Тези, които вървят по утъпкани пътеки, не променят нищо!

„Звездни градове“ е още един от проектите, спечелили Виваком регионален грант, който имаме щастието да ви представим. Срещаме ви с един Дон Кихот от Габрово – Ивайло Раднев от Сдружение „Обсерватория за идеи 2Д“

Как би се представил сам?

Казвам се Ивайло Раднев, обикновено момче, Дон Кихот, който си мисли, че може да промени малкия ни град Габрово. Три години съм живял в САЩ, в Калифорния, Силициевата долина и съм виждал там как се случват разни щури идеи. Когато се прибрах в България,  по стечение на обстоятелствата,  попаднах в Габрово.

Това, с което се сблъсках в малък провинциален град е, че  всеки ми казва „Идеите ти за много хубави, ама не са за тук, как можа да се върнеш от Сан Франсиско точно тук.“   Тогава започнах да обяснявам на хората, че градът го правим ние.  Габрово е прекрасен град, със страхотни планини, реки, гори, а хората го приемат за даденост, никой не го цени.

А най-важното, което ме мотивира е, че имам дъщеричка, която тогава беше на 9, сега е на 11 г., която си я гледам самичък и някой ден ще каже: „Тате, какво като имаш 7 000 книги и познаваш умни хора като чичо Митко, Лъчо, Чавдар и другите от Обсерватория 2 D., какво направихте, за да промените нещо?“ И така започнаха проектите, почти като на шега и най-важното за тази обсерватория за идеи е, че искаме да се забавляваме.  Шантави хора, които показваме, че нещата могат да се случват.

Борим се с вятърни мелници. Лудите променят света, това го видях и в САЩ. Тези, които вървят по утъпкани пътеки не променят нищо.  Стоели сме в офиса до 3 през нощта, за да обсъждаме проекти, да ги пишем, да се борим. Искрено вярвам и видях, че могат да се променят нещата.

Има ли резултат вашата лудост?

Елате на един от нашите летен лагер в кампуса, който е на 9 км от града, в който се събират 31 деца и да ги чуеш как  си говорят за света през 2050 г., как говорят за изкуствен интелект, роботика, как едно дете на 10 години говори за професиите на бъдещето. Как всяко дете създава нещо в самия лагер. Открихме стар римски път, съкровище. За тази година имаме още по-луди идеи.

Самото ви  сдружение се казва „Обсерватория за идеи“. Във вашите проекти има много небе, много космос.

Бъдещето е точно в космическата индустрия. Много от децата не ги подготвят в момента за професиите на бъдещето. Например как изкуственият интелект ще промени пазара на труда. Самите деца, когато се занимават с нашите проекти, научват страшно много неща. Много е интересно, когато подрастващите правят своите звездни градове и макети, а цял час си говорим какво би се изучавало на Марс през 2070 г. Идеите на нашата Обсерватория са: „Учене чрез справяне“.  Миналата година, когато бяха „Звездни градове 2“,  в една огромна биосфера децата редяха живи растения. Нямаха търпение да свършат училище и да дойдат заедно да редим растения под един купол. И те мислят кое растение на кое би помогнало, кои си пречат, къде да сложат капчиците, къде мъха…

Аз,  като част от журито на Регионалния грант на Виваком,  много се мотивирам от емоцията в идеите на кандидатите. Във вашия проект ме грабна това мечтателство, погледът на горе, конструирането  на бъдеще, кампусът под звездите… Сега, виждайки тези резулати и новите ви проекти, се радвам, че гласувахме за вас.

Регионалният грант на Виваком беше първият, който ни подкрепи. Никога няма да забравя това. Спомням си, че не повярвахме, когато писмото пристигна. След това дойдоха и други организации и грантове, които ни помагат. Но първата важна подкрепа,  никога не се забравя.

През тази първа година на „Звездни градове“ никой не искаше тази инициатива да  свършва. А най-хубавото е, че идеята живее. Много емоционално приключиха лагерите 2019, някои  от децата за първи път „опитаха“ живота в палатка, гледахме заедно нощем звездите. В началото помрънкват някои от децата, а в последния ден на барбекюто с родителите – ред сълзи, ред сополи, не искат да си тръгват, правят си групи в социалните мрежи, създават приятелства. Ние виждаме, че тези деца от „Звездните градове“, които идват на всички наши изстрелвания на ракети, изследвания с дрон с изкуствен интелект и всичките ни работилници, само за 14 дена създават чудеса!

Аз вярвам, че някое от тези деца ще направи това своя професия,  може да стане бъдещия Илон Мъск! Защо точно някое от тези деца от Габрово да не е първия човек, стъпил на Марс?

