Актрисата Лоредана Канати за каузите, борбата с мафията и любовта към живота

2003 година, в коридорите на Софийски градски съд. Една италианка, актриса, си почива между снимките на сериала „По съвест“ със Стефан Данаилов и се опитва да запомни думите на една вечна българска песен – „Хубава си моя горо“.

С радост запява, разбира се, тихо, защото снимките в съседната съдебна зала в момента текат, заедно с българските статисти от филма.

Актрисата е Лоредана Каната и 15 години по-късно все още помни мелодията и думите на песента. Сега е тук като част от журито на Cinbelibri – единственият по рода си фестивал за книги и филми. И продължава да пази България в сърцето си, макар там да има още толкова много вълнуващи съкровища….

Чуйте разговора й с Евелина Павлова специално за Triple E.Y.E:

В началото на нашата среща запя „Хубава си моя горо“. Каква е твоята история с България?

Била съм в България много пъти и пред едно от първите ми гостувания работих с вокален педагог, който ми помогна да усетя езика и духа на България като ме научи на тази песен. И до момента когато я пея тръпки минават през тялото ми.

Все едно говориш за завръщане у дома, когато става дума за България.
Да. Така е.

Имаш пъстър път- роли в киното, режисьор, театрален актьор. Как това ви помага?

Смятам, че всяко едно от тези неща те учи на нещо различно и ти дава различни възможности. Обичам всяко едно от тях. За един актьор е много важно, ако знае едно от останалите неща. Не е задължително, но със сигурност те обогатява. Театърът ти дава жив контакт и възможността да изиграеш ролята от начало до края. В телевизията и киното снимаш парченца от ролята. За актьора е много ценно да може да изиграе образа изцяло. Българските актьори са перфектни! Винаги са ни ги давали за пример.

Можеш ли да ни кажеш и конкретно име?

Луиджи Пирели изгради мост между Българското и италианското кино и благодарение на него сме работили със Стефан Данаилов. Изумителен актьор!

Когато говорим за актьорите, виждаме най-бляскавата част от живота им. Коя е най-трудната част от работата?

Най-трудната част за нас актьорите е да си намериш работа. В Италия, когато си тийнейджър и искаш да станеш артист, родителите ти задължително се опитват да те откажат.

Майка ми все казваше че всички артисти са умрели бедни и луди. Аз и казах: „Да, но аз искам да умра живеейки.“ Трудно е, но е и необходимост. Когато усетиш тази необходимост да си артист, трябва да последващ своята страст, да не живееш живота си с чуждите страхове, а да последваш себе си.

Израснала си в Сицилия . Какви са най-вкусните ти детски спомени от Италия?

Животните и природата, слънцето и онези страхотни цветове на цветята, които виждаш само там. Като много други актьори, когато бях малка бях много срамежлива. Не можех да говоря с хората, не вярвах на хората. На тази възраст ми беше много по-лесно общуването с природата. Аз съм активист, бих дала живота си за човешките каузи. Но също така мисля, че хората не са достатъчно осъзнати. У нас има агресия, насилие.

Кога човека изгуби връзка с природата, за да се стигне дотам децата да коригират възрастните?

Ние систематично ставаме все по-добри в това да разрушаваме връзката си с природата. Но вече има и ново съзнание. Младите хора са готови да поемат този товар и нещата могат бързо да тръгнат в обратна посока. Аз работя и по друг проект, който дава една друга перспектива, това че всичко е енергия. И трябва да мислим за честотите и вибрациите.

Ако така погледнем на живота, ще разберем, че омразата е нещо, което наранява най-вече самите нас. Любовта е единственият път. Хората познават любовта в романтичния смисъл, но тя е най-мощната сила на света, която може да промени всичко и всички.

Разказа ни го както режисьор разказва една красива история и даже видях хепи енд. Навсякъде те представят като активист. Отговорност или необходимост?

Когато започнах, не беше толкова добре прието това да защитаваш каузите, в които вярваш. Аз изгубих доста роли в киното заради ролята си на активист. Но това за мен е начин да споделям важни неща с хората и ние всички, които сме разпознаваеми, имаме и отговорността да вдъхновяваме. Артистите са особено сетивни хора и трябва да осъзнаваме отговорността си да говорим за важните неща днес.

Участваш и във видео поредица, която провокира обществото да се бори с мафията в Сицилия.

Да, обичам тази поредица. Става дума за момиче, което крие истинската си професия, за да се предпази. За да я създам се запознах с човек, който наистина се бори с мафията и благодарение на когото са арестувани ръководители на престъпната организация. Тези хора са герои.

Киното обаче ни представя мафията в героична светлина.
Мразя това. Има толкова много сериали, в които главните герои са престъпниците. Това е ужасно, защото каквато и да е желаната поука на финала на филма, хората лесно се асоциират с техния живот и намират своя живот скучен. По-добре е да гледаш комедии и романтични филми, но не и хоръри. Аз подарявам времето си на хубавите емоции. Хората се страхуват да живеят.

Най-светлата история, която винаги те разведрява, на кино или книга? .
Тя е в истинския живот. Преживяванията на хората, които променят реалността. Там са примерите.

Къде търсиш и намираш съкровища?
В сърцето. Всеки в сърцето си намира любов и тя най-истинското съкровище.