Новото нормално ще бъде много по-човечно

Това каза Мариан Залцман, една от петте най-влиятелни жени експерти по връзки с обществеността в света,  на онлайн среща с български журналисти. 

Мариан Залцман  е световно признат експерт по комуникации, една от петте най-влиятелни трендспотъри, лансирайки думи като „метросексуален“ в маркетинга,  и една от най-награждаваните жени- експерти по връзки с обществеността в света. Тя се нарежда в класацията на световното годишно издание „Global Power Book“  за 2015 и 2016 г. на бритаската специализирана медиа за ПР – „PRWeek“, обявена е за една от „25-те най-влиятелни хора в ПР-а“ според американския бизнес портал „ Business Insider“, за топ ПР експерт -жена  през 2017 г. и е включена в женската ПР листа „Hall of Femme“ на изданието „PRWeek“ за същата година. Автор на редица книги за връзки с обществеността и маркетинга, Мариан е и колумнист в американското онлайн издание на сп. “Forbes“ и други специализирани медии. Преди да се присъедини към Филип Морис Интернешънъл през 2018 г. Мариан Залцман е главен изпълнителен директор на агенцията „Havas PR“ за Северна Америка. Повече за Мариан можете да намерите на страницата и тук: https://mariansalzman.com/

Публикуваме  част от презентацията на Мариан Залцман и избрани части от разговора. Използвани са въпроси на всички колеги.

Мариан Залцман:

Дори и нищо друго да не запомните от тази презентация, моля ви да се оглеждате и да търсите четирите C-та във вашите общества и в цялото общество. Те са (compassion) съчувствие, (comradery) другарство, (civility) вежливост или учтивост и (community) общност. Всички сме заедно в този процес на рестартиране и тези четири характеристики, „четирите C-та“ според мен ще определят кой е добър човек, кой е добър лидер и кой ще допринесе за общността. Мисля, че всички трябва да се научим да бъдем по-вежливи. И ако има едно нещо, което да изтъкна от цялата си кореспонденция в последните шест седмици, то това е фразата „пази се“, защото всички искаме да сме в безопасност – и ние самите, и другите хора около нас. Другата фраза е „благодаря“. И двете фрази ще намерят ново място в обществото.

Съчувствам на хората, които трябва да работят от вкъщи и в същото време да помагат с домашното обучение на децата си. Онлайн терапията става все по-популярна, телемедицината става все по-разпространена, расте и броят на хората, които се свързват така с лекарите, споделят симптомите си и получават краткосрочно лечение. Не знам вече дали мога да се върна в познатия ми преди офис. Мисля, че ще правим много неща онлайн, дори и срещи като тази. Не знам дали преди шест месеца моите български колеги биха предложили подобен формат. Последния път, когато бях в България, тогава летях до България и се срещнах с вас на живо в София. А сега се срещам с вас така и усещането е като че ли сме заедно лице в лице.

Живеем в интересен нов свят. Потреблението на медийно съдържание в тази блокада е безпрецедентно – ние гледаме, играем, правим много повече от преди онлайн. Дори в момента, докато гледам в екрана, зад мен работи телевизорът и аз чета новините, които текат в надписите отдолу. Беше прекрасно преди две седмици да гледам в YouTube концерта „Global Citizen“, който ми даде възможност да видя задния двор на Елтън Джон и да разбера как се чувстват тези хора и че те не са точно звездите, за които сме ги мислели досега.

проявите на доброта вече не са толкова произволни. Виждаме как общностите се обединяват в подкрепа на местния бизнес. Една моя приятелка отвори пекарна в Пенсилвания и аз поръчвам морковени торти за приятели, познати, колеги, за всеки, на когото тя може да достави торта, само за да подкрепя малкия ѝ бизнес. А и корпорациите наистина се мобилизирахме в подкрепа на работниците си, за да облекчим изолацията.

От компаниите и марките сега не се очаква да говорят, а да действат. Това е чудесно време, в което специалистите по маркетинг попаднаха в комуникационен вакуум, какъвто не е съществувал преди. Какво трябва да прави всъщност вашата марка? Искаме нашите марки да се държат така, че да покажат, че са във връзка с нас, че са загрижени за общността, за служителите, за клиентите, за икономическите трудности, които тази ситуация причини. Важно е да се каже: ние искаме марки и компании, които показват, че са част от реалния свят, а в момента реалният свят изпитва болка и има нужда от подкрепа.