Просто тези млади хора трябва да бъдат поставени в подходяща среда, където да мечтаят, творят, да бъдат изслушвани. Налагаме такива правила, че всеки изслушва всеки. Имаше деца, които си личеше, че не са били изслушвани. При нас техните мечти и фантазии бяха чути и споделени. В нашата организация, ако някой има добра идея – имаме ресурс да я направим. Сядаме и почваме да мислим. Искаме това да е идеен хъб. И сдружение „Обсерватория за идеи“ да си остане  габровска организация. Тук да променяме нещата. В нашия си град.

А как успявате да създадете устойчивост на вашите проекти? Миналата година създадохте  и първия си планетарен клуб. Накъде летят мечтите?

НИКОГА НЕ СПИРАМЕ. В МОМЕНТА ГОЛЯМАТА НИ ЦЕЛ Е ЕДНО МЕЖДУНАРОДНО СЪСТЕЗАНИЕ. ДО 20 ЮНИ ТРЯБВА ДА СЕ ПРЕДАДАТ ВСИЧКИТЕ НИ МАТЕРИАЛИ. СЪСТЕЗАНИЕТО Е В САЩ С ТЕМА:  „КАК БИ ИЗГЛЕЖДАЛ ИДЕАЛНИЯ МАРСИАНСКИ ГРАД?“. ЗАД ИДЕЯТА СТОИ ИЛОН МЪСК. НИЕ СМЕ ЕДНИ ГЪРДИ ПРЕД ДРУГИТЕ КАТО ПОДГОТОВКА. АКО СЕ ПРЕДСТАВИМ ДОБРЕ, ТОГАВА ВЕЧЕ ЩЕ БЪДЕМ В СЪВСЕМ ДРУГА ЛИГА.

Хахаха  – може би „Космическата лига“?

Да, защото този проект после може да се изпрати на НАСА. Всичко е вяра и мечти.

Днес, когато водещата световна тема е пандемия и икономическа пренастройка, смяташ ли че хора като вас – луди  със щури идеи,  са ценни и нужни на цялото общество и за мисленето ни?

В момента наистина е период, в който трябва да преосмислим много от ценностите си. Например с този проект за първи марсиански град, който е доста сложен – най-основното нещо, ние като човечество трябва направим, е да се обединим за една обща кауза. Без обединение това не може да стане. Трябва ни нова ценностна система.

Ако коронавирусът ни е учител, какви са уроците?

Аз и моята половинка имаме общо 3 деца. Знаеш ли колко е важно да се съберем вечер и да си говорим?  Да започнем пак да се събираме, да четем книги, да бъдем хора. Много от младежите, които дойдоха в Обсерваторията,  знаеш ли защо дойдоха? Защото това поколение е непрекъснато втренчено в технологичните устройства, а ние искаме да ги научат да четат важна литература, да мислят логически, да знаят дори как умно да използват устройствата.

Би ли насърчил победителите в Регионалния грант на Виваком  тази година да осъществят проектите си, въпреки трудностите, изолацията, икономическите предизвикателства?

В момента се показва колко е устойчива една организация и след време да кажеш – „Аз в такива условия си направих проекта и той стана страхотен“! Ние например ще си правим училището за соларни специалисти. Няма да спрем този проект, ще си свържем панелите и ще си свършим работата. Когато това училище заработи ще си кажем – „успяхме и  това ни прави по-силни.“

Три въпроса на Triple EYE Project:

  1. Какво би написал на Билборд?

„Лудите променят света“

  1. Къде намираш своите съкровища?

Много дълбоко вътре в себе си. Моята дъщеря да ми каже „Обичкам те, тати“, жена ми „Пази се, имаме нужда от теб“. Най-ценните неща са невидими.

  1. Коя е твоята най-голямата мечта?

Дете, което е минало през нашите школи,  да стъпи на Марс.

Но това винаги казвам и ще казвам на децата: Никога не забравяйте от къде сте тръгнали. И да стъпиш на Марс, мястото, където си създал и отгледал тази  твоя мечта,  е Габрово.

https://tripleeye.bg/novini/%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%b7-%d0%b4%d0%b5%d0%b2%d0%b5%d1%82-%d0%bf%d0%bb%d0%b0%d0%bd%d0%b8%d0%bd%d0%b8-%d0%b2-%d0%b4%d0%b5%d1%81%d0%b5%d1%82%d0%b0-%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%b7-%d0%b4%d0%b5%d0%b2%d0%b5%d1%82/