Иван Лечев: Искам да кажем „сбогом“ на чалгата в отношенията между хората

Да честитя рождения ден на Иван Лечев ми дава възможност да му поднеса искрени комплименти за музикалния му талант, изискания вкус и очарователната личност.

Музикант до мозъка на костите си, талантлив инструменталист, творец и ментор, той е от породата на истинските рок аристократи.

19-ти юли е рожден ден и за двама ни. Вероятно и заради това, още при първата ни среща в студиото на Z-Rock преди повече от десет години, изпитахме взаимна симпатия.

Един от най-специалните ни моменти заедно беше, когато през 2009-та получих покана  преди всички журналисти да изслушам първия от 20 години нов албум на ФСБ в студио Балкантон и да направя обширно интервю за сп. Rolling Stones България с Константин Цеков, Румен Бояджиев и Иван Лечев. 

По случай поредния ни рожден ден, отново се видяхме с Иван, за да си поговорим за общата ни страст – музиката и откриването на съкровища в човешките съдби.

Къде откриваш твоите съкровища?

Съкровища има навсякъде около нас, важното е да имаме сетива за тях…Съкровище е например всеки рядък миг заедно със Жени и растящия Косьо, всеки концерт с прекрасните колеги и приятели, с които съм заобиколен, независимо дали става дума за ФСБ, Фондацията или Обичайните Заподозрени…

Ако имаш възможност да поставиш послание или снимка на огромен билборд в града – какво би било?

Да кажем сбогом на чалгата във всичките ѝ проявления, но най-вече в отношенията между хората, в политиката, в отношенията между децата и техните родители, в училищата, и т.н.

Търсиш ли начин да излезеш от комфортната си зона като музикант?

Постоянно, но за съжаление не винаги мога да отделя достатъчно време… много съм щастлив например от факта, че се подготвя нов албум на групата “Zone C”, в който съм поканен да участвувам като цигулар, а може би и автор..

ФСБ, Обичайните заподозрени, Фондацията – по какъв начин удовлетворяват разноликия талант на Лечев?

Общото между тези три проекта е най-вече възможността сам да намирам мястото си, да избирам инструмента, на който свиря, изобщо да участвувам творчески в създаването на музиката или аранжимента, давайки възможно най-доброто от себе си.

Кой е най-специалният инструмент, на който си свирил?

Бях още студент в Музикалната Академия, когато една сутрин баща ми – покойният професор Боян Лечев, ми се обади необичайно рано с много странен глас и ми нареди веднага да отида при него. Облякох се набързо и много притеснен отидох на бегом при баща ми, където го заварих в компанията на един негов бивш студент, и един господин с каменна физиономия.

В ръцете си баща ми държеше една много красива цигулка, която ми подаде изключително внимателно и ме помоли да посвиря. Няма да забравя, докато съм жив, звука, който се разнесе от този инструмент, даже имах чувството, че ме заболява главата…

Оказа се, че бившият студент на баща ми се е оженил за американка, и неговият тъст като знак на благоразположение му е предоставил цигулка Страдивари, която дори в онези години се оценяваше на половин милион долара..

Е, тогава разбрах защо. А господинът с каменната физиономия беше персоналната охрана на цигулката…

Кой е моментът в Гласът на България с който се гордееш най-много като треньор?

Трудно е да отделя само един… Може би моментът, в който с Ния Петрова и Стефан Вълдобрев изпълнихме “По-полека” с неописуемите музиканти от бенда на Гласът на България, получи се някаква страхотна еуфория и накрая Ния, естествено, спечели!

Извън музиката, в кое друго си най-добър?

Смятам, че станах вече достатъчно известен като сомелиер, но мисля, че по-важното, към което се стремя, е да бъда добър съпруг и татко.

Коя е най-дивата ти мечта?

Естествено, мечтая за световните сцени с някоя от групите, с които работя, но не би било зле също и два-три месеца с Жени и Косьо на Мавриций или Бора-Бора… ;-))))