На първо място, ние трябва да мислим как да помогнем и подкрепим нашите служители и клиенти. Основното е първо да се погрижим за хората.

Трябва да сте компанията, която очакваме да бъдете. Аз винаги съм била фен на „Луи Вюитон“ (LVMH), но защо ги харесвам ли? Харесвам ги, защото чух в самото начало, много преди някой да е поискал това от тях, че в своите обекти за производство на парфюми те започнаха да правят дезинфектант за ръце. И аз започнах да ги възприемам по съвсем различен начин и да им се възхищавам повече.   Ще ви дам и друг пример. Изпълнителният директор на веригата хотели Marriott в самото начало заяви своя ангажимент към персонала на компанията, към гостите в неговите хотели, когато те са останали отворени. И в бъдеще аз бих се замислила, ако трябва да избера друг хотел, а не Mariott.

Трябва да насочим ресурсите към тези, които могат да помогнат в борбата с разпространението на пандемията, като разработват лекарства и ваксини със свръх скорост. Това е много скъпо начинание и ще се справим по-бързо и на по-ниска цена и с по-малко човешки загуби, ако големите организации поемат част от товара. Тази сутрин видях новина, че в Оксфорд са близо до създаването на ваксина, че Pfizer също работят активно, както и ние чрез канадската биофармацевтична компания Medicago, и това ме кара да се гордея. Трябва да насочим ресурсите към тези, които могат да помогнат и да излекуват света.

Какво можем да кажем за лидерството по време на пандемията?

Най-важният въпрос, на който трябва да си отговорят компаниите е: Защо сме тук? Това е най-подходящото време брандовете да излязат на сцената и да покажат от какво са направени. Сега повече от всякога действията са по-важни от думите, хората са по-важни от краткосрочната печалба, и може би най-важното е да поставим общата визия пред личния интерес, защото всички останали действия са свързани с това. Трябва ни нова визия за това какъв ще бъде света след кризата и как да бъдем важна и жизнеспособна част от този свят. Как ще задържим хората си на работа, как ще ги убедим да продължават да правят каквото трябва и да държат на правилните неща.

 

Въпроси и отговори: 

  1. Как да оценим ролята на социалните медии в кризата? Дали създават солидарност и дават утеха в момент на нарастваща тревожност и как да направим разлика между реалните и фалшиви новини?

Страхотен въпрос, в който се крият много други въпроси. На първо място, трябва да не забравяме, че социалните медии са нашият разговор, те са точката, през която се свързваме и че е от ключово значение да сме честни и почтени в нашата комуникация. И трябва много да внимаваме какви думи използваме. Вижте, през по-голямата част на последния четвърт век ние водим дебат за предимствата и недостатъците на живота онлайн. И смятам, че днес трябва да признаем, че това е реален живот.

Простичко казано, онлайн светът се превърна в спасителен пояс за нас и трябва да сме сигурни, че можем да разчитаме, че в този свят ще има точност, почтеност и човечност.

2. Говорите много за лидерството в политиката. Преди няколко дни прочетох интересна статия. Кой сега се проявява като истински лидер в политиката и бизнеса? Какво можете да кажете за Бил Гейтс или Доналд Тръмп? Много ми е интересно да чуя вашия коментар.

