Людмила Сланева-Loco: Истината ми е крайно необходима, затова съм бдителна относно фалша и имитациите

Людмила Сланева ни поднася изисканата нова песен „Валиш“. Музика, любов, Нина Симон, пиано и китара, социалните платформи, Стенли и Никол, са важна част от разговора на Елена Розберг с певицата и актриса с псевдоним Loco.

„Валиш“ е комплимент е за ухото. Джази елегантност, носталгичният звук на класическо пиано, китарни рифове, които дават кинематографично усещане. Това ли е твоят музикален свят?

С „Валиш“ си позволих нахалството да искам да съм клавиш от пиано. Дори не ме е интересувало каква песен ще стане и дали ще стане песен изобщо. Исках да съм клавиша.Това е актьорски принцип. Принцип, който работи с образи. Много сме си говорили със Свилен Ангелов за образи докато правихме „Валиш“. Затова тя прилича на картина от звук. Той самият се интересува от това като основа. А аз се интересувам от същото още от заниманията ми с театър. Та исках да присъствам като клавиш от пианото. Още когато чух за първи път темите на пианото, идеята ми беше да построя канто, което по никакъв начин да не разваля красивата мелодия. Да не я пипа. Да се носи с нея, но едва-едва да я докосва. И да, „Валиш“ е съчетание на мен и два класически инструмента – пиано и китара.   Може би Свилен знаеше какво прави и ме водеше в този експеримент. Аз просто се носех след музиката, която чувах. Не знам дали се разбира това, което казвам. Преди съм имала случаи, в които казвам на музикант: „ опитай да го изсвириш като ситен дъжд!“ и музикантът да ми каже: „ странно се изразяваш!“. А за мен образността е нещо съвсем естествено. Нещо, което се появява преди всички думи и ноти.

 – Разкажи ми за сътрудничеството ти със Свилен Ангелов.

Нашето сътрудничество започна съвсем случайно, с един небрежен ремикс, който той направи на песента ми „Някъде“. Покрай разговорите за музика и кой – какво, започнахме да си изпращаме идеи – той на пиано, аз – на китарата. Получих някакъв импулс от музицирането му на пиано. Той е класически пианист и джазмен.Всъшност е музикант с много широк диапазон. Има класическо образование по пиано. Бил е  супер успешен DJ в Австрия, където живее. Продуцира популярни инди-изпълнители там и е университетски професор в катедра музика и медии. В неговото студио ( White Room Studio) се занимава  и със записи на класическа музика и изключително се интересува от въздействието на акустичния звук върху психиката. В началото нямахме идея да правим нещо заедно. Просто си изпращахме неща и разговаряхме. Казах му, че неговите композиции ми въздействат като „розов шум“ сред този така шумен свят. Мисля, че „Валиш“ е част от тази хрумка – да звуча като „розов шум“. Мисля също, че съм късметлийка да работя с хора, които носят друго мислене. Във „Валиш“ свирят чуждестранни музиканти, с които Свилен работи и за мен беше безкрайно интересно да откривам как  мислят. Лекотата е основното нещо, което ме впечатли във всички, които свириха във „Валиш“.

Лекотата и усещането за проекта, за който свириш. Това беше един опит, в който всеки добави своето усещане изключително свободно и с много внимание. Приличаше като да влезеш в  стая и изведнъж всички да заговорят на един език като внимават да не се надвикват, а просто да разговарят. Този вид свързване рядко ми се е случвал в България. Да, става въпрос за отношение и манталитет. Та Свилен като продуцент на цялото ЕР „Валиш“ е един от най-интересните музиканти, които съм срещала.

– Лириката на песента създава усещане за любовна безтегловност. Какво ти даде вдъхновение?

Както вече казах, за мен беше важно да не разваля красотата на мелодията. При търсенето на думите беше същото. Когато отидох на запис в White Room Studio, нямах текст. Не знаех за какво ще е. Знаех, че трябва да следвам музиката. Знаех също така, че мога и да се откажа. В крайна сметка ние просто пробвахме нещо, което ни се струваше интересно. Имах само думите“ люлееш ме, валиш в мен“, които надрасках в самолета, докато летях за записа. Един час преди този запис, аз още дописвах, затворена в една стая. Не показах текста на никой. Застанах пред микрофона и казах на Свилен: „Ако някъде ти звучи тромаво, ме спри. Сега ще пробвам.“. Спря ме само веднъж. И до сега не знам как точно се случва  поезията за песен. Чакаш да дойде. Понякога идва, хах! Ако не дойде – търсиш къде би могло да е.

– Песента ти не се слива със съвременния музикален пейзаж. В коя музикална епоха са корените на „Валиш“?

Да, аз дори без малко да се откажа да я пусна като сингъл. Опасявах се, че това, което ме вълнува като музикална форма, не вълнува никой. Оказа се обаче, че много хора усещат „Валиш“. Пишат ми, звънят лично да споделят. Това  значи, че не съм се подлъгала. Радва ме фактът, че хората чуват, усещат, свързват се. Изобщо съм радостна, че се осмелих да правя музика извън мейнстрийма, който ни смила като кайма и замазва сетивата. Не мога да кажа, че  съзнателно сме търсили корени в тип музика. На мен „Валиш“ сега ми напомня на онази Нина Симон, която просто седи зад пианото в малките клубове през 70-те и каканиже мислите си. В този смисъл, песента е споделяне на нещо съкровено.

