Философия на хедониста 3 – ПРИЯТЕЛСТВОТО!

Хедонистът, това отдаващо се на чистото удоволствие същество, е приятел.

По простата причина, че удоволствието обича споделеността. Има едно клише, че приятелите се класифицират по няколко начина:

  • Най-добър/а;
  • Приятел от детските години, казармата, „раждали сме по едно и също време“, седели на един чин и т.н.;
  • Задължително се броят на пръсти;
  • Тегави.

Нищо от гореизброеното не е условие или „категория“ за  приятелство. В момента, в който замирише на задължение, става товар и послевкусът е … „защо ми трябваше“?

Приятелството обича свободата и по тази причина не признавам  горните категории. Това  е настройка на духа. Отвореност. Желание да принадлежиш и да слушаш. Разбираш, че стоящият отсреща е твой приятел по това, че няма как да не си кажеш всичко и то да попадне в топла почва. В красиви очи. В отворено сърце. В прегръдка.

Любимо ми е да обявя „делова среща“ в края на светлата част на деня, за да забегнем с приятелка на дива раздумка. Блестят очи в тъмното, светкат игриви мисли, кикот, бледа клюка и много разговори за книги и кино. Или пък да ме изкушат с „неприлично предложение“ за пътуване в Куба. Или за скок с парашут. Или за тайно наздраве в нелегално работещо заведение. Не сте ме „хванали“, това е художествен текст 😉

            Приятелите ми са легитимните психоаналитици, разменяме си диванчето на равни интервали. Те са моите съветници по кариерно развитие и гледане на деца едновременно. Те разбират от вино и наздравици. С въздържатели много не се разбирам.

Съзаклятници сме по всякакви теми и можем да бутнем правителството. Актуалното  ще си падне само, така да му мисли следващото.

В добрите приятелски компании е почти като в прецизните лондонски клубове: рядко говорим за политика и  пари. Разликата е, че  сексът е разрешена тема.

Приятелството Е любов.

Имам най-красивите писма на света с приятели, с които не сме се гушкали от години, но го правим с думи. Имам красиви срещи с хора, които са част от моите „клубове“, моите най-нови познанства, моите касиерки в любимите магазини. Познайте – не си знаем имената дори. Но си причиняваме щастие с ведрост, поздрави, пожелания.

Приятелството е отвореност към света и удоволствието да споделиш себе си и другия.

Всеки ден мога да имам нови приятели, които повече едва ли ще видя. Ще се усмихнем един на друг, ще си направим деня по-хубав и няма да се виним за нищо.

Дългото приятелство е дар свише и мирише на топла свобода. Там, откъдето идва – боговете говорят 🙂

Признавам си – имам „най-добри приятел и приятелка“, имам такива от много години и съвсем пресни. С някои се виждам често, с други – рядко и е еднакво хубаво. Имам приятели, значи обичам, щастлива съм, споделена съм.

Хей, животът е чиста радост!

„Философия на хедониста“ ще продължи с „удоволствието да бъдеш сам!“

От хедонистичните преживявания на героя Ива Дойчинова, четете още: