Деца вървят по пътя на траките

Деца вървят по пътя на траките

52 деца от казанлъшкото село Копринка, между 8 и 15 годишни, никога няма да забравят лятото на 2019 година.

Историята на Мария Желева и Емилия Бисерова от Народно читалище „Пробуда – 1920“ в с. Копринка разбива на пух и прах много стереотипи.  Първият е , че на село животът е спрял, няма деца и няма творческа енергия.  Вторият, че нищо не може да откъсне децата от таблетите. Трето, че лятната ваканция на село е демоде. Четвърто, читалищата са притихнали. Нищо от това не е вярно. Не и в село Копринка.

Мария и Емилия организираха за над 50 деца Лятната академия „По стъпките на траките“. Всеки ден, от 17 юни до 29 август, децата вървяха по пътя на траките, участваха в пленери, творчески работилници, приготвяха хляба на траките, изработваха дрехи и предмети от техния бит, пътуваха и посещаваха историческите обекти, свързани с тях. За преживяното ни разказва Мария Желева.

Деца вървят по пътя на траките

По-лесно ли се изграждат общности в по-малки градове и села?

Да, считам, че в по – малките градове и села много по- лесно се изграждат общности. И причината за това е, че до голяма степен хората се познават, познават интересите и стремежите си и много по – лесно могат да бъдат привлечени за различни каузи. И в нашето село хората се познават, а общественият и културният живот е много богат. Хората, които участват в различните читалищни формации са като едно семейство. Село Копринка е будно селце, с много млади хора и с много деца. В академията, която изградихме през лятото на 2019г. идваха между 50-60 деца. И така цяло лято.

Децата вървят по пътя на траките

Разкажи ми за лятната академия.
Изградихме я с подкрепата на програма „VIVACOM Регионален грант”. Разработихме проекта така, че да сме полезни на децата, да осмислим тяхното време, и в същото време да им помогнем да опознаят древната история на родния ни край, а тя е много богата. Имахме шанса тази наша идея да получи доверието и подкрепата на Програмата, пред която кандидатствахме с разработения проект. Благодарение на партньорството и финансирането, което получихме, ние реализирахме всички дейности, които бяхме заложили в проекта за период от 7 месеца. А част от тези дейности бе и лятната академия.

Кое им беше най-интересно на децата?
Най-много деца се събираха, когато правихме походите, които провеждахме с нашите партньори от Туристическо дружество „Орлово гнездо”, и когато посещавахме тракийските гробници. Интересни им бяха и творческите работилници, в които рисувахме траките, шиехме техните дрехи, рисувахме керамика, изработвахме техните накити и обувки. Много им беше забавно, когато се учихме да правим хляба на траките.

Как траките са приготвяли хляба си?

Ние доста четохме за техния живот и култура. Посетихме Общинска библиотека „Искра” , където децата се запознаха с документи, отразяващи живота на траките. И научихме доста неща. А за хляба – разбрахме, че се прави от квас, вода и лимец. Постарахме се да го приготвим по същия начин. Една изключителна баба, баба Ваня, ни приготви квас и заедно с още няколко баби помагаха на децата в неговото замесване.

Децата вървят по пътя на траките
За децата ясно, за тях е било като пътешествие във времето, но на вас кое ви беше най-интересно?
Реализирайки проекта „По стъпките на траките” ние като ръководители, също научихме много за този древен народ. Траките са една древна култура, която, за жалост все още не сме изучили в пълнота. Когато четем, четем предимно за по-новата ни история и този древен живот ни е по-далечен и непознат. Затова заедно с децата търсихме материали, посещавахме Исторически музей „Искра”, където видяхме множество предмети, намерени при разкопките на тракийските могили в Казанлъшката долина.

Срещахме се и записахме спомените на археолог – Деница Стефанова, която в продължение на 10 години е работила в експедициите на д-р Георги Китов. Проведохме среща и с местен жител, участвал в разкопките на древния град Севтополис, днес залят от водите на язовир Копринка. Всяка среща с тези хора за нас беше много обогатяваща и провокира интереса на децата към историята и археологията.

