Елена Розберг и музиката на думите

Какофония в студиото. Китаристът настройва китарата. Певецът тества микрофона. По плътните струни пробягват пръстите на басиста. Барабанистът е яхнал кахон. В студиото се е събрал дори кийборд. Минутка и ще вдигна плъзгачите и акустичната вълна ще плисне по радиото.

Казвам се Елена. След малко те ще представят своята нова музика първо на мен, после на вас.

Усещането е на осъзнато щастие.

Татко е седнал в дневната с цигулката и сваля нотни текстове. Готви нещо ново за вокалната група, с която пеят италиански канцонети. Пицикатото звучи бодро сякаш някой лекичко удря висулките лед навън с малка пръчка.

Музиката е част от моето семейство. С неделния оперен концерт по време на обяд вкъщи. В колофона на виолончелото, на което научих няколко етюда. В най-ранния ми спомен как ухае на балет от сцената, след като дръпнат тежката червена завеса. В песните с приятели, с алтовото ми участие в хора, от сцената в актовата зала на Английската гимназия с ученическата рок банда.

Елена в голямото междучасие

Не съм запомнила страх, когато още в шести клас седнах пред микрофона, за да водя по радиото детско предаване с моя партньор Филип. Той имаше къдрици и слушаше Бийтълс. Беше малко по-голям и аз слушах него. И „Бийтълс“, и класика, и рок, и уейв, и джаз, и фънк.

Лакомото четене, което се криеше и нощем под юргана, винаги си имаше саундтрак. Някоя нова песен от радиото или музика от Сен-Санс.
След това аз започнах да ви пускам музика. Да преследвам най-добрите концерти на близо и на много далеч. Да се срещам с музикантите и да ви разказвам за тях. Да ви пускам най-добрата музика, но и най-новата. Да ви инжектирам с любов, както пееше Рони.

Времето на „Ретро радио“ е любим период от кариерата на Елена Розберг

Думите са музика. Затова им се радвам, уча се от тях, доставям си удоволствия, помагат ми, ценя ги. Пиша, говоря, и превеждам, но най-обичам да събирам цели шепи, натъпкани джобове, и пълна душа с историите на хора, които правят света по-добър и дават най-точния тон, за да запеем заедно.

В началото е какофония. След това нестройният хор се подрежда и създава хармония.

Такива са правилата откакто свят светува. За да тържествува светлината трябват добри думи, добри намерения и добри дела, казваше Фреди.

Събрахме се да търсим малките съкровища, за да ви ги показваме.

Усещането е за осъзнато щастие.