Кестените във Варна цъфтят по-красиво, защото си имат грижовни скаути

Пролетният спектакъл на кестените започна. Големите им бели цветове приличат на свещници, листата – на човешка длан.

За над 200 деца и младежи от Организацията на скаутите във Варна това не са обикновени дървета, а символ на задружна работа, проучвателски труд и много забава. Защото помогнаха на болните кестени в родния си град.

„Много харесвам периода, в който кестените цъфтят и булевардът между Общината и Червения площад във Варна се преобразява“ – ми споделя Йордан Дянков, международен комисар на Организация на българските скаути и Клубен водач на Скаутски клуб „Морски вълк“ – Варна.

„Направи ми впечатление, че много рано – още през юни и юли- листата на кестените започват на пожълтяват и да окапват, което не е нормално.  Дървото не умира, но му намаляват защитните сили и е уязвимо от вредители или може да измръзне през зимата. Пък и градът така е по-красив като са зелени“- казва Йордан. –„ Първоначално си мислехме, че причината е лошият въздух или солта и химикалите, с които се обработват улиците. Но след като с децата от скаутската организация направихме проучване, се оказа, че причината е листоминиращият молец. Той е много по-дребен от домашния молец и ларвите му се хранят с листата на кестените. Последните десетина години кестеновите дървета масово страдат. Виждал съм това и в Прага, и в Будапеща.“

Около 200 скаути от Варна, от 6 –годишните до най-големите, се включват в акцията. Заедно с Йордан Дянков започват да търсят природосъобразни варианти да се борят с вредителя. В борбата на помощ се включва синигерът. Оказва се, че за него голям деликатес е молецът.  В България, след врабчетата, най-голяма популация имат синигерите- научават скаутите.

„Решихме да проверим дали може да стимулираме синигерите да гнездят през лятото активно в короните на кестеновите дървета. Обмисляхме как да ги насочим към кестените, където те да се хранят. С децата разбрахме, че един синигер, когато му се излюпят малките, изяжда на ден около 500 молеца.“- обяснява Дянков.

Скаутите започват да кроят планове как да накарат тези птички да се заселят в кестеновите дървета по най-натоварените улици града, където условията не са най-добри, защото е шумно и мръсно. Синигерите, които не отлитат на юг, когато е студено в България страдат от липсата на храна. Скаутската дружина решава да постави хранилки по кестеновите дървета във Варна и да ги зарежда цяла зима с храна за синигерите. Надяват се, че когато дойде пролетта и спрат да ги хранят, птичките вече ще са привикнали, че в короните на тези дървета има храна. Така ще продължат да идват и ще започнат да ядат ларвите на молците. За да им създадат по-голям комфорт, децата започват да майсторят къщички. Сглобяват, катерят се по дърветата, за да ги поставят, зареждат ги редовно с храна.

„Свързахме се с българското дружество за защита на птиците и от там ни разказаха, че синигерите охотно ползват къщички. Започнахме с децата да ги правим с точно определен размер на отвора, за да не влизат по-големи птици. Поставили сме над 200 къщички, най-много във Варна, също и в Русе и Шумен“- продължава разказът на Йордан.

Децата от Скаутски клуб „Морски вълк“ вече трета зима хранят синигерите. Преди време започват да проучат и други биологични начини за борба с вредителите на кестеновите дървета. Тогава откриват метода с феромонови капани. На помощ идва грантът от Виваком, с който се подкрепя втория етап на скаутската инициатива.

Регионалния грант на Виваком ни помогна да доразвием инициативата си и да запознаем голям брой деца с действието на различни природосъобразни методи на биологична борба с вредителите по кестените. Със средствата успяхме да закупим феромонови капани за листоминиращи молци, с което предотвратихме обработката с инсектициди, които освен вредителите убиват и много полезни насекоми, а и вредят на здравето на човека.“- казва Йордан Дянков. – „Опитахме се да покажем на децата взаимовръзката на всичко в природата. Това беше образователната цел на инициативата. Чували сме някои хора да ни казват- дайте смеските да ги занесем на кокошките, защо си губите времето? Напук на тях, децата вече да убедени, че когато се заемат дружно, могат да направят нещо смислено. Да бъдат полезни, за да се забавляват и да изпитат щастие.“

И въпреки че възстановяването на дърветата е дълъг процес, кестените във Варна вече се чувстват по-добре и листата им започват да жълтеят по-късно – към края на август и началото на септември.

Кестенът е магическо дърво. Ако си намерите- пуснете си няколко кестена като талисман в джоба. Успокояват, дават енергия и пазят здравето.

На Йордан задавам любимите въпроси на Triple E.Y.E:

Каква е най-голямата ти мечта?

Организация на българските скаути да намери пътя и подкрепата, така че да може да привлече и подготви достатъчен брой доброволци, които да предложат качествени образователни програми за свободното време на децата и младите хора поне във всеки областен град на страната. По този начин много по-голям брой български деца ще могат да изживеят магията на скаутството и ще попаднат в среда и ще получат подкрепа, така че да станат по-добри граждани.  Иска ми се да можем да се доближим до сродните европейски скаутски организации по брой на членовете. Например в Гърция в движението са въвлечени почти 20 хиляди скаути, а в Белгия – около 160 хиляди. И това е при съизмерим брой на населението на страните. В България сме малко над 500… и сме една от най-големите неправителствени организации. Много работа предстои!

Какво би написал на огромен билборд?

SCOUTS Да направим света по добър!

Къде търсиш своите съкровища?

Имам една къщичка в Балкана и там преоткривам всеки път с какво богатство разполагаме – красотата на природата на България.

„Да спасим кестените“, реализирана от Организацията на българските скаути Варна, беше отличена с президентската награда „Доброволческа инициатива“ 2018 за акцията на над 200 доброволци, предимно деца и младежи, които са защитили чрез природосъобразни методи болни кестени във Варна, Шумен и Русе.