От началото на 90-те години и срива на т.н. „икономика на спекулативния бум“ Япония претърпява период на драматични социални, културни и икономически промени. Дългогодишният образ на „Корпоративна Япония“ като общество, ориентирано към предприемачество, постепенно е заменен с този на „Cool Japan“. Усилията на японското правителство да използва глобалния успех на японската популярна култура, за да засили ефективността на публичната дипломация на Япония и да създаде привлекателен образ на страната, бележат забележителни успехи.
Елена Розберг разговаря с водещия японист и един от организаторите на международна онлайн конференция за успешния път на Япония за популяризиране на нейната традиционна и съвременна култура по света- доц. д-р Евгений Кандиларов. *
Във форума, чийто домакин е Катедра „Японистика“ към Факултета по класически и нови филологии на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, ще участват именити японски професори и български творци, а една от най-големите звезди на събитието е главният продуцент на Студио Гибли- Тошио Судзуки.
Колко далечна и колко близка е Япония за нас?
Вярвам, че Япония е много далечна от нас, но именно това е нещото, което кара българите да изпитват силен интерес и стремеж към по-голяма близост. Далечна и различна я прави фактът, че Япония и България са част от коренно различни цивилизационно-културни ареали. Културите на двата народа са продукт от коренно различни по своя характер философски, религиозно-светогледни системи. Отпечатъкът, който носят двете култури като външни влияния, също е напълно различен. На практика няма пресечена точка, освен една. Желанието за взаимно опознаване и културно проникване. Това създава силен интерес на българите към Япония, а вярвам и на японците към България, макар и в много по-малка степен.
Каква роля ще играе Япония в световен план през следващата декада?
Трудно е да се предположи, тъй като през последните тридесет години японската икономика върви надолу. Страната изпитва много сериозни демографски и социални проблеми и като цяло затрудненията на Япония са много, а предизвикателствата стават все по-големи. Особено с израстването на Китай не само като регионална, но и като глобална икономическа, а вече и политическа сила. Въпреки това, познавайки добре историята на страната, съм убеден, че Япония има потенциала и способността да се възроди и да се завърне убедително като водеща в социално-икономически план държава. Правила го е няколко пъти през ХХ век, след като е преживявала сериозни кризи. Най-ярките примери са времето след Първата и особено след Втората световна война. Най-силният коз, с който разполага Япония, е това, че продължава да е сериозен технологичен лидер в глобален план. Смятам, че постоянния стремеж към иновации, както и политиката за развитие на най-нови високи технологии, прави Япония винаги с една крачка пред останалите държави, с които се конкурира. Пример за това е фактът, че докато в Европа развиват концепцията „Индустрия 4.0“, Япония излезе с платформа, наречена „Общество 5.0“, чиито характеристики показват много по-широк мащаб и стремеж към запазване на мястото на страната като една от най-развитите не само в политически, технологичен, икономически, но и в обществен план.
Япония използва много добре силата на културната дипломация. Какви успешни примери може да последва и да интерпретира страната ни?
Културната дипломация като инструмент на международната политика е сравнително ново явление, което се появява едва в годините след Втората световна война. Действително Япония е една от страните пионери в тази област и усъвършенства използването на културата като средство за постигане на силно влияние (културно, а оттам и икономическо) в дългосрочен план. Резултатите са впечатляващи. Не само в България, но в глобален план. Използването на културна дипломация обаче могат да си позволят богати и силни държави, тъй като тук става въпрос за инвестиране в нещо, което няма мигновен обратен ефект. Плодовете на този тип политика се виждат в дългосрочен план, но пък са много по-трайни, устойчиви и силни като въздействие. Това се постига от една страна чрез разпространение на японската традиционна и модерна култура (включително и поп-културата). От друга, чрез стимулиране изучаването на езика и насърчаване на чуждестранния специализиран интерес към Япония. Колкото и странно да звучи, в миналото, през 70-те и 80-те години, България е имала амбицията и възможността да развива собствена културна дипломация, да стимулира развитието на чуждестранна българистика, да подпомага популяризирането на българската култура по света. Това обаче е въпрос на сериозни финансови възможности, създаване на културни центрове в чужбина, организиране на изложби, представления, концерти и пр. В момента, за съжаление, способностите на страната ни са ограничени. И въпреки това, мисля, че бихме могли да почерпим опит. Един от най-добрите примери за прилагането на културната дипломация на Япония в България е ежегодното провеждане на Дните на японската култура в България. Миналата година беше отбелязан 30-годишен юбилей от началото на тази инициатива. Мисля, че ако нещо подобно се случва ежегодно в Япония, то със сигурност ще допринесе за повишаване на интереса към българската култура в Страната на изгряващото слънце.
