Линда Мей Хан О – всемогъщата фея на баса

„Новаторският ѝ диапазон и изключителните ѝ импровизации превръщат госпожица О в една от най-динамично издигащите се звезди в джаза днес“. – Уолстрийт Джърнъл.

„Тя е всемогъщ факир и на акустичния, и на електрическия вариант на инструмента“ – The New Yorker

Triple E.Y.E и Елена Розберг представят Линда Мей Хан О – бас китаристка, контрабасистка и композиторка. Предстои ѝ изява на Пловдивския джаз фест. Музиката й можете да чуете там, а мислите ѝ – да прочетете тук:

Каква е силата на музиката?

Да изцелява, да вдъхновява, да провокира и образова.

Синът ми е на 15. Започна да свири на китара. Слуша твърда музика през цялото време. Каква беше ти на неговата възраст?

На 15 аз също слушах много рок- Rage Against the Machine, Red Hot Chili Peppers, Tool, такива банди. Някъде по това време получих като подарък от чичо ми електрически бас. Свирех в гаражна банда, заедно с мои приятели от гимназията. Правехме кавъри на групи като Metallica и Led Zeppelin. Едновременно с това слушах и музиката, която си пускаше моята по-голяма сестра.

Тя имаше много еклектичен вкус и съм ѝ много благодарна, че ме запозна с толкова разнообразни артисти. Въртеше всичко- от Джон Зорн до Боб Марли,  от Мишел Ндегочело до Майлс Дейвис, Weather Report, Бил Евънс и други.

Започнала си като класически музикант. Как стана прехода от това да свириш по ноти до импровизациите, характерни за джаза?

Като цяло имам добър слух и усещане за правилния тон, но да се науча наистина как да импровизирам, както и как да свиря на баса като част от ритъм секцията, беше процес, в който вложих дълго и упорито старание.

В сравнение с началото, сега много повече ценя и смятам за важно да умееш да се оттласнеш от това, което е написано на нотния лист, и наистина да направиш музиката своя. Независимо дали става дума за импровизация или не.

Каква е разликата да бъдеш самостоятелен изпълнител, подкрепен от оркестър, и да имаш своя собствена група? Как тези две роли ти помагат да израстваш като личност и артист?

Различната отговорност. Когато съм с моята група, свирим авторските ми композиции или понякога мои аранжименти на други композитори.

Затова винаги се стремя да бъда ясна в музикалните си намерения. Едновременно с това очаквам най-доброто от изключително талантливите музиканти, с които работя. Доверявам се на тяхната дарба да интерпретират музиката.

Като соло изпълнител се стремя да вдъхна живот на идеите и смисъла, които композиторът е имал предвид, като надграждам с моя интерпретация и използвам най-силните ми страни като музикант, за да създам нещо жизнено и красиво.

И в двата случая, да слушам музиката и да изпълнявам фундаментално важната подкрепяща роля като бас изпълнител, е много важно за мен. Балансът между това умение и дързостта да разровя жарта, за да видя каква магия ще се случи, винаги ми е интересно.

Кое е най-важното, на което се опитваш да научиш своите ученици?

Да разрешават сами проблемите си, да изградят самосъзнание и да намират сили в себе си. Да изпитват удовлетворение и благодарност, че имат възможност да свирят и да учат музика. Много хора по света нямат този шанс и ние трябва да оценяваме високо това.

Как се работи с Пат Матини? Какво научи от него? А ти какво му даваш?

Почитател съм на Пат от дълго време. Той е изключително надарен композитор и музикант, който е наложил личния си почерк като автор на музика и китарист. От него съм научила доста неща за това „как се свири една песен“, да се отнасям с уважение към музикалната творба, към ритъма и пространството. Какво е научил Пат Матини от мен? Попитайте него 🙂 .

Какво ти доставя най-голямо удоволствие като дама- изпълнител и композитор в джаза?

Израстването на все повече талантливи млади жени в тази област. Харесва ми да наблюдавам, че все повече хората се стараят да не се поддават на предпочитания и предразсъдъци, свързани с пола на артистите.

Каква е историята на заглавието на твоя албум Aventurine?

Авантюрин е вид кварц, който символизира еволюцията и творческото начало. Работата по музиката в този албум обхвана цяло десетилетие, а заглавието кани слушателите да пътуват с него в един друг свят.

Освен музиката, преподаването и композирането, на какво друго отдаваш време и енергия?

На любовта към семейството ми и приятелите. Силно се интересувам от правата на човека и се опитвам онлайн да изучавам Международно хуманитарно право. Съпругът ми – Фабиан Алмазан, основа независим звукозаписен лейбъл “Biophilia Records”, с който се опитва да работи за засилване на общественото внимание към проблемите на околната среда. Част от свободното ни време посвещаваме на доброволчески труд в екологични организации.

Разкажи ми за музикантите, с които идваш на Пловдив Джаз Фест.

В Пловдив ще свирят с трима много талантливи музиканти. Уил Винсън на алт саксофон, Матю Стивънс на китара и Ерик Дууб – на барабани. Матю Стивънс участва през 2017-та в записите на албума ми Walk Against Wind и беше на дълго турне с моите формации.

Той свири с различни музиканти като Тери Лин Карингтън и Есперанца Сполдинг. С Уил Винсън се познаваме от много време. Той е свирил с много известни артисти като Гонзало Рубалкаба и Руфъс Уейнрайт. Ерик Дууб е великолепен барабанист, който участва в проекти на Мигел Зенън и Пакито Д’Ривера.

Всички музиканти от моята група живеят в Ню Йорк, но са съответно от Канада, Великобритания и Бостън. Те имат много специален принос към музиката, която свирим.

Още за Пловдив Джаз Фест чуйте от неговата създателка Мирослава Кацарова: