Куба – непредвидимата любов

iva-doichinova-kuba

Куба е ирационално решение. Поне за мен. Идването ми тук, където в момента пиша от люлеещ се стол с одеяло през краката и ром в ръката поради истински студ, е продиктувано от идея. А не от план. Хрумна ми, че е идеално да празнувам  рождения си  ден в кубински бар, изрекох го, а останалото го нареди вселената.

Моята приятелка и чисто луда глава Ина има качеството да реди интериор и внезапни идеи за пътувания с еднакъв талант. Обади ми се през лятото, за да планираме Куба заради невероятно ниските цени на полетите. Казах й: „Идеално, само да се падне на рождения ми ден“, а тя ми отвърна: „Януари е чудесен месец да споделя празника ти на Карибите, само че ти ми дължиш едно дълго пътуване за моя.“

iva-doichinova-kuba
Ива и Ина

Реченото сторихме, при това с лекотата на онези много заети хора, които до последно не проверяват елементарни неща и се бухват в дълбокото с доброто чувство, че всичко се нарежда.

Тръгнахме с куфари, пълни с летни рокли, къси панталонки и потници, сушени плодове и мюсли в случай, че спихнем от глад в Куба. Така ни казваха пътуващи сънародници, пострадали от глад и покафенели от слънце. Полудяла от музика страна, красотата на кубинците и бедността на хората там, ние приехме за даденост.

Хавана ни прегърна от първото докосване. След 11 часов полет, без да броим престоя в Амстердам, имахме сили да развинтим ставите си до стаята на първия етаж на хотел „Бертран де Санта Круз“ и да изскочим на улицата.

iva-doichinova-kuba

За щастие, защото музиката преливаше от ъглите на площад „Пласа Виеха” в сговор и синхрон между кафенетата. Ако някъде избухне с пълна сила, другите затихват, след това бродиш по улиците под ситен дъжд без чадър и с мокри крака, а походката се е превърнала в танц.

Магията те носи и дори не знаеш от къде всъщност извира. „Гуапа“ и „линда“ – две думи за красавица те следват по петите съединени с ласкави погледи и тук не говоря само за мъже.

Можеш да го чуеш от възрастна жена, от връстници, от деца… Хубостта тук се цени не заради формата на дупето и дължината на краката. Осанката, походката, блясъкът в очите, искреността на усмивката раждат тези думи.

iva-doichinova-kuba

Глад не е подходяща дума за Куба. Не и според това, което вкусих, усетих, видях. Многобройните заведения от всякакъв вид, предлагат свежи салати, черен боб и всякакъв вид прясна морска храна.

Поради факта, че не ям месо, не мога да споделя вкуса, но мога да споделя гледката на прекрасни местни ястия, гарнирани с ярък сос, които събираха погледа към вилицата и раждаха мммммм ефект.

Дори в бедните квартали извън центъра на Хавана, хората имат магазини пълни с месни продукти, движат се с торбички, в които има прясно месо, хлебарниците работят, плодовете са върху колички по улиците.

iva-doichinova-kuba

Не е Тайланд или друга типично туристическа дестинация на сетивата, но споделям от личен опит – морската храна, приготвена с кокосов сос и гуарана и специфичните гарнитури от черен боб, ориз, сладък картоф и маниока са наслада.

Основното в Куба обаче не е храната, не е и морето, не е и планината, макар че им присъждат световни медали за красота. Куба е усещането, че нищо не е такова, каквото очакваш. Плановете тук са невъзможни. Куба е  животът  тук и сега и умението да приемеш точно това, което ти се случва.

iva-doichinova-kuba

Досега не видях тревожна физиономия и истински кахърен вид. Да, има просяци, но толкова малко, колкото не сте виждали в Европа. Хората се стараят да заслужат парите си със снимка, помощ, услуга. Ако не им дадеш кук-а (местната конвертируема валута), те не се сърдят, а ти припомнят колко си красива, и че денят е забележителен.

За Хавана и нейното уникално умение да забавлява ще разказвам отново.  Днешният ми  разказ е за хората.

Във Винялес – планинско градче, свързвано с чистия туризъм, националния парк „Тихата долина“, тютюневите и кафеени плантации, пристигаме късно.

Обещаващата слънце Хавана бе обхваната часове след това от торнадо, а тук дъждът едва загатваше какво ще се случи. Малката „каса партикуларе“ ни посрещна с усмихнатите очи на двама съпрузи и малката дива Лаура.

Стопаните на дома ни поканиха с предупреждението за лоша прогноза за времето през нощта и съвети къде да отидем за вечеря. След 6 часово каране в кубински села, с леки опити за измами и много цвят през прозорците, имахме нужда от разходка и ярката местна кухня.

По съвет на стопаните, се насочихме към уникален ресторант. По пътя вече здраво валеше дъжд и ние джапахме в локвите с лекотата на хлапета и заразени от веселия смях на нашия домакин. Той ни остави на 100 метра от вратата, защото „не е добре да идеш в кубинска кръчма с местен човек“. Посъветва ни колко максимално трябва да платим и си тръгна.

С Ина щурмувахме ястие от краб, придружено с 9 други вкусни гарнитури, и поливайки всичко това с чудесно чилийско вино. Празнувахме живота. В един момент нашият домакин се появи, вече със сухи дрехи, и ни помоли на всяка цена да му се обадим, когато си тръгваме, защото навън положението става сериозно.

Точно с тези думи беше придружено и издуване на страничните стени, нахлуване на вода по пода, тътени на гръмотевици, а след минута и изгасване на тока. Вечерящите към 50-ина хора се умълчахме, но всичко продължи в някаква очакваща тишина и спокойствие.

Платихме си скоро след това и помолихме от заведението да се обадят на нашия хазяин, но се оказа, че той не е мръднал от там. Изведе ни навън, където ни чакаше кола, която беше повикал специално за нас.

Очевидно човекът беше негов приятел и караше нещо като … кола от морга, но в движение. Всъщност тази предвидливост ни спаси от страстите на торнадото, което до този момент наричахме буря.

Опитвахме се да сме весели с Ина и до голяма степен ни се получи, но нещо от тревогата във въздуха ме накара да пиша смс-и до близките си хора, за да знаят, че нещо става, ама не и да се притесняват.

Снимка от Хавана след бурята. Куба бе ударена от най-силното торнадо от 80 години насам/  сн. ЕPA/БГНЕС

Какви са размерите на бедствието разбрахме едва на другия ден, а какви са размерите на човещината – дори на следващия.

Нашият хазяин ни каза: „За мен е важно гостоприемството. Не съм кой знае какъв бизнесмен и това не ме интересува“. Гушкаше си малката Лаура, която наричаше „моят живот“, непрестанно майстореше нещо в двора, а вечерта ни сервира вечеря на терасата, защото никъде в градчето нямаше ток. Придружи този уют с чаша домашен ликьор от портокал, свещи и ненатрапчива грижа.

iva-doichinova-kuba
Небето след бурята

Оказа се, че закуските, които ни приготвят всяка сутрин не влизат в платената от агенцията ни цена, но никой от тях не спомена за това дори веднъж. Предложените от нас пари за вечерята приеха без коментар (нещо нетипично за пазареното в Куба), подаръците от нас за тях и детенцето с благодарност и усмивка.

Ще заминат от тази страна, когато малката Лаура стане на 5-6. Твърдо са решили, че за тях бъдеще няма там. Топлят всеки ден с любов и гостоприемство – може би това е пътят им към сбъдването.

iva-kuba

Пиша под розово одеяло на люлеещ се стол с чаша ром в ръка, топля се от слънцето на хората и благодаря, че това пътуване ме среща с хора.