Ще започна с положителния пример. Човекът, който ме впечатли най-много, е премиерът на   Нова Зеландия. Особено това, че тя отделя време да приспи децата преди да се появи онлайн със своите послания. Ако погледнете как Нова Зеландия се справя с това и как се справи с кризата в Крайстчърч преди това, виждате, че тя е един истински човечен лидер, лидер, чиито ценности искате да имитирате. Даже понякога аз самата се чудя как да приличам повече на нея. Що се отнася до Бил Гейтс, неговата благотворителна дейност е истинско вдъхновение. Желанието му да е активен, да разчита на науката, да види доказателствата и да прави толкова неща с милиардите долари, които той и съпругата му Мелинда натрупаха от успеха на Microsoft, са вдъхновяващи. Неговият пример кара всички нас да даваме своя принос според възможностите си. По странен начин бих казала, че Бил и Мелинда Гейтс ме вдъхновиха да изпратя пици в болница Elmhurst. Защото аз не мога да променя целия свят, но мога да направя така, че някои от лекарите да получат хубава вечеря с топла пица в петък вечер. Може да звучи малко глупаво, но и двамата ме вдъхновяват. Трудно е за мен и много сложно, като американка, да говоря за политиката в САЩ в момента…, по-скоро бих говорила за д-р Фаучи. Предпочитам да говоря за това, че нашият главен имунолог или вирусолог – д-р Фаучи, който е на 79 години, е на първа линия, за да успокои хората и да ги увери, че правителството прави всичко възможно да подобри ситуацията. Мисля, че видяхме в целия свят как някои лидери се справят по-добре от други. Аз съм американка, което си личи от акцента ми, но живея в Швейцария и съм впечатлена от ангажираността на швейцарското правителство и от отличната му комуникация. Те комуникират непрекъснато и съобщават всичко, което им стане известно. Получаваме информация на английски, на френски, на немски, на италиански, на езиците, които се говорят в страната. И така се създава усещането, че ние сме част от решенията на лидерите и знаем как да приложим тези решения в собствения си живот. Затова смятам, че доброто лидерство се проявява през човешкото отношение, емпатията, почтеността, прозрачността и това да говориш с хората спокойно и без гняв. И да, ние всички трябва да сме ядосани на този вирус, да го мразим. Но сега не е време за омраза. Сега е време да се сме заедно във виртуалното пространство и виртуално да подадем ръка на някого. И мисля, че ние се отнасяме много по-положително към лидерите, които успяха да направят това. Не отговорих на въпроса за Доналд Тръмп, съжалявам.

  1. Мариан, смяташ ли, че изолацията е възможност да оценим нещата, които приемахме преди за даденост, и мислиш ли, че сегашната ситуация е шанс за рестарт?

Мисля, че никой от нас няма да бъде същият, когато това свърши. Надявам се и почти съм сигурна, че ще сме се научили да се изслушваме повече, да отделяме време за себе си, да ценим семействата си, да ценим семействата на другите. Вижте, аз имам лукса да съм си вкъщи в момента с моя съпруг, който преподава онлайн и с двете ни кучета. Децата ни са разпръснати по света и често аз съм в ролята на един диспечер, който трябва да достави храна на три от четири деца, които са пръснати в цялата страна.  За четвъртото, което е в Австралия, почти нищо не можем да направим. Трябва да се научим да бъдем по-грижовни. И също да се върнем към основните неща в живота.

4. Каква е дефиницията за новото нормално?

Да, новото нормално. Какво означава това? Ние още не знаем какво е нормално, за да знаем кое ще е новото. Но знаем, че вече няма да летим със самолет, както преди. Ще реагираме различно, когато някой кихне. Надявам се, че ще бъдем много по-открити за това хора от различни поколения да живеят под един покрив. Всички баби, които се грижат на първа линия за внуците си, а и ние, които се грижим за по-възрастните. Според мен новото нормално ще бъде много по-човечно, няма да я има тази бариера между професионален и личен живот. Новото нормално ще е в смесването на нещата. И вече няма да искаме да притежаваме толкова много неща. Тревожа се за модната индустрия, за дребните търговци, които продават стоки, които не са от първа необходимост, стоки, които ни карат да се чувстваме добре.

Блокадата не е нормална. Затворените храмове не са нормалност. Това че децата не ходят на училище, не е нормално.

5. И отново въпрос за марките/ брандовете, защото много въпроси са свързани с тях. Много марки като Армани и други, които спомена, преориентираха производството си и водят активна борба с болестта. Колко е важно според теб тези марки да бъдат активни и да покажат, че са загрижени? Ти вече говори за това, но би ли казала малко повече.

Мисля, че е много важно. Компаниите, които се промениха и станаха по-добри членове на общността, ще извлекат ползи. Те няма да дойдат веднага. Погледнете пивоварните и фабриките за алкохол, които започнаха за произвеждат дезинфектант за ръце. Погледнете компании като Rolls Royce , Ford или General Motors, Fiat, Nisan, Tesla, които произвеждат вентилатори, маски за лице и предпазни шлемове.  Мисля, че компания като Virgin Orbit, които правят вентилатори във фабриката си, както и всички други такива компании, ще бъдат възнаградени от нас в бъдеще и ще заслужат нашето уважение. Ние ще продължим да бъдем техни клиенти. А към компаниите, които не правят това, ще бъдем много по-сурови.

6. Можеш ли да ни кажеш мнението си за това къде трябва компаниите да поставят фокуса в комуникацията с клиентите си сега – върху по-деликатен подход или по-агресивен?

Мисля, че деликатен означава човечен и знам, че използвам все едни същи думи, но да си деликатен, човечен и да проявяваш емпатия е важно. Според мен марките трябва да имат емоционален живот, а не да се стремят само към функционални ползи.

