е превърнала в това, което предлагат – своята бедност и своите тела. Душите си излагат по фасадите и там можеш да видиш мечтите, гордостта и съзидателността им.

cuba - iva

Толкова много жив живот и чиста емоция обаче, не съм виждала на друго място, освен в Африка – и то в най-бедните страни. Моето лице на Куба са картините върху руините, тортата на Янира за рождения ми ден, спасяването ни от бурята във Винялес от нашите хазяи (Куба – непредвидимата любов), самобитният красавец и антикомунист Иван, създал един от най-посещаваните ресторанти в Хавана в порутена сграда, и всеки просяк, който те сподиря с думите: „Я виж колко е красив този ден.“

cuba - iva

След 1000 км. с кола през Куба, 5 града, съчетали най-богатите и най-бедните местенца, мога да кажа следното: Куба е умението да:

• Прекършиш дървената походка в танц
• Общуваш с всеки по всяко време добронамерено
• Казваш на всички, че са красиви
• Направиш от нищо всичко и да го наречеш дом

Куба има цветовете на пределите. Контрасти в хармония. Трудна е за превод, лесна е за радост.  Куба е любов към живота.