Кои са най-силните съвременни дипломати и дипломатически инструменти на Япония?
Дипломацията е инструмент за постигане на конкретни цели, защитаване на национални интереси, избягване на заплахи и пр. Японската дипломация е успешна по няколко причини. Първо, държавата има много ясни, добре обмислени и формулирани цели, зад които обикновено стои някакъв национален консенсус. Второ, ключово важно за дипломацията е изучаването и познаването на тези, с които преговаряш. Япония изкусно познава своите партньори и опоненти на международната сцена, знае техните силни и слаби страни, което дава възможност на дипломацията да изработи добра стратегия. Трето, японската дипломация е изключително гъвкава, което ú позволява винаги да намира начин не само да излезе от ситуация, но и да постигне компромисно решение. Четвърто, една от най-успешните дипломатически стратегии на Япония е да следват т. нар. политика на „равните разстояния“. Особено, когато са поставени в ситуация на сблъсък между интересите на големи и силни държави. Не на последно място, един от най-силните дипломатически инструменти на Япония е този на т. нар. „мека сила“, която се постига чрез културната дипломация или по-общо казано чрез т. нар. публична дипломация. Част от инструментариума на „меката сила“ е и т. нар. Официална помощ за развитие – отпускането на заеми и безвъзмездна помощ на държави и региони, които се нуждаят от подкрепа. Всичко това прави японската дипломация изключително успешна.
За японците културата е важна част от живота. Как това се отразява в начина, по който общуват в обществото?
Въпреки че за повечето от нас представата за Япония е за една свръхмодерна и високотехнологизирана държава, японското общество в голяма степен си остава традиционно, основаващо се на правила и обичаи, установени в миналото, и което следователно има голямо уважение към традицията и начините на поведение, които тя диктува. Този тип общества се характеризират със значението на традиционните социални структури и техните социални роли. От такава гледна точка, в подобен род общества огромно значение има културната традиция, свързана с определени ценности, норми на поведение, светоглед и пр. Ето защо и в съвременното японско общество културните кодове, традиции, обичаи, начин на общуване и спазването на определена социална йерархия продължават да играят изключително важна роля.
Една от най-съществените характеристики на японското общество, за разлика от съвременните западни общества, е значението, което се отдава на общността и колективизма, за разлика от индивидуализма, който властва на Запад.
За японците е характерно прецизно и обмислено да избират какво да допуснат като влияние в страната си. Как се обяснява тази особеност?
