Маргарита Петкова: Сприятелих се с диабета така, както се сприятелих със свекърва си.

Маргарита Петкова или както я наричат  някои „богинята на любовната поезия“, разказа открито в кампанията „Поеми контрол над диабета“ за своето заболяване.

„Аз обичам живота. Пристрастена съм към своя живот и към живота изобщо. Защото според мен, няма друг начин – трябва да си обичаме живота, един единствен ни е.“

На въпроса как дойде при нея диабетът, тя възкликва: „Типичният ми начин на изразяване е чрез хумор, което е една защитна реакция. Обикновено отговарям – тоя диабет в крайна сметка го получих от мноооого сладко с мъжете 🙂 Истината  обаче е, че той е  най-типичният за България – стресов. Получих го на 42 години.“

За Маргарита диабетът е даденост. Нарича го „състояние“, а не болест. Избира да приема инсулин, а не хапчета. Отговорът? Тя го редуцира поред начина си на живот. В нейния случай – пие само вечер, защото ако си биеш инсулин, до 20 мин. трябва да ядеш. Както е казала прекрасната й ендокриноложка – диабетика не си бие инсулин, за да яде. Като не ти се яде, не биеш инсулин.

Когато е на вечеря с прекрасните си артистични приятели, Маргарита се наслаждава на изящните блюда. Прияжда й се вкусна тортичка – хапва я и след това си бие инсулин, за да намали захарта.

Казва, че се е сприятелила с диабета така, както се е сприятелила със свекърва си. Трябва да сте в добри отношения – „Да, разбира се, майко, така ще го направя“.

Статистически всеки пети от хората на земята над 65 има диабет тип 2. Болните в Българя – над 440 000 много рядко наблюдават нивата на кръвната си захар. Добре е поне два пъти годишно човек да проверява това. Тези факти Маргарита коментира така: „Диабетът дава много усложнения и можеш да не ги хванеш, ако не отидеш на преглед. Диабетната полиневропатия е при всички в една или друга степен. Мен ме удари в сърцето, аз съм с исхемична болест. Обаче си пия бетаблокерите и си живея живота такъв, какъвто бих искала да бъде.“

Поетесата споделя, че гледа да държи себе си под контрол по отношение на това колко й е кръвната захар и какво мога да си позволи.

„Животът ми е прекрасен. Животът е такъв, какъвто решиш да бъде“, завършва с усмивка Маргарита.“

Още материали от „Поеми контрол над диабета“