Познавам Георги Господинов от „Физика на тъгата“.
Това беше неговият първи текст, който ме върна в мазетата на детството, където уханието и тъмнината ме орисаха с чудовища и вълшебници. От тогава съм пристрастена.
Изяждам всеки негов текст и се върнах към „Естествен роман“, който от първо четене не харесах. Погълнах „И всичко стана луна“, „Невидимите кризи“… Взимаше ми въздуха с някои текстове, после ми го връщаше. Но дишането беше друго.
„Там, където не сме“ са стихове. Игри на текстове и познати ритми, в които е хубаво да разпознаеш друг любим автор, а след обратния завой да се сблъскаш със себе си. Давате ли си сметка, че обикновено сме „там, където не сме?“
Взех завинаги в себе си една фраза от това интервю: „Живей така, сякаш отнякъде те гледа едно дете.“
Чуй още от подкастите на Triple E.YE. ТУК
