Младият българин живее при родителите си, не харесва политиката и не иска да емигрира

Младите хора у нас не харесват политиката и едва 4 процента от тях , и то не най-изявените, заявяват, че биха искали подобна кариера. Като цяло младежите у нас са аполитични, няма почва за изявен евроскептицизъм или за каквито и да било други крайности. Желанието за емиграция на младите хора намалява. Това са част от констатациите в международен проект на „Галъп интернешънъл“, който изследва нагласите на хората между 15 – 29 години.

Проучването е проведено едновременно в 10 страни от Югоизточна Европа, сред които и България. Целта му е да идентифицира, опише и анализира младежките нагласи и модели на поведение в съвременното общество, съобщи проф. д-р Петър-Емил Митев от Институт по социология „Иван Хаджийски“, който представи данните , заедно със социолозите доц. д-р Борис Попиванов, Първан Симеонов, доц. д-р Сийка Ковачева и др.

Наблюдава се сериозно увеличение на хората, които заявяват, че не възнамеряват да емигрират. Ако през 2002 г. те са били 14 %, през 2018 г. този процент е 61%. Младите хора предпочитат да остават по-дълго в дома на своите родители, но повечето заявяват, че това е не заради финансовата невъзможност да живеят самостоятелно, а защото им е приятно и им харесва да живеят при тях.

Вече няма само „изтичане на мозъци“, а по-скоро има „изтичане на ръце“, подчертават социолозите. От изследването става ясно, че най-предпочитано място за емиграция е Германия следвана от Великобритания.

Българската младеж е силно аполитична. По отношение на основни политически възприятия, тя декларира, че не се различава съществено от възгледите на своите родители. Едва 7% от запитаните се интересуват от политика, а само 4% от тях заявяват, че политиката е привлекателна за тях като бъдеща кариера. Това  поставя в сериозен риск нивото на българския политически елит след време, единодушни са социолозите.

В проучването се констатира нарастващ консерватизъм по отношение на сексуалния живот, и неприемане на алтернативни сексуални практики. Заедно с това се увеличава за последните 4 години от 60 на 70% стремежът на младите да живеят в брак.

Младите хора са с много високо ниво на технически придобивки. Не е открит нито един респондент, който да няма мобилен телефон. 94% от българските младежи притежават компютър в семейството си, а 44% посочват, че имат повече от 1. Младежите имат и постоянен достъп до интернет. Въпреки това, по думите на доц. д-р Ковачева доминира „нищоправенето“.

Всеки пети от българските младежи не чете в свободното си време. Само 10% спортуват редовно, а 25% – изобщо не спортуват.

Още един притеснителен факт от  изследването е констатацията, че маргинализирането на българските роми продължава да расте и стига до болезнени мащаби, както по отношение на образованието сред младите, така и по отношение на работата.

Въпреки това, данните са по-скоро оптимистични – младите хора у нас не се приемат за по-различни от младите хора по целия свят. Те се идентифицират с европейските ценности. Драстична обаче остава  негативната разлика в доверието към европейските и българските институции, обобщават социолозите.