Новата музикална формация Me And My Devil развълнува силно застоялите води на пролетния музикален сезон. “On Repeat” е първото парче, което слушаме от групата на Васил Първановски /китари, вокали/, Ангел Каспарянов /вокали/, Мартин Стоянов /бас/ и Деян Драгиев-Даката /барабани/. Мощна, сурова, секси музика, която здраво те хваща с оригиналното съчетание на класически влияния и дръзки открития. Талант, опит, емоция и интелект в интригуващи пропорции ще откриете и в разговора ми с четиримата музиканти.
- Ню Йоркър, легендарни със своите карикатури, публикуваха картинка по темата „социално изолиране“. Жена говори по телефона: „Да, сама съм вкъщи само с моите демони. Оказа се, че те всъщност са много добра компания“. Имам ли право на такава асоциация с Me And My Devil?
Ангел Каспарянов/вокали/: Абсолютно това е есенцията. Всеки с дяволите си.
Деян Драгиев-Даката /барабани/: Да, може да се направи такава асоциация.
- Супер група, страничен проект, студийна група…Каква формация е Me And My Devil?
Ангел: Дяволски добра.
Даката: Супер група, разбира се.
Васил Първановски /китари, вокали/: Мисля, че сме група хора, които обичат да пресъздават емоцията си в музика. Баща ми е моят първи учител по китара, помня когато изваждаше ръчно написаната си песнопойка, а на първата ѝ страница пишеше: „Има неща, които не можем да кажем с думи, затова е създадена музиката“! Всички ние обичаме студийния процес и най сладкото, свиренето и комуникацията с хората на живо! Всички ние сме част от други групи – да, но събрани с една цел, а именно да правим музика, която да споделяме със света, едно от най хубавите неща за един артист!
Мартин Стоянов /бас/: Засега е студийна група. Надяваме се в най-скоро време това да се промени. Защото, ако не споделяме тази емоция на живо, нямаше да има смисъл да започваме.
- Васил Първановски /ODD CREW/, Ангел Каспарянов /DDed Star/, Мартин Стоянов /ODD CREW/ и Деян Драгиев-Даката /Babyface clan, Panican Whyasker, Ревю/, със значимото участие и на Васко Райков/ODD CREW/. На пръв поглед не личат близки музикални прилики.
Ангел: Само на пръв поглед. Но е супер важно на втори къде ще се засечем, а се оказа, че кръстосваме доста музикални посоки. А и освен това имахме доста откровени разговори, за това какво точно ни вълнува в момента. След DDed Star си бях обещал, че няма да се върна скоро към рок, но ето че много скоро след това се върнах. Първо заради потенциала и пак първо заради хората-дяволи.
Даката: На пръв поглед не, но иначе има много общи неща във вкусово отношение.
Васко: Наи-хубавото е, че цари взаимно уважение без някакъв сблъсък на егота, което практиката на всеки от нас е показала, че не работи! Просто правим яка музика. Това говори, че ще правим музика не защото трябва или за да…, а ще присъстваме колкото и когато поискаме и сме решили, че е нужно!
Мартин: Музиката е универсален език. И успяхме да намерим общи теми, по които да разговаряме. Шумно и един през друг.
- Да дразните музикално възпитаната публика- това е един от анонсите, с които обявихте новия проект. Обяснете.
Ангел: Да има провокация. Да може така да ни натрият носовете, че след това да направим нещо доста по-добро без да се съобразяваме с никой за нищо, така от чиста злоба и завист хахах.
Даката: Да провокира или „дразни“ е нещо важно за музиката. Така са се родили много стилове, музикални течения и тн.. Да бъдеш себе си, в тоя смисъл уникален е възможно най-голямото постижение в изкуството, според мен. Или, иначе казано, да имаш собствен почерк.
Васко: Благодарение на мрежата сега всеки “може“, “умее“ и “знае“ всичко и е много лесно да съдим някой, без първо да погледнем себе си, къде сме, кои сме, какво правим и дали допринасяме за близките си и за обществото като цяло! Затова казваме, че правим музика без да се придържаме към някакъв тренд или насока. Произвеждаме емоция без да ни пука кой какво ще каже, дали е добра или лоша.
