Мирослава Кацарова: Пловдив Джаз Фест е откровение и растеж

Магия. Необяснима лекота и растеж. Възможност да пребиваваме в света на идеите и за кратко да останем безплътни: да забравим за болката, тъгите, тревогите. Да се събираме и да слушаме заедно музика е ритуал на човечност, завръщане към невинността, избор на идеалите пред пошлия упадъчен еснафлък.

Това е джазът. Джазът е музика на общуването. На сцената се редуват импровизации и сола като монолози, и всички се изслушват. Публиката е част от процеса на съзиданието, накрая заедно с артистите всички са музиката, докато тя трае.

Чуйте какво казва още Мирослава Кацарова на Елена Розберг в сладък разговор за новото издание на Пловдив Джаз Фест 2019:

Това придава смисъл на всеки опит да разказваме за личните си открития в изкуството, и превръща размяната на знание и възторг в празник. Това е моята логика за генеалогията на фестивалите. Затова всеки път, въпреки трудностите, поемам по пътя, който води до моя храм – Музиката.

Знам, че има смисъл да се срещаме и дори да не съумяваме да си говорим, ние си казваме много с присъствията си, щом поводът е изкуство. По коридорите на фестивала възприемам всеки човек като бриз, като ароматен, тих движещ се свят. В тази субстанциална метаморфоза се съдържа тържественост, но съвсем лишена от патос и излишество.

Това чакам с нетърпение всяка година от 2015 г. насам, когато се роди Пловдив Джаз Фест. И оттогава до сега през сцената му минаха велики и скромни творци: Дейв Холанд, Крис Потър, Дони МакКаслин, Джошуа Редман, Ян Гарбарек, Дейв Уекъл, Майк Стърн, Кърт Елинг, Елиане Елиас, Джейсън Моран, Ричард Бона, Давид Линкс, Теодосий Спасов, Христо Йоцов, Зуко 103, Влатко Стефановски.

Надеждата ми е, че фестивалите са събития, които променят не само хората, но света, в който живеем, средата, градовете ни. Влияят на начина на живот, на културата и вкуса ни, на способността ни да приемаме новото. Мисля, че миролюбивото възприемане на промяната и новото непознато ни помага да бъдем мъдри и смирени.

Сещам се за едно интервю с Мишел Сер, в което той разказва, че някога в праисторически времена, когато човек се изправял от четири на два крака, изгубил опорната функция на предните си два крайника, но открил ръката: ръката, която свири на пиано, ръката, която погалва. Това е природно-историческо събитие, което на мен лично ми звучи като алегория за културната еволюция, към която, вярвам, бавно и вдъхновено се доближаваме с всяка прочетена книга, с всеки концерт, спектакъл, лекция, изложба.

Тази година на сцената на Пловдив Джаз Фест ще свирят все познати и любими творци за ценителите на джаза: Мария Жоао, Джон Скофийлд, Пепи Славов-син, Антони Дончев, Веселин Веселинов- Еко и компания с музиката на Румен Тосков-Рупето, Кърт Розенуинкъл, Джон Клиъри.

Но сред тях ще има и една малко позната сред меломаните тук дама и това е Линда Мей Хан О. Тя е контрабасистка и композиторка, избрана е от Пат Матини и Джо Ловано да свири в техните нови групи. Редом с различната си умна музика, тя разчупва безкомпромисно и напълно успешно клишето, че инструменталният джаз е само мъжка територия. И тя не е единствената, която води своите борби със сексизма и в музиката. Но отвъд това е нейното творчество: новият й албум Aventurine е силен, естетски и интелектуален пробив в съвременната музика.

Паралелното съжителство на симфонични и джаз изказности правят близка стилистиката й до тази на късния Уейн Шортър. На 31 октомври тя ще свири в първата откриваща вечер на фестивала, след концерта на Мария Жоао. Затова решихме, че младата, екзотична и инакомислещи Линда О тази година ще се превърне в символ на петото издание на Пловдив Джаз Фест. Вярваме, че революцията в музиката предстои.

Снимка: Shervin Lainez

И накрая ще завърша с думи отново на Мишел Сер, които прочетох случайно, но така и не излизат от ума ми:

„Ако вие имате хляб, а аз имам едно евро, и ако аз купя вашия хляб, тогава аз ще имам хляб, а вие ще имате едно евро, така че в тази размяна ще е налице равновесие (…)

Но ако вие имате сонет от Верлен или теоремата на Питагор, а аз нямам нищо, и ако вие ме научите на тях, в края на тази размяна аз ще имам сонета и теоремата, но и вие ще сте ги запазили за себе си.

В първия случай имаме равновесие – това е стока, а във втория имаме растеж – и това е култура…“

Очаквайте ексклузивно интервю на Елена Розберг с Линда О специално за Triple E.Y.E!