През девет планини в десета, през девет реки в десета, през девет езера в десето… та на Деветашкото плато!

 

 

Има истории, които звучат невероятно. Невероятно ХУБАВО. Една от моите любими е тази за Деветашкото плато или как се  съживиха   9 села, които привличат с природа, култура и памет все повече туристи. „Джаз под звездите на Деветашкото плато“ се появи като кандидат за Виваком регионален грант преди 5 години. Как се развива фестивалът и кой стои зад преобразяването на Деветашкото плато, ще разберете от Ива Таралежкова, председател на УС на сдружение „Деветашко плато“ и от артистичния директор на джаз фестивала „Джаз под звездите на Деветашкото плато, тромпетистът Венцислав  Благоев.

Защо основахте Сдружение „Деветашко плато?“

Ива Таралежкова: Нашето сдружение има над 100 члена от деветте села на Деветашкото плато от трите общини и от цялата страна. Най-вече има местни хора. Тръгнахме от идеята да направим нещо на това прекрасно място, като използвахме невероятните природни дадености като Деветашката пещера, Крушунските водопади… Но тук има  съчетание с богато културно-историческо наследство като Къкринското ханче, много археологически находки, за които обаче никой не знаеше. Хората идваха до пещерата и водопадите и си тръгваха.  Тогава решихме – трябва да направим нещо, така че хората да дойдат и да останат за няколко дни в този рай.

Как успяхте да ги заплените за вашия рай? С какви конкретни крачки?

Ива :  Първото нещо, което направихме, беше да говорим с кметовете на трите общини в чиито граници са селата на Деветашкото плато. Те ни се довериха.  След това  организирахме една среща с кметствата  на тези девет села и те също много се ентусиазираха. Започнахме да се срещаме с местните общности и да ги подтикваме да ни разказват за важни и интересни места, която да обогати приказката за Деветашкото плато. Така открихме още няколко водопада, природни забележителности,  забележителното биоразнообразие. Логично  дойде идеята да създадем една организация, която да започне да привлича туристи и да популяризира района. През 2008 създадохме и регистрирахме Сдружението и вече 11 години работим непрекъснато и последователно за популяризирането на Деветашкото плато. Освен това имаше много работа да се свърши. Започнахме да правим места за отдих, табели, самите села започнаха повече да се грижат за себе си – оправиха се паркове, поизлъскаха се общите пространства, за да ти е приятно освен сред природата, и в селото да се поразходиш.

Постепенно започнаха да изникват къщи за гости, търсенето започна да се увеличава и бих казала, че това до голяма степен стимулира голямо туристическо развитие на този иначе западащ район.

Когато разказвам вашата история на приятели, те ме гледат невярващо и следващото решение е да дойдат и да видят с очите си. Сякаш процесът на западане на българското село се е приел за даденост и необратим поток на времето, а вие доказвате обратното. Съживявате регион, който исторически е било богат на живот и култура. Как дойде идеята за „Джаз под звездите на Деветашкото плато“. Когато в журито на Виваком регионален грант обсъждахме  проекта, си казахме „Много е щуро, значи заслужава шанс.“

Ива: Наистина беше много щура идея. Провокирана от нашата любов към музиката и желанието да направим още нещо, с което да привлечем културни и интелигентни хора към това място. Джазът не е масова музика и знаехме, че няма да е лесно. Но усилията си заслужаваха, защото от самото начало благодарение на Венци Благоев, успяхме още в първото издание да привлечем Антони Дончев, Милица Гладнишка, а по-късно – Камелия Тодорова, Хилда Казасян, огромно съзвездие от музиканти, които дойдат ли веднъж, остават влюбени в този рай. Първата година беше трудно, но постепенно от 500 души на първото издание, миналата година бяха над 2000, което за 5 години си е един добър растеж.

За началото на идеята за „Джаз под звездите“ на Деветашкото плато, разговарям и с артистичния директор на фестивала, тромпетистът Венцислав Благоев. Венци, как дойде идеята и как се разви във времето?

Венци: Най-напред аз запалих Ива, Камен и техния син, който идваше на моя проект „Джаз за деца“. Той – Петър Терзиев,  имаше желание да пее и го правеше заедно с професионални джаз музиканти. И мисля, че любовта на Ива към джаза  се събуди именно на тези детски матинета, на които нейния син пееше. Тогава  на нея й дойде идеята да направим джаз фестивал близо до село Кърпачево, приказно място. Първоначално  искахме да го направим в пещера, първо Деветашката, след това друга. Но се оказа, че не е добра идея заради прилепите, които май сега ни го връщат. Решихме да го организираме на една поляна край пещерата Гарваница . Направихме вече 5 фестивални вечери там. След концертите има  джемсешъни в една по-неформална обстановка в бившето училище на с. Кърпачево. Вече се събират стотици, а може би хиляди млади и възрастни хора от района.  Ние успяхме да раздвижим джазовия живот. Без сдружението „Деветашко плато“ това нямаше да е възможно.

Как успявате да доведете цвета на българската музика?

Венци: Това наистина е цветът на българската музика. На повечето места практиката е да се покани една голяма звезда, която да „продаде“ събитието и струва повече от всички останали. Ние работим на един по-хуманен принцип, който помага на развитието на българската култура и джаза. Първото нещо – винаги да има хора от региона, независимо дали са изявени музиканти или не. Имаме си няколко души от Габрово, Ловеч, от Левски – Краси Кирилов, тромбонистът  на Акага. От Ловеч е Трифон Димитров, един непопулярен в България, но изключително популярен в Ню Йорк контрабасист. Така че търсим нишката, която започва от този край и всеки път между 15-20 джаз музиканти, които не идват със свои формации, а се правят различни комбинации между тях. Тръгваме от  be-bop, минаваме през dixieland, през groove, накрая  направим джемсешън, така че да си разговаряме един с друг. Ние, джазовите музиканти,   искаме с този празник да покажем красотата на тази изключително демократична музика и на публиката.