Смятам, че днес е по-важно от всякога какво послание излъчва марката. Става дума за група хора, които са се обединили, за да произведат, разпространят или продадат нещо. И мисля, че ние ще изискваме това от марките. Не можем да се върнем към старото – „моят продукт е по-добър от твоя“.

7. А какво ще кажеш за тенденциите на бъдещето? Как би изглеждала твоята книжка с 20 тенденции за 2020 сега? Коя е основната тенденция? Може би свободното време е новият секс.

Не, бих казала, че основната тенденция всъщност е, че хаосът е новото нормално; това всъщност е новото нормално. Мисля, че това беше и общата тенденция, която наблюдавах и преди, но не знаех дефиницията за хаос. Мислех си, че хаосът е нещо друго. Смятах, че хаосът са всички промени, които се случват бързо. Днес мисля, че фактът, че нямаме правила, че не знаем какво предстои, както и луксът да си в добро здраве, луксът на чистия въздух, на това да си в безопасност, това е големият нов лукс, луксът, който ни липсва. Това е личната, професионална и бизнес сигурност.

8. Да поговорим за тенденциите в потреблението. Ти спомена нещо, но какво според теб ще е поведението ни в близкото бъдеще?

Мисля, че ще ценим много повече изживяванията си с други хора и много по-малко красивия си диван или хубавите си завеси …. Смятам, че на първо място ще обръщаме повече внимание на дома си, на мястото, където сме в безопасност. На второ място, мисля, че ще купуваме по-малко неща и ще се фокусираме върху важните неща, без които не можем.

9. Ако можеш и да споделиш мисли за бъдещето на трудовия пазар и компаниите. Каква е тайната на това да заемаш лидерска позиция в един силно конкурентен пазар и в допълнение какъв ще е трудовият пазар от сега нататък?

На първо място, бих казала, и аз никога не съм разбирала това, че разликата между мен и други хора е може би в това, че аз съм издръжлива и имам способността да се възстановявам. Преборих се с мозъчен тумор два пъти. Така че, когато преживееш две мозъчни операции, си даваш сметка, че си отстъпила контрола на мозъчните хирурзи. Това ми дава силна вяра и аз мога да се доверя на хората, че те ще направят необходимото, за да ми помогнат. Второто нещо е постоянният процес на учене. Тези, които ще имат успех в света, са хората, които си остават любознателни ученици.

10. Следващият въпрос е кое е първото нещо, което бизнесът трябва да направи, когато ситуацията се нормализира? Разбира се, с уговорката, че вече обсъдихме какво е новото нормално и нормалност.

Първото нещо, което компаниите трябва да направят, е да изпратят голяма виртуална прегръдка първо на своите служители, след това на своите клиенти и на хората, които са свързани с техните служители и клиенти, за да им кажат „благодаря“.

Мисля, че да кажем „благодаря“ е най-важното първо нещо – благодарим ви, че сте каквито сте, благодарим ви за приноса, благодарим ви, че направихте така, че нещата да станат по-добри, благодарим ви, че останахте с нас. Според мен това виртуално благодаря, виртуалната прегръдка, са много важни.

11. Какви грешки допуснаха международните медии по време на пандемията?

Според мен най-важната грешка на всички медии бе, че предаваха в реално време, а нещата се променят много бързо и някои медии не знаеха как да коригират казаното вчера, което днес вече не е вярно. Това е нуждата постоянно да ревизираш нещата и да ги проверяваш и обновяваш, както и да можещ да кажеш „извиняваме се, вчера съобщихме това, но днес се оказа, че то вече не е вярно.“ Това е най-важното.

12. Има публикации, че жените лидери по света се справят по-добре с пандемията. Какво мислиш за това и как би го коментирала? Наистина ли днес жените са по-добри политически лидери от мъжете и ако да, защо?

Добър въпрос и ме кара да се засмея. Смятам, че жените имат по-богат емоционален живот от мъжете. И мисля, че женските качества може би са по-подходящи за сегашната ситуация. Да можеш да кажеш „Тревожа се за вас“. Жените могат да кажат неща, от които мъжете се притесняват. Аз дадох пример с премиера на Нова Зеландия, както и с Ангела Меркел, макар че тя е по-скоро функционален, а не емоционален лидер. Но има и човешки елемент. Смятам, че жените са по-склонни да кажат: „Не ме гледайте как изглеждам днес. Трябва да си боядисам косата.“ Жените доказаха, че са силни, гъвкави и равностойни с мъжете в това изпитание.

