Кристоф Ламбер: Аз съм като Малкият принц – с душа на дете, но с разсъждения на възрастен

Кристоф Ламбер беше председател на журито на фестивала за книги и филми Синелибри.

Ива Дойчинова се среща с него и въпреки дългия журналистически опит, не крие вълнението си от срещата с един от Големите в световното кино.

Един специален разговор за Triple E.Y.E, слушайте и четете до насита.

За мен е огромна чест това интервю с Кристоф Ламбер, председател на петото издание на кино-литературния фестивал Синелибри. Той минава под надслова „5-тото измерение“. Как разбирате Вие петото измерение?

За мен има три измерения. Някои хора умеят да виждат и четвъртото измерение. А петото ми харесва, защото все още е част от нашето въображаемо. Както книгите и филмите са част от нашето въображение. Затова ми харесва.

Ако се наложи да заминете някъде далеч и да вземете със себе си само една книга и един филм – кои биха били те?

Имало едно време на Запад“ на Серджо Леоне и „Малкият принц на Сент Екзюпери“. Една книга, която е винаги с мен.

Асоциирате ли се с „Малкият принц“?

Абсолютно. Това е един персонаж, който е дете, който има душата на дете, любопитството и вярата на децата. Но който размишлява като възрастен. Така че, когато едно дете размишлява по този начин, той често е по-възрастен от възрастните. Той отговаря на всичко, което аз смятам и вярвам в живота.

Много красив отговор. Харесва ли Ви идеята за фестивал, базиран на книги. Филмово творчество, което интерпетира литературата. Мисля, че в световен план той е единствен и уникален.

Да, точно това ми харесва, че е уникален. И тази нетипична среда да смесиш две основни неща – литературата и киното. Това означава адаптацията на една книга на екран. Идеята е страхотна, уникална и забелязваме много бързо, че не е лесно да адаптираш един роман и да го преведеш на киноезик. Трябва да имаш режисьорската визия и огромен талант от гледна точка на сценарен екип.

А склонен ли сте да харесате филм, който надгражда книгата или интерпетира по-смело? Като пример давам „Английският пациент“.

Да, да. „Английският пациент“ е един роман и един филм, който е верен на романа. Но аз лично предпочитам „Джейсън Борн“. Този тип филми предпочитам. Но обичам много и „Английският пациент“

Има ли филми от фестивала, които все още се прожектират в главата ви, толкова силно ви впечaтлиха?

Има – четири. Но няма да ги кажа още (Б.ред. все още наградите не бяха обявени)

Вярвате ли все още, както казахте в едно интервю, че жените трябва да управляват света?

Абсолютно. Жената е роден лидер. Така е родена. И смятам, че ще е много приятно за нас мъжете, да си починем малко от тази работа, за която всъщност не сме направени.

Как ще се промени света, когато го управляват жени?

Ще бъде много по-подреден, по-точен, по-центриран, по-смел, по добре организиран… И в същото време много по-справедлив.

Размечтах се Нека поговорим сега за кино. Коя от вашите роли ви е разтърсила най-силно?

Първият ми филм ме разтърси най-много. „Тарзан от рода Грейстоук“. Защото беше огромна продукция с огромен бюджет, 800 човека екип, 6 месеца се обучавах и тренирах, 9 месеца снимахме и това е моят първи филм. Всичко, което съм научил там е това, което ми е трябвало през целия живот. Да разбера, че когато си актьор, не си нещо по-различно. Само когато си част от екипа и се усещаме като „всички“, можем да направим един добър филм – заедно.

А кое е било най-разтърсващото ви партньорство във филмите?

Най-разтърсващо…Може би винаги е било с животните. Да. Защото едно животно не лъже. То е такова, каквото е. Затова е смешно, мило, привързващо се. А иначе – с децата. Да играя с деца обожавам. Обожавам.


Не е чудно, че „Малкият принц“ живее в Кристоф.

Да, така е

Как се променя киното в годините. Ако преди е трябвало с месеци да тренирате за една роля, сега дойдоха ефектите.

Не всичко се е променило. Разбира се във всички филми има специални ефекти, но актьорът има голяма роля с много работа и битки, хореография. И трябва доста да тренира.

А като смисъл, съдържание и дълбочина има ли промени в киноиндустрията?

Няма разлика по отношение на съдържанието, а в маниера на разпространението му. Все по-малко виждаме филмите в киносалоните и все повече в платформи. И гледаме все повече на големите екрани в нашите домове или в таблетите и телефоните.

Имате предвид, че киното в големите киносалони стана по-ориентирано към тийн публиката и със супер-герои, а в къщи гледаме повече сериозното кино?

Мисля, че киносалонът ще продължи да съществува за филмите, които са едни големи спектакли. Другите филми, независимо дали са за възрастни или за тийнейджъри, могат да бъдат гледани и на таблет или на телевизионния екран. Да правиш кино, струва все по-скъпо. Така че не можем да ограничим производството на филми, но можем да променим начина, по който те се разпространяват. Доколкото няма форма, все повече имаме нужда от съдържание. И ще има все повече нужда от добри сценаристи, режисьори, продуценти. Така че мисля, че това развитие е положително.

Кои са последните няколко филма, на които сваляте шапка?

Джокера“. Има един филм, който обожавам и не е съвсем нов – отпреди две-три години The big short (преведен у нас като „Големият залог“ от 2015 г.) Обожавам и един филм, в който участвах с Джулиан Мур – „Белканто“. Много ми хареса преживяването от този филм. Ето един филм, който е кино, но е направен за Амазон. С малък бюджет и никога не би излязъл в киносалоните. А е филм, който целият свят е видял, благодарение на тази платформа.

Кои са проектите, в който сега участвате?

В момента се снимам в две американски продукции – един ще излезе сега един през ноември. След това в още един американски филм през януари. И от март нататък ще участвам в следващия филм на Клод Льолуш. Но засега е тайна името на филма.

Клод Льолуш е много голямо име.

Да, това е човек, който е страстен почитател на киното.

А можете ли да разкриете малко от сюжета на филма?

Свързан е с трима гангстера, които се откриват за една последна задача. Нещо между комедия и драма. Типичен Клод Льолуш.

Нашият проект Triple E.Y.E е насочен към откриването на съкровища. Кои са вашите съкровища и къде ги откривате?

Моето съкровище е дъщеря ми, тя е на 25. Това е единственото ми съкровище. Но затова пък, от още съвсем малък, много обичам съкровищата. Обичам да търся съкровищата, които са заровени, свързани с легенди.

Намирал ли сте съкровища?

Никога не съм го търсил, но може би някой ден ще си купя металотърсач, за да отида да търся съкровища.