– Любовта вали в песента. А с какво се полива, от какво има нужда любовта?

Любовта има нужда от любов. Нищо повече. И нищо по-малко. Тя няма нужда от жертви. Няма нужда от фанфари. Тя е най-малкото усилие в този свят. Защото когато е в теб, всичко е лесно. Мога да я сравня с лекотата на вдишването, което извършваме механично. Ние сме силно изместени от цивилизования живот, в който влачим тежести за оцеляване, успех, доминиране. А тя няма нищо общо с никакво усилие. Тя просто Е.

– Животът ни се премести онлайн. Ще оцелее ли любовта без близостта? 

Ако продължаваме да се инденифицираме с нашите социални профили, лайкове и кратки коментари, няма как да оцелее. Абсолютно нищо не може да замени живото присъствие на човека. Социалните мрежи и техниката са някаква част от нас. Превърнаха се в парче от нас. И има реална опасност да ни подменят. Аз лично не искам да живея подменена. Освен това бързината на техниката, промени самото качество на живеене. То е кратко и губи плътност. Животът в интернет е измислица, в сравнение с истинския такъв. Игра на живот е. В този смисъл е опасно. Защото имитира. Аз съм артист и имам отношение към истината. Ако нямам такова, няма да мога да напиша една искрена дума, една искрена песен. Истината ми е крайно необходима. Затова съм бдителна относно фалша и имитациите.

 – На кого първо пускаш новите си записи?    

На  сравнително непознати хора. Или на хора, които не са меломани. Така си спестявам професионалните разговори, които са ми омръзнали. Много често професионализма погубва автентичността. Има един момент, в който музиката или въздейства, или не въздейства. Или променя нещо в теб, или не. Това ми е критерий – да промени нещо в теб. Ако щеш само моментното ти състояние да промени. Ако го направи, значи и ти си направил нещо. Пуснах „Валиш“ като демо запис на актрисата Александра Василева на балкона на караваната ни. Тя каза: „Я, пак ми я пусни! Пренася ме отвъд ..!“. Това, че искаше пак да си я послуша беше добър знак. Останалите познати, на които я пусках, казваха, че е странна. Не можеха да я определят. Генерално обаче, гледам аз да искам нещата, а не другите. Не мога да живея определена  само от другите. Имам вопиюща нужда да се самоопределя  и без тях, извън тях. Това ми се струва единственото, което наистина имам.

 – Вече всички от твоето семейство се занимават с музика. Търсите ли си мнението, помощта, критиката?

Да, в моето семейство Музиката е като четвъртият член на семейството. Ние търсим и мнението, и помощта, и критиката един към друг относно правенето на музика. Но  непрекъснато се преструваме, че не го търсим. В момента сме в период, в който и Стенли, и Никол, и аз си работим по разни идеи с различни екипи. Е, Никол работи със Светлин Къслев в първия си самостоятелен опит ( Без черни очила), с когото и Стенли, и аз сме работили. Но тя помоли да я свържем с него, защото мисли, че той е човекът за онова, което искаше. Това са естествени връзки на средата. Та по време на самата работа може би не се консултираме. На мен лично винаги ми е важно какво казва Стенли за нещо мое. Това не означава, че ще се съобразя с него. Но ми е важно. В моя живот стана така, че се учих да отстоявам какво мисля и искам дори и в семейната ми среда. При нас започна да действа правилото, че всеки има право да направи каквото пожелае. А който иска, може да подкрепи. Никол е в период, в който трябва да отхвърли всички авторитети. Приех това. Баща й по-трудно, защото той е ветеранът в тази област. Така че и аз, и Стенли не харесвахме посоката, която Никол избра за първия си опит. Аз даже драматично страдах няколко дни. Но пък няма друг начин да учиш за себе си, освен да правиш крачки сам. Според мен, де J

 – Какво хубаво нещо очакваш да се случи скоро?

В безкрайните локдауни през изминалата година, се научих да живея ден за ден. Това е едно от най-прекрасните открития, които направих за себе си. Звучи глуповато. Но понеже много планове се срутиха, промени се цялата картина на социалния ми живот, който при мен е свързан със сцената, не знам как да ти отговоря. Със сигурност очаквам този ковид – 19 да мирне и да живеем свободни.

ВАЛИШ е сингъл на Людмила Сланева към ЕР (мини-албум) с няколко много различни като жанр версии на същата мелодия, което го прави изцяло експериментален. Певицата твърди, че  е намигване към правилата в музикалния бизнес, въпреки луксозния звук. Екипът, създал ЕР-ВАЛИШ  е международен. Записани в White Room Studio/ Salzburg/ Austria от невероятни студийни музиканти, Людмила Сланева предлага на меломаните издържана музикантска продукция. Музиката е на Свилен Ангелов (AngeLoves) – пианист, действащ музикант, DJ и професор по музика, който е работил с Поли Генова, Banda Del Padre, Стунджи и продуцира известни инди-артисти  в Германия и Австрия ( Javier Rodaro, Clara Louis, etc.). Ето защо в ЕР-то ще откриете една и една изцяло джаз-версия на ВАЛИШ ( Private Version).

Може да чуете цялото ЕР в дигиталните платформи за музика

https://apple.co/3d1Y6Mg

Визията към ВАЛИШ е минималистична и е дело на Jeason Brad Lewis.