- За една година сте създали 12 парчета. Какво стимулира такава плодовитост?
Ангел: 12 са отбраните иначе материалът надхвърля 20. Лично за мен изчезването в студиото. Разговорите. Споделянето и фокусът върху музиката. После и всичко останало – да откриеш артистите, каквито са останалите. За мен тази част винаги е много любопитна и важна. Обичам живота с артисти, всякакви – музиканти, дизайнери, актьори, политици.
Даката: Мен лично ме стимулира вътрешното желание да правя музика, да се отдам на дадена идея. Водеща е музикалната идея, а когато има още трима души, които искат тя да се осъществи, да излезе от душата, то тогава нещата стават по-лесно. Когато всеки иска да стане, без да има колебания или несигурност, нещата се получават.
Васко: Възпитан съм така, че когато обичам и вярвам в нещо, трябва да го довърша до край! Да не бягам от неща, които ми доставят удоволствие и се чувствам щастлив и пълноценен, макар да не си давам веднага сметка за тях! Едно от най-ценните неща за мен е да правя музика, да споделям щастието и емоцията си. Да, иска отдаденост и време, което не всеки е готов да даде, но плодът от това е нещото, което ще те топли с години и ще те кара да се чувстваш истински и това което си!
Мартин: Чиста форма музикална наркомания. Ако имам възможност няма да излизам от студиото. Ако не беше необходимо да се спи още по-добре.
- Разглеждам визията на проекта, създадена от София Добрева. Разтълкувайте образа и символите. Разкажете ми как се срещнахте творчески със София?
Ангел: Докато работихме по прачетата с Васко си коментирахме, че части от тях освен сайкъделик уклон дават и доста филмово , уестърн усещане. Има едни грандиозни пасажи в няколко от тях. Така решихме, че искаме всичко това да присъства във визуалната част. Бях сигурен, че Со ще се включи и че е точният човек за нас, защото съм работил с нея и в други проекти. Тя е изключително талантлива, фантастичен професионалист, но най-важното – тя реално е от хората, които прави музика, само че визуално. Тя, някак е неделима част от музиката и от бунта в нея. Това я прави още по-специална, а този проект е такъв. Просто ни се получи перфектно и специално. Харесваме си го.
- Не ви ли спъва неизвестността кога ще може да представите Me And My Devil на живо?
Даката: В момента не, тъй като още сме в процес на довършване на албума. Когато това стане и групата е готова за свирене пред публика, ще се огледаме дали е свършила кризата и ще се радваме да има достатъчно хора, които ще бъдат толкова нетърпеливи, колкото нас, да ни видят на живо и ние тях.
Васко: Мен лично не, защото има много неща за правене покрай предстоящите сингли и целия албум. Също така в момента с ODD CREW тече изключително приятен, осъзнат и спокоен процес по писане на нови песни за следващия албум на бандата. Общо взето времето и вниманието са ми добре заети. Вярвам и се надявам всички бързо да стъпим на крака след това, което се случва в целия свят и отново да имаме жажда за живот и изкуство!
Ангел: Ц.
Мартин: Ако ни спъваше неизвестността, надали щяхме да се захванем с музикални инструменти на първо място. Част от романтиката на това да свириш и твориш е да не знаеш какво точно ще се случи.
- Какво си пускате On repeat?
Ангел: В последния месец най-много въртя „Alimony”на Zak Kuzmanov /част от класацията на радиото/ и няколко парчета на Sigrid – норвежка поп звездица, от която взимам някакви неща. Давам си сметка, че поп музиката в този и вид никога не е била на мода у нас, а е супер яка.Слушам ужасно много музика, непрекъснато – нова, стара, полустара…
Даката: Напоследък си пускам on repeat парчета, които съм записал или предстои да записвам, защото това е част от работата ми, в тоя смисъл слушам доста и Me And My Devil. Иначе съм на периоди. Понякога слушам с дни даден албум, група или артист, после идва друга вълна. Винаги е било така, но си има едни любими класики, към които винаги се връщам. Не слушам много „модерни“ неща. По-скоро пътувам във времето назад и изследвам историята на съвременната музиката.