А как ви влияе красотата на Деветашкото плато като сцена?

Венци: Като сцена започваме винаги от пещерата Гарваница. От там излиза един диксиленд, с постоянни музиканти,  без които не става шоуто. Природата наистина е уникална, става един малък Уудсток. Който веднъж е дошъл се влюбва в това място. Милица Гладнишка например, която е една от най-предпочитаните ни солистки, след като дойде първия път след две седмица дойде със сестра си и близки, този път като гост. Така че това е едно от нещата, които помагат – когато отидат известни личности, хората тръгват един след друг и откриват тази красота. Това е една от идеите на джаза – да се развие на по-високо интелектуално ниво туризма. Както в Ковачевица никой не очакваше, че там ще има успешен фестивал на камерната музика, така и тук – никой не очакваше, че ще има джаз и се събира една публика, която иначе не би се събрала заедно.

Ива,  Регионалният грант на Виваком реално се опитва да стимулира хората, и по-специално гражданският сектор да мисли конкретно за мястото, в което живее. Как то  да се развива и облагородява. Как на вас конкретно помогна гранта?

Ива: Грантът на Виваком ни помогна изключително много – и не само за покриване на разходите за джаз-феста. Благодарение на него успяхме да направим сериозна медийна кампания,  чрез която да промотираме събитието и цялото Деветашко плато. Успяхме да поканим  15 известни изпълнители от страната, сред които – Милица Гладнишка, Венцислав Благоев, Невилиян Гемижев, Владо Радулов. На изпълненията на  музикантите се насладиха повече от 700 зрители – както от района на Деветашкото плато, така и от други райони на страната и от чужбина. Организирахме и изложба на плашила, направени от студенти от УАСГ и ВТУ „Свети Свети Кирил и Методий”. Събитието беше анонсирано и впоследствие – отразено в над 50 публикации. Събитието беше отразено от Българската национална телевизия, като успяхме да ги привлечем за официален медиен партньор. Освен в БНТ, джаз-фестът намери отзвук и в Джаз FM, БНР, Дарик радио, както и в редица местни и регионални медии. Това помогна за утвърждаването му като национално културно събитие с растяща популярност.

Сега за съжаление в условията на пандемия, хората, които спечелиха  с идеите си тази година финансиране, не успяват да стартират проектите си според първоначалния план. Вие какво бихте им казали, и как бихте ги насърчили в тази ситуация?

Ива: Аз мисля, че гражданските организации имат много нестандартни решения. Те са по-свободни и по-гъвкави. Не са толкова сковани в ризницата на институцията и могат да търсят всякакви подходи. Още повече, аз познавам граждански организации от цялата страна. В този момент първо е много важно да не се отчайваме и предаваме. Ние подхванахме една кампания, която нарекохме „И това ще мине“. Да мислим позитивно и да търсим решения. Дори и джаза можем да го направим виртуално, ако се наложи.  Можем да изпълним нещата, които правим, но по различен начин. Може би това предизвикателство ще предизвика и някаква промяна по отношение на това как подхождаме към проблемите и как се справяме, как да използваме технологиите. Само оптимизъм мога да излъча към колегите като послание, защото паниката и стресът не помагат. Отговорност и вяра, че нещата скоро ще се оправят.

А и това, което вече споменахте – креативност и нестандартно мислене.  Как виждате развитието на Деветашкото плато след 5 години?

Ива: Ние от няколко години работим в посока привличане на много студенти. Правим студентски практики за строителното наследство, което са ни оставили предишните поколения, за  културно историческото наследство. Много ни се иска, освен туристическа дестинация, каквато вече сме станали, да се утвърдим като един обучителен център, за да разказваме и да споделяме с други селски региони всичко онова, което сме направили. Както и да обменяме опит с други хора какво правят те. Много искаме и малките бизнеси, които стартираха сега да преодолеят кризата и да си стъпят на краката. Искаме да им помогнем да се професионализират.  Те започнаха с легла за гости, къщи за гости, сега ни се иска да им помогнем с професионално обучение и квалификация, така че наистина хората да знаят, че им предоставяме качествени и уникални услуги в Деветашкото плато, така че да станем обучителен, туристически и информационен център, това е целта ни.

Накрая да ви задам  трите въпроса на Трипъл Ай:

Какво бихте написали на билборд?

Ива: Сега или въобще?

И двата отговора 🙂 

Ива: Сега бих написала: „И това ще мине“, защото хората имат нужда от надежда, но не трябва да забравят в какво положение са били. А иначе бих написала „Добре дошли в Деветашкото плато.“

Къде намирате вие лично своите съкровища?

Ива: Моите лични са моите деца, разбира се. Те са големи, затова са и „големи съкровища“. Но аз намирам моите съкровища в семейството, защото смятам че ценностната система е нещо много важно за запазване на нашето общество. Приятелството също е едно от съкровищата, важно за мен.  А иначе – има страшно много съкровища по Деветашкото плато, заповядайте да ги откриете и вие.

Коя е най-голямата ви мечта?

Ива: Аз съм много по мечтите. Много си мечтая един ден да живея изцяло на село, тук в Деветашкото плато. Представям си, че ще тъка на стан, ще гледам ябълки, ще правя ябълков сок и хората много ще го харесват.