Мисля, че трябва да отдадем дължимото на работещите майки, които не са световни лидери, но сега те ръководят своите домакинства и се справят с домашното образование и какво ли още не, докато изпълняват и професионалните си роли. Трябва да сме им много благодарни.

13. Представете си, че трябва да разкажеш приказка на деца за случващото се сега. За какво ще се разказва в нея, какво ще е заглавието, как ще започне и как ще свърши тя?

Нещо друго, което препрочетох в този период, е “Дневникът на Ане Франк“.  Тъй като съм живяла в Амстердам три години, тази история ми е позната, но я препрочетох отново и ето защо. Все си мисля, че някъде, на някой таван, в някоя дневна или спалня, едно дете наистина пише дневник за случващото се в момента. И аз нямам търпение да го прочета. Надявам се, че в него ще има повече щастие, отколкото в дневника на Ане Франк. Надявам се, че един ден ще знаем, че това дете е пораснало и е станало възрастен човек.

14. Ако трябва да дадеш само три кратки рецепти за справяне с тази безпрецедентна ситуация, какви ще са те?

Пийте много вода, наспивайте се добре и установете контакт с всички хора, на които държите.

15. Вече говорихме за това, че семействата са на ръба, а за семействата с деца със заети динамични родители, социалната изолация може да е много трудна. Смяташ ли, че семейството, основната единица на обществото, ще оцелее, без да претърпи щети в тази криза?

Всъщност мисля, че семейството ще излезе по-силно след този период. Точно обратното е, хората се опитват да решават големите проблеми, като се връщат към най-малката единица, а това е семейството. И смятам, че дори и да има изключения, много семейства се сплотиха така, както не са го правили никога.

16. Кое е първото нещо, което ще направиш в първия ден след карантината?

Мисля, че ще трябва да си боядисам косата, няма съмнение. Ще си направя маникюр и педикюр, което звучи абсурдно и нарцистично, но ноктите на краката ми са толкова зле, а ръцете си не искам дори да ги гледам. Когато пиша на компютъра, не мога да си гледам ръцете.

17. Въпросите на Triple EYE Project: Какво предстои в близко бъдеще за глобализацията, популизма и как ще се променят икономическите модели?

Все много добри въпроси. …Вие четете какво се случва с нарастващата популярност на много популистки правителства, но същевременно всички признаваме, че ни трябва ваксина, за да излекуваме света, трябват ни глобални решения в областта на здравето, трябва ни сътрудничество, съвместна работа. Мисля, че напрежението между тези две сили ще е реално и ще има хора, които се застъпват за национализма и свръх локалното, но и хора, които приемат глобализма, приемат, че само заедно можем да се справим с кризата.

18. А какво ще стане с икономическите модели?

Не съм сигурна дали имам квалификация да отговоря на този въпрос. Мисля, че ще станем свидетели на увеличена популярност и повече внимание към човечността. Т.е. възникване на една култура на споделянето.

19. И накрая любимият въпрос на Triple EYE Project: Ако имаш възможност, какво би поставила на билборд, който целият свят да види?

„Благодаря“. Нищо повече, само едно „благодаря“. Благодаря на всички, които направиха това възможно, които ни дадоха възможност да преминем през това. И благодаря по-специално на хората от първа линия, на тези, които имат по-малко от мен, благодаря и на тези, които дадоха повече от мен. „Благодаря“. Нищо повече.

https://tripleeye.bg/podkast/%d1%83%d0%b4%d0%be%d0%b2%d0%bb%d0%b5%d1%82%d0%b2%d0%be%d1%80%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d0%b5%d1%82%d0%be-%d0%b8%d0%b4%d0%b2%d0%b0-%d0%b2-%d0%bc%d0%be%d0%bc%d0%b5%d0%bd%d1%82%d0%b0-%d0%ba%d0%be%d0%b3%d0%b0/

https://tripleeye.bg/raboteshto-momiche/%d0%b4-%d1%80-%d0%bc%d0%b0%d1%80%d1%83%d1%81%d1%8f-%d0%b1%d0%b5%d0%bb%d1%8f%d0%ba%d0%be%d0%b2%d0%b0-%d0%bc%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d0%b4%d0%b6%d1%8a%d1%80-%d0%bf%d0%be-%d0%bd%d0%b0%d1%83%d1%87%d0%bd%d0%b8/