Поколение „алфа“ са онези деца, за които интернет и дигиталните устройства са част от живота от самото им раждане. Това са нашите деца.
Когато стигнат до училищна възраст, от тях се очаква да се включат в процес на обучение, който е морално остарял. Процес, който не зачита новите потребности на децата алфа.
Вместо просто да се оплакват от лошата образователна система, група ентусиасти с различни професии, но с еднаква визия за бъдещето на децата си, се заеха да търсят учителите-съкровища.
Това са онези учители, които вече са осъзнали нуждата от нов вид преподаване, от нов вид ангажираност и общуване с учениците от новото поколение.
И всъщност се оказва, че им много такива учители в тази иначе консервативна система. От цялата страна пристигат номинации за иновативен учител в платформата Teaching Alpha само за първото издание.
Сега, година по-късно, целите са още по-амбициозни. А и няма как иначе, в крайна сметка говорим за бъдещето на собствените ни деца.
Triple E.Y.E и Евелина Павлова представят с огромно удоволствие Георги Василев – основателят на платформата Teaching Alpha.
Георги, вие не сте учители , защо създадохте платформа за учители-отличници и какво е целта й?
Краткосрочната ни задача беше да създадем платформа, в която ученици и родители да номинират учители, които внедряват иновативни практики. Искахме да отличим и да поощрим тези учители.
Дългосрочната ни цел да съберем един фонд от добри практики, които да помогнат на други учители с идеи и вдъхновение, за да се скъси дистанцията в начина на преподаване и да е в синхрон с нуждите на новото поколение.
Затова нарекохме платформата “ Алфа“. Идва от новото поколение „алфа“, което тепърва ще влиза в класните стаи. Извън този механизъм на номинации и награди, ще търсим и други начини да обогатяваме арсенала на българските учители с добри практики.
Направихме и първия уебинар, на който поканихме и доста учители с международен опит и темата беше свързана с проектно базираното обучение.
Проектно базираното обучение не е новина за българските учители, но защо избрахте тъкмо тази тема?
Вдъхновена е от един от учителите, които отличихме.
Разкажи ни.
Нейното име е Зорница Велинова и преподава история в 91 НЕГ, София. Проектът ѝ е написването на книга за Средновековието.
Нейната теза е, че Средновековието не е тема, която създава емоционална връзка със съвременните ученици. Те най-често зазубрят факти и дати, за да изкарат едно добри оценки.
Тя е размишлявала как може да ги въвлече в темата и да предизвика интерес, даже и ентусиазъм. В началото децата са минали през няколко часа теория , но след това в рамките на цял срок те са търсили, изучавали и писали по темата в различни жанрове.
Кой я номинира? Ученик или родител?
Нейните ученици.
Но имате учители-новатори и извън елитните гимназии, нали!
Да, други наши отлични учители бяха една начална учителка в Разград и една учителка, която беше финалист миналата година и преподава в село Ново.
Не сме търсили най-технологичния метод, а осъзнатия метод. Виждаш и осъзнаваш, че има проблем и търсиш решение.
Говориш за награди. А каква е наградата, която заслужават българските учители?
Най-голямата награда е това да има ученици, които да са разбрали в определен момент от живота си ролята на своя учител.
Да са осъзнали, че някой им е дал нещо, че им е помогнал да отрият себе си. В по-широк смисъл, признание за учителското съсловие. Ние приемаме българските учители за даденост, а не бива да е така, защото те са фундаментът, върху който се гради цялото ни общество.
Как стигнахте до идеята за проекта. Ви не сте учители. Какво ви свърза в общност от съмишленици, които алтруистично искат да работят за утвърждаване на добрите учителски практики и авторитета на учителя?
Личната ни мотивация е мотивацията на родители. А като родител на малко дете бих искал да помогна на образователна система, така че тя да отговаря на нуждите на детето ми. Видяхме хляб в тази идея. Смятам, че има много хора, които дават осъзнат нуждата да дадат своя принос в тази промяна.
Миналата година имахте над 100 номинирани. Има ли нещо, което ги свързва? Има ли едно качество, което ги видя у всички тях?
Аз за съжаление не съм имал среща с всички, но хората, с които съм разговарял, имат нещо общо- пука им. Не ходят на работа от 9 до 5, за заплата. Тези хора искат да дадат всичко от себе си, за да може децата, които учат, след време да постигнат максимума от потенциала си.
А каква е обратната връзка от родителите, защото ние също сме страна? Освен че ние също сме учители на децата си в житейски план, ние трябва да затвърждаване авторитета на учителя. Така мисля.
Това, което казваш, е много важно и ще работим точно по тази тема в следващия уебинар.
Нагласата ни не бива да е, че ние водим децата си някъде, за да ги научат на нещо. Ние сме част от този процес, защото децата се водят от примерите и ако ние им показваме, че ученето важно за тях, че учителите им са хора с авторитет, те ще ни послушат.
Как си представяш проекта след още една година?
След романтичното началото, сега е моментът да си поставим по-дългосрочни цели. Аз лично бих искал да е по-мащабен. На този етап все още е доста нишов. Искаме да достигнем до повече хора.
Какво би качил на билборд?
Думата ТОЛЕРАНТНОСТ. Бързаме и всеки мисли най-вече за себе си и не с опитва да влезе в обувките на другите. Понякога имаме нужда точно от това.
Къде търсиш и намираш своите съкровища?
Оглеждам е се навсякъде. Буквално ги намирам и в интернет. Не говоря за новини, а за хора и най-вече за „идеи съкровища“.