Васко: Основно Музика, обичам да е около и до мен, на всякъде във всякакъв вид, по всяко време ON REPEAT
Мартин: Миналата седмица скъсах от слушане Counterparts на Rush. Нямам логично обяснение защо.
- Последните 50 дни промениха ли начина, по който виждате света?
Ангел: По-скоро промених начина, по който виждам себе си. Някакви неща, които съм подозирал през годините за себе си като личност се оказаха точно такива. От една страна – не винаги се харесвам – от друга – радвам, че все повече мога да разчитам на себе си.
Даката: Не особено. Светът, в който живеем, за съжаление, се движи от невидими сили, като алчността човешка и желанието на малцинството с парите да определя живота на мнозинството. В тоя смисъл, ако това не се промени, светът ще продължи да върви към самоунищожение и планетата по естествен, или не толкова естествен, начин ще се избави от хората, като вид. Положителното в тия времена би било повече хора да разберат кои са истинските ценности и неща в един човешки живот. Или, който има очи, да види. Това би ни направило по-малко вредни за планетата и по-полезни за нас самите. А чисто в битов план ме промениха, тъй като нямам работа и ставам все по-битов))). Бидейки социално същество, се опитвам да се запазя психически в дните на изолация.
Васко: Да, с това, че вкараха много страх, мъка и човешка трагедия в душата ми, а тя е навсякъде около нас и без това. Също така, че не можех да прегърна близките си, а това адски много ми липсваше. Това зануляване ми напомни за най-ценните ми неща – да бъда с близките си, колко са ни скъпи моментите заедно, това че преди всичко сме хора и не можем едни без други… , а един цял живот не е достатъчен, за съжаление,
Мартин: Доста промениха погледа в огледалото. Желанието за живот. Ограничението на физически възможности не ограничава менталните (за щастие). Сами си слагаме граници там. И видях много хора от какво са направени.
- Какво ще е близкото бъдеще? Как ще оцелее човекът на музиката?
Ангел: Доста по-осъзнато според мен. Малко се бяхме засилили срещу стена, като че ли. Човекът на музиката – длъжен е, като всички останали, да се приспособява непрекъснато, както към начин на живот, така и към промените на пазара. От доста време се налага да правиш и другите неща около музиката, така че ще трябва повече усилие, креативност. Ще е интересно.
Васко: Аз лично не съм щастлив, от това което чувам в музикалния свят през последните години, да не говорим и какви страхотни артисти ни напуснаха. Много малко неща ме стоплят истински, може за някои да съм в грешка, но това е моето лично усещане, почвам да се чудя дали музиката ще издържи на човека в бъдеще!
Даката: Не мога да гледам в бъдещето, само мога да се надявам кризата да приключи по-скоро. А човекът на музиката Деян Драгиев си отива в селската къща, с барабаните и лаптопа, за да оцелее, докато отприщят заведенията.
Мартин: Не само човекът и музиката. Човекът и изкуството като цяло губят връзка. Това, което виждам и чета ме навява на мисълта, че хората трудно си задържат вниманието върху каквото и да е било. И това не се случва от скоро. Достъпът до информация дезинформира в последно време.
- От какво изпитвате хубава емоция напоследък?
Ангел: Ади, Кай, Озарк.
Васко: Аз лично от това, че ще ставам баща за първи път в живота ми и емоцията е страхотна!
Даката: От ракията изпитвам хубави емоции, също и от виното. Не толкова от мастиката, тя не провокира хубави емоции, а по-скоро низки, долни емоции и страсти.
Мартин: От Мартина. Човекът до мен, с когото споделяме живота, от доста време всъщност. И възможността да свиря.