Куци Мерки – канадците, които превръщат българския фолклор в джаз пиеси

„България е много хубава“, казва на колеблив български Етиен и добавя: „Трябва да работя върху произношението си“.

Етиен Лебел е тромбонист от Монреал, Канада. Чува балканска музика за първи път от филмите на Кустурица. Започва да слуша оркестъра на Горан Брегович и Бобан Маркович.

В университета пък се забавляват под звуците на румънски фанфари. Така, полека-лека, се приближава и до българската народна музика. В желанието си да намира нови музикални стилове, попада и на нашия фолклор. Остава поразен от неравноделните ни ритми, мелодиката и дълбочината на звука. „Също като в джаза“, казва той.

Разбира, че това е неговият нов музикален път, по който тръгва уверено със свои приятели в търсене на собствената си музикална идентичност.

И създава групата „Куци Мерки“ (Kutsi merki). Срещам се с него, запленена от албума им „Dobrostan“ (можете да го чуете в Spotify)

Как започна всичко?

За пръв път дойдох в България преди шест години. Прекарах пет седмици във Варна. Влюбих се в града. Сприятелих се с прекрасни хора там и започнах уроци по народна музика. Исках да науча повече за източноевропейската музика, в която пулсират толкова различни ритми. Тъкмо затова нарекох формацията „Kutsi Merki“ (Куци Мерки)– име, което издава страстта ми към неравноделния ритъм.

Ти си бенд лидерът на монреалската джаз формацията, нали? На какви инструменти свириш?

Да, така е. На тромбон. Уча се да свиря и на български народни инструменти като кавал и гайда, например. В групата имаме още саксофон, бас, барабани и китара. Kutsi Merki е група, чиито основи са в джаза. Ние свирим пиеси с авторски интерпретации на българския фолклор. Нашата мисия е да запознаем канадската публика с вашата традиционна музика, която е много интригуваша и много по-различна от музиката на Северна Америка.

Имаш ли някаква връзка с Българи- някакви роднини, фамилни корени?

Не, нямам. Преди да дойда във Варна, не познавах нито един българин. За пръв път чух балканската музика от записи на сръбски и румънски духови оркестри и от циганската музика във филмите на Емир Кустурица. За мен това беше невероятно откритие. Бях омагьосан от звуците и ритъма. Така се роди идеята да основа джаз- рок банда, която да интепретира народна музика.

Трудно ли ти беше да събереш канадски музиканти за Kutsi Merki? Как ги убеди да тръгнат за България, за да учат фолклор?

Като се върнах първия път от България преди шест години, носех със себе си партитури от акордеониста Петър Ралчев . В Монреал събрах група, с която да ги разучим и да свирим. Аз и приятелите ми открихме истинско съкровище. Постепенно се влюбихме в тази музика и започнахме със страст да я изпълняваме. Беше съвсем естествено да дойдем в България.

С помощта на кавалджията Недялко Недялков подготвихме напълно нов репертоар. Той ни помогна да направим някои корекции в начина, по който бяхме разучили музикалния материал. Показа ни как да уважаваме оригинала и да се усъвършенстваме. Научихме много за историята, за културата, за фолклора на страната ви. Вече пет години работим заедно.

Кое ви затруднява най-много, когато свирите български фолклор?

Най-сложно е да създадеш пространство в изпълнението, защото има толкова много ноти, просто не остава дъх. Това е музика, която те кара да танцуваш. Тънкостта е в аранжиментите- трябва да се постигне лекота и свобода. Да се остави място за импровизация. Стремя се да звучи естествено, хармонично, да смесим красиво джаза с българския фолклор.

Разкажи ни за албума на Kutsi Merki “ Dobrostan“, който слушах в spotify.

При първото ми идване с моите приятели от Варна направихме пътуване до село Добростан в Родопите, защото си търсеха къща в района. Планината ме омагьоса. Снимката, която виждаш на обложката на албума, е от моето родно място в Западна Канада. Това е отдалечен район, който се намира на същото разстояние от Монреал, на каквото е Париж- пет часа полет със самолет.

Първите четири години от живота ми съм прекарал сред такъв пейзаж. Той е много различен от мястото, където сега живея, много е различен и от природата в България. Концепцията на албума беше да ги събера в едно. Това е снимка от родното ми място, но носи името на българското село Добростан – магично място с малка църква, някъде вдън гори.

Имаш ли любима българска народна песен?

Обичам Санданско хоро. Мелодията се движи по-бавно, ритъмът е много дълъг. Страшно харесвам българските народни напеви в изпълненията на „Мистерията на българските гласове“. Обожавам дамския вокален дует в „Йове, малай моме”.

Мислиш ли, че американски радиостанции биха пускали такава музика с интерпретации на български фолклор?

Да, в Щатите има радиостанции, които се интересуват от етно-джаз . По-трудно би било във френската част на Канада. В Торонто има голяма българска общност и там би било по-лесно. Мисля, че тази музика би била интересна за много хора.