Долината на траките

Казанлъшката долина е известна и като Долината на тракийските владетели. Разкажи ми повече за нея?
Да, културното наследство на нашата долина е изключително богато. Тук са открити тридесет и шест гробни съоръжения от времето на траките. На нашата територия се намират 11 тракийски обекта с национално значение и 1 със световно значение. Това е Казанлъшката тракийска гробница, която е и част от световното културно и природно наследство на Юнеско.
Оказа се, че децата не знаят чак толкова много дори за нея.  Започнахме, разбира се, с Казанлъшката гробница, която е наистина уникален паметник на тракийската култура. Намира се в един от най – красивите паркове на гр. Казанлък – Тюлбето.

Пътуването ни във времето продължи с посещението на могилите Голяма Косматка, Оструша, Хелвеция, Грифони, Шушманец. Всяка една от тях е уникална със своята архитектура. А благодарение на прекрасните екскурзоводи от ИМ „Искра” научихме много за имената, за историята и за находките, открити в гробниците.

Разбрахме, че в могила Голяма Косматка екипът на д/р Китов е открил бронзовата глава на тракийския владетел Севт III , а в могила Светицата – златната маска на Терес. По време на екскурзиите организирахме и пленери, в които децата рисуваха гробниците и това, което ги е впечатлило. А всички наши посещения ние описахме в малък детски пътеводител.

Тези пленери отворени ли са за деца извън Копринка?
Заедно с местните деца, идваха и много деца, които имат баби в Копринка. Някои от тези деца живеят в различни краища на България, други в чужбина.  Покарай децата и техните родители научиха много. Всъщност ние разработихме този проект с тайната надежда да запалим както децата, така и техните родители, че и баби и дядовци, да опознават историята на своя роден край.

Факт е, че ние обичаме да пътуваме, обичаме да гледаме надалеч, но това, което е съвсем близо до нас, някак не го забелязваме. Затова искахме точно децата да видят, да научат и да разкажат на своите родители и по този начин да ги провокират и те да посетят тези забележителности.

Ние се разхождаме върху историята си, но оценяваме ли я? Разказваме ли достатъчно на децата си за това, откъде идват?
Мисля, че съвременните деца все по – малко познават историята на своя роден край. Те знаят за европейската и световната култура, защото се изучава в училище, а със своите родители пътуват по света.  И ако родителите нямат време да говорят с децата си, то тук е нашето място – читалището, библиотеката – като културно – просветна институция, да разказваме на децата, да палим тяхното любопитство и интерес, да им помагаме да знаят повече за своята история.

По лесно ли учат децата чрез преживяване?
О, да, това беше и целта на нашия проект. Чрез история, спорт, култура, творчество, общуване с природата, децата да придобият различни знания и умения. И наистина – в края на проекта децата споделиха, че тук са научили повече, отколкото в училище.

Аз също научих нещо ново за културата на траките, докато четох за академията. Разбрах какво е Лапидариум. Какво означава?
Ние също научихме тази дума по време на разработването на проекта. Оказа се, че и в нашия исторически музей има Лапидариум. Това е мястото, на което са подредени камъни с археологическа стойност – каменни плочи, колони, фризове. С децата от лятната академия посетихме Лапидариума и освен че се запознаха с експонатите в него, децата се превърнаха и в малки археолози в детския кът.

Ние се наричаме търсачи на съкровища. Ти къде ги намираш?
Хората разбират тази дума по различен начин. За мен най-ценни са добрите отношения между хората, честността и приятелството.

А в библиотеката?
Там всяка книга е съкровище, защото всяка книга дава знания.
Но читателите също са съкровища. Без читателите, книгите са безсмислени.

Какво четеш в дни на изолация?
Аз харесвам българската литература и сега я преоткривам.
Чета съвременни български автори – Георги Бърдаров, Захари Карабашлиев, Милен Русков и др. Ще се радвам, ако все повече четем и ценим българската литература.