Къде е щастието? Ерик Уайнър – един мъдрец в дигиталната ера

Гостуването на световноизвестния журналист и писател Ерик Уайнър на Шестия световен конгрес на информационните агенции, доведе до промяна в говоренето, дори за няколко дни.

Новините бяха изместени от размисъл, бързината от мъдростта, препускането – от покой

Едно специално събитие на Vivacom приближи група журналисти до специално и лично преживяване с Ерик в новата Vivacom Tech Hall. Аз бях там и споделям разсъжденията за едно от най-важните съкровища – щастието с вас, общността на Triple E.Y.E Project.

Ерик Уайнър не изглежда щастлив човек, нито го твърди. Авторът на „География на блаженството“, „Човек търси бог“ и „География на гения“, пише разкошно и с чувство за хумор, но никога не е твърдял, че е щастлив.

Не е и нещастен, може би просто тъжен, с тъгата на дълбоките хора, имащи желание да се вглеждат навътре. В човещината, в историята, в днешния ден. Ерик търси онова, което ни кара да се чувстваме зле и описва онова, което кара цели народи да се чувстват по-щастливи от други.

Отговорът не е само по оста богат-беден. Щастието има други опорни точки, според Ерик Уайнър. С част от идеите на автора, свободно пресъздадени от мен, може би ще срещнете своята истина.

„Къде сте“?, беше първият му въпрос към нас.

„Тук, в тази прекрасна зала? Очевидно е така. Благодарение на последните технологии, вие можете да бъдете навсякъде, не само в тук. Можете да се свържете по Скайп, Вайбър или друг канал с хора, от всяка точка на света. И това е човешка връзка, не просто технология. Означава ли това, че мястото, на което сме се събрали заедно все пак има значение?

Ива Дойчинова с книгата на Ерик Уайнър „География на блаженството“

Когато си говорите по телефона с някого – кой е първият ви въпрос? Естествено – „Чуваш ли ме добре?“ Но вторият е – „Къде си?“ Ние сме създания на географията. Но какво имам предвид под „място“? Основното е културата. Тя е нещо невидимо. Всички ние сме като риба в мрежа. Рибата не вижда мрежата, докато е във водата. Но когато рибарят извади мрежата – тогава осъзнава, че е вътре. И вие в България също сте като риби в мрежа. Ако никога не сте напускали това място – няма да го разберете. Но, ако пътувате на различни места по света – тогава го виждате ясно. Пътуването не е отиване на друго място, а друг поглед към себе си.

Щастието е зад някой ъгъл

От дете мислех, че щастието е зад някой ъгъл. И все се разхождах, за да открия точно зад кой ъгъл е то. Страдал съм от чувство за тъга и дори депресия през по-голямата част от живота си.
Затова, когато завърших училище, бях тъжен, без пари, но с желание да задавам въпроси. Така че реших да стана журналист.

Избрах да пътувам, за да изследвам как хората по света се чувстват щастливи. Когато казах на моите работодатели това, те казаха – НЕ! Лошата новина е добрата новина. Това, което медиите транслират през цялото време е нещастието. Слава богу, намериха се хора, които ми повярваха и така се роди „География на блаженството“.

Това, което открих е, че мястото влияе на това кои сме ние. По много начини – творчество, щастие, креативност. Мъдростта ни също е повлияна от мъдростта на общността. Идваме и до темата ни днес – мъдростта в дигиталната ера.

Ние сме в град, който е наречен така: София. Философията е всъщност любов към мъдростта. Ние в момента сме зависими от нашите мобилни устройства повече, отколкото в цялата история човек е бил свързан с техниката. Това прави ли ни по-щастливи? По-скоро сме объркани от огромното количество информация. Тя е знание, а знанието би могло да донесе мъдрост. Но тези неща не са едно и също. Телефонът може да ми даде информация за много неща, възможност да фотографирам или проверя всичко, но не може да ми даде мъдрост.

Мъдростта е практическа философия. Има ли връзка между технологиите и щастието или нещастието? Не е задължително.
Какво знаем за щастието? Всички изследвания показват, че в основата му стоят взаимоотношенията. С нашите приятели, колеги, близки и любими хора. Дори когато играете на игри с някого – това са връзки също. Чрез тези мобилни устройства ние увеличаваме нашите взаимоотношения многократно.

Някой може да има 3000 приятели във Фейсбук, но никой с когото да си изпие бирата през уикенда

За да бъдат тези отношения наистина полезни, те трябва да работят. Така че, ако направите тези взаимоотношения ефективни и живи – те ще работят.

Отровата за щастието са завистта и гневът. Например в Молдова, където нивото на щастието е много ниско, дори по-ниско от това в България, хората не се доверяват на съседите си и им завиждат. Телефонът също може да ти помогне да завиждаш. Когато гледаш направените снимки и красивите хора, си казваш – защо тези хора изглеждат толкова добре и защо са толкова щастливи? Или пък обратното – да им се радваш, защото им се случват хубави неща.

Щастието е в бавните неща

Какво друго знаем за щастието? То е в бавните неща. Бавните връзки, бавната храна, бавното живеене с наслаждение. Да забавиш настоящето. За нещастие технологиите ни забързват.

Наскоро бях запитан от журналисти какво мисля за изкуствения интелект? Забележете, че изкуствен може да бъде интелектът, но не и емоционалната интелигентност. Всъщност създаването на ботове и роботи, които могат да свършат част от нашата работа по-бързо и качествено от нас, задават един много важен въпрос. Какво ни прави хора?

Ако тези машини правят всичко вместо нас, тогава какво остава да бъдем ние? За какво живеем? Хубаво е да си задаваме този въпрос.“

Личният ми въпрос към Ерик беше: „Ако щастието е в доверието, взаимоотношенията и забавянето, как ти успяваш да забавиш своя живот? С всички тези обиколки по света, писане, срещи с хора и журналисти?“

„Не винаги успявам“, засмя се той. „Но имам някои лични начини да го правя. Например – не планирам. Имам часове, например между 16 и 18 часа всеки ден, в които не насрочвам нищо. И си ги наричам за забавление. Без чувство за вина. Guilt free fun. Така отварям и време за непланирани срещи и забавления. Когато усетя, че се затрупвам от работа и забързам графика си казвам – стъпка назад. Забавям. В една от страните, за които писах в „География на блаженството“, чух една мисъл: „Не мисли твърде много“.

Guilt free fun

Интересно проучване е направено с три групи хора: пуснали и на трите класическа музика. На първата казали: слушайте я и наистина се опитайте да бъдете щастливи, на втората – слушайте и осъзнавайте какво е щастието, а на третата – просто слушайте музиката.
И накрая групата, в която е регистрирано най-голямото покачване на чувството за щастие била третата. Те просто слушали музиката.
Когато мислим за щастието, ние наистина мислим – „Щастлив ли съм сега? Защо? „Какво ми пречи или помага“, „Кое ме кара да бъда щастлив?“

А понякога просто е хубаво да спреш, да не мислиш за нищо, да изчистиш главата си, да се насладиш, да чувстваш. И тогава да продължиш напред.“

За българите Ерик Уайнър каза: „Българите са щастливо нещастни. Те са щастливи, но се преструват, че не са. Обичам това в тях – да редуват щастие и нещастие.“

Следващата книга, която ще издаде Ерик Уайнър е посветена на Сократ, който по същество е бил първият журналист, защото е задавал досадни въпроси, не се е обличал добре и е бил беден.

А на българската журналистика Ерик пожела да забави темпото, да бъде изобретател и философ, и основно – позитивна.