За японеца има много ясно и стриктно разграничаване на пространството, което той обитава и хората, с които общува. Това пространство се разделя на „учи“ и „сото“. „Учи“ буквално означава „вкъщи“ или „вътре“, а „сото“ означава „навън“. Оттам и начинът, по който японците общуват вътре (без значение дали става въпрос за семейството, фирмата или в по-общ план, държавата) и навън, спрямо чужденците, е коренно различен. Спрямо външния свят се подхожда много внимателно, защото той по презумпция се възприема като съдържащ множество непознати, непонятни и опасни неща. Вътре общуването може да бъде много по-свободно, по-непринудено и открито. Предпазливото допускане на чуждото влияние в страната е нещо, което отново произлиза от вековна традиция, в която Япония се самоизолира от външно влияние, защото то бива възприемано като опасност. Най-голямата опасност за едно конфуцианско общество, каквото е японското, е външен елемент да разруши съществуващите вътрешен ред, традиции и хармония, което би довело до най-страшното нещо в тази традиция – хаосът. Мисля, че това се запазва и до наши дни, макар и в модифициран вариант. Японското общество остава сравнително затворено общество. Чуждото влияние се допуска, когато то е полезно, но се модифицира и трансформира, за да придобие японски дух. „Ва:кон, йо:сай“ – буквално „японски дух, западни знания“ – това е лозунг от периода Мейджи, който въплъщава идеята за модернизация по западен образец, но запазване на японския дух и традиции, които са в основата на националната идентичност.
До каква степен модернизацията и навлизането на европейско и американско влияние промени личния живот на японеца?
До голяма степен модернизацията, т. нар. вестернизация или озападняване, което протича от втората половина на ХІХ век, както и американското влияние през втората половина на ХХ век повлияват в огромна степен японското общество, начин на живот, бит и пр. Въпреки това, в японското общество през цялото време има един силен вътрешен инстинкт към съхраняване на традиционното – облекло, елементи на бита, обичаи и най-вече духът, който се проявява чрез начина на мислене и отношението към света. Именно това прави Япония толкова интересна за изучаване. Съчетаването на традиционното със супермодерното.
Бихте ли могли да живеете в Япония?
Живял съм за кратко в Япония. Мога да живея там, но не и за постоянно. Вярвам, че всеки човек се чувства най-добре на мястото, към което принадлежи от гледна точка на традиции и култура, но не само. Семейството и приятелите също са важна част от живота на човек. Моето място е България.
Кои са Ви любимите : японски писател, група или музикант, филм, ястие , град, бранд?
Нямам любим японски писател. Един от любимите ми музиканти е Кадзуфуми Миядзава от групата The Boom. Преди много години имаха концерт в България, на който присъствах и страшно ми харесаха. Те обаче са по-особена група, тъй като произходът им е от Окинава, която представлява особен културен ареал и това личи в музиката им. По отношение на филмите, съм почитател на класиката. Продукциите на Акира Курусава са едни от най-добрите. Любимото ми японско ястие е сукияки. Това е зимно ястие от месо и зеленчуци. Мисля, че е сходно на подобен род ястия, които имаме в нашата кухня и затова ми допада. По принцип харесвам японската кухня. Нямам любим град. Навсякъде в Япония може да се открият интересни и уникални за съответното място неща. Любимият ми бранд е свързан с производството на бира и това е „Йебису“.
*Евгений Кандиларов е доктор по история и доцент в катедра „Японистика“ на СУ „Св. Климент Охридски“. Специализирал е във Факултета по политически науки и икономика на университета „Мейджи“ в Токио, в Японския езиков институт – Кансай, Осака и в „Техническия университет Нагаока“. Специалист е по съвременна политическа и икономическа история и международни отношения. Изследва и преподава теми свързани дипломацията и международните отношения на Япония през ХХ и ХХІ век., новата и съвременна история на Япония, както и политическите, икономически и културни взаимоотношения между България и Япония от края на ХІХ век до наши дни. През 2015 г. е отличен с почетна грамота на посланика на Япония в Република България за принос в развитието на отношенията между България и Япония. Автор е на книгите: „България и Япония. От Студената война към ХХІ век“, изд. „Дамян Яков“, С., 2009; „Япония-икономика, технологии, иновации и управление“, изд. Изток-Запад, С., 2012 (в съавторство с Нако Стефанов);„Източна Азия и България“, изд. Изток-Запад. С., 2016 и „България и Япония. Политика, дипломация, личности и събития“, изд. Изток-Запад, С., 2019 (в съавторство с Вера Вутова-Стефанова).