Хедонистът, това отдаващо се на чистото удоволствие същество, е приятел.
По простата причина, че удоволствието обича споделеността. Има едно клише, че приятелите се класифицират по няколко начина:
- Най-добър/а;
- Приятел от детските години, казармата, „раждали сме по едно и също време“, седели на един чин и т.н.;
- Задължително се броят на пръсти;
- Тегави.
Нищо от гореизброеното не е условие или „категория“ за приятелство. В момента, в който замирише на задължение, става товар и послевкусът е … „защо ми трябваше“?
Приятелството обича свободата и по тази причина не признавам горните категории. Това е настройка на духа. Отвореност. Желание да принадлежиш и да слушаш. Разбираш, че стоящият отсреща е твой приятел по това, че няма как да не си кажеш всичко и то да попадне в топла почва. В красиви очи. В отворено сърце. В прегръдка.
Любимо ми е да обявя „делова среща“ в края на светлата част на деня, за да забегнем с приятелка на дива раздумка. Блестят очи в тъмното, светкат игриви мисли, кикот, бледа клюка и много разговори за книги и кино. Или пък да ме изкушат с „неприлично предложение“ за пътуване в Куба. Или за скок с парашут. Или за тайно наздраве в нелегално работещо заведение. Не сте ме „хванали“, това е художествен текст 😉
Приятелите ми са легитимните психоаналитици, разменяме си диванчето на равни интервали. Те са моите съветници по кариерно развитие и гледане на деца едновременно. Те разбират от вино и наздравици. С въздържатели много не се разбирам.
Съзаклятници сме по всякакви теми и можем да бутнем правителството. Актуалното ще си падне само, така да му мисли следващото.
В добрите приятелски компании е почти като в прецизните лондонски клубове: рядко говорим за политика и пари. Разликата е, че сексът е разрешена тема.
Приятелството Е любов.
Имам най-красивите писма на света с приятели, с които не сме се гушкали от години, но го правим с думи. Имам красиви срещи с хора, които са част от моите „клубове“, моите най-нови познанства, моите касиерки в любимите магазини. Познайте – не си знаем имената дори. Но си причиняваме щастие с ведрост, поздрави, пожелания.
Приятелството е отвореност към света и удоволствието да споделиш себе си и другия.
Всеки ден мога да имам нови приятели, които повече едва ли ще видя. Ще се усмихнем един на друг, ще си направим деня по-хубав и няма да се виним за нищо.
Дългото приятелство е дар свише и мирише на топла свобода. Там, откъдето идва – боговете говорят 🙂
Признавам си – имам „най-добри приятел и приятелка“, имам такива от много години и съвсем пресни. С някои се виждам често, с други – рядко и е еднакво хубаво. Имам приятели, значи обичам, щастлива съм, споделена съм.
Хей, животът е чиста радост!
„Философия на хедониста“ ще продължи с „удоволствието да бъдеш сам!“
От хедонистичните преживявания на героя Ива Дойчинова, четете още:
