Video Games Live – когато класическата музика и геймърите намерят общ език

Мултимедийният концерт VIDEO GAMES LIVE с музика от най-популярните видео игри за всички времена идва за първи път в България по покана на агенция „Кантус Фирмус“. Този спектакъл комбинира емоцията на голям симфоничен оркестър с енергията на рок концерт, включвайки забавни интерактивни видео игри, вдъхновени от съвременните технологии. Всичко това е перфектно синхронизирано с най-новите екранни визуализации, осветление и специални ефекти в една уникална рецепта за успех.

Продукцията съчетава видео и специално аранжирана музика, която ще бъде изпълнена от Оркестър и Хор на Класик ФМ радио под диригентската палка на гостуващия Браян Дийнс.

Солист и водещ ще бъде легендарният китарист и композитор Томи Таларико – автор и продуцент на шоуто. Програмата включва музика от култови игри като Mario™, Warcraft®, Zelda®, Halo®, Castlevania®, God of War™, League of Legends®, Tetris и други.

Картината се допълва от специални ефекти, синхронизирано с музиката осветление и изпълнения на електронни ударни инструменти. Концертът е едно прекрасно преживяване за цялото семейство, независимо дали става дума за вълнуващи съвременни игри или за по-стари, класически игри, на които сме играли като деца, и за които си спомняме с носталгия.

Нашият приятел Краси Москов от Z-Rock се чу по телефона с Томи няколко месеца преди големия концерт в София и ни се прииска вече да е ноември.

Ето какво разказа той за страстта си към видео игрите, любовта към класическата музика и как мечтаеш на едро, когато братовчед ти е Стивън Тайлър от Аеросмит.

Кажи ми как започна – кога игрите и техните звуци те очароваха?

Първият спомен, свързан с видео игрите, е когато с баща ми отидохме при приятели и играхме у тях, тъй като ние нямахме. Не можехме да повярваме, бяхме толкова омагьосани. Татко купи на следващия ден и през годините това беше основното ни семейно забавление. Това са първите ми спомени от игрите – на споделен момент с родителите ми и брат ми.

Що се отнася до музиката, за пръв път се докоснах до нея заради братовчед ми – Стивън Тейлър от Аеросмит. Истинското му име е Стивън Таларико. От ранна възраст са запалих. Помня, че съм бил на 8 години, когато ходихме на концерти и със семейството стояхме зад сцената и гледах как братовчед ми Стивън изпълнява песни пред 20 000 души публика. Никога не съм мислил, че това е някаква невъзможна работа. Гледах го и си мислех „О, това изглежда забавно. Искам да го правя като порасна“. Знаех, че това е просто братовчед ми Стивън и не ми е хрумвало, че е нещо непостижимо. На мен ми изглеждаше, че се забавлява, затова исках и аз. Така че през целия ми живот съм имал влечение към музиката и игрите, защото ми направиха огромно впечатление на ранна възраст.

Но не е толкова често срещано малко момче да се увлече по класическата музика. Как така не се изкуши да станеш рокзвезда като братовчед си? Или ти всъщност стана, но по свой начин?

Да. Обичах рокенрола – през 1970-те имахме Led Zeppelin и естествено Aerosmith. После в края слушах Van Halen, The Police, Boston, Journey. И след това излезе „Роки“. Представете си когато малко италианско дете от Източния бряг види „Рoки“ за пръв път, как му действа! Направо откачих. И музиката, която Бил Конти направи, звучеше невероятно. Това беше първия път, когато наистина обърнах внимание на оркестъра.

Като малък се свирех на пиано, изнасях концерти на родителите си, но едва с Роки за първи път обърнах внимание на оркестралната музика.

През 1977 се появиха „Междузвездни войни“. Боже! Музиката на Джон Уилямс направо ме отвя. Отидох в библиотеката, за да потърся повече информация за него.

Намерих интервюта, в които споделя, че вдъхновението му са Бетовен и Моцарт. И си помислих „Кой ли пък е този Бетовен?“, името ми звучеше смешно. Първо чух „Девета симфония“. Бях направо като отвян, спомням се, че почти се разплаках, слушайки музиката.

Оттогава той се превърна в любимия му композитор. Но ето още нещо забавно – след 5-6 месеца прочетох във вестника, че симфоничен оркестър в родния ми град представя музиката на Бетовен. И веднага извиках на майка ми „Майко, Бетовен идва в Спрингфийлд“. И тя ме погледна озадачена „Какво значи, че идва тук?“ А аз ѝ посочих вестника – „Той ще свири със Спрингфийлдския симфоничен оркестър, искам да отида“. А тя в миг попари надеждите ми – „Не, не, Бетовен не е жив“. (Смее се).

Не знаех, че 200 години след смъртта може да пускат твоята музика.

Всъщност, когато чух Бетовен, си помислих „О, това е музиката от детските предавания“. Buggs Bunny на Warner Bros., Fantasia на Disney – те бяха озвучени с класическа музика, затова я асоциирах с поп културата.

Важно е да отбележа това, тъй като това стана и с Video Games Live – много млади хора откриват класическата музика заради видеоигрите, заради поп културата, както стана с мен преди 40 години. Сега ние символично носим щафетата и запознаваме милиони по цял свят и се надявам и знам, че сме вдъхновили много хора да започнат да свирят на инструмент и да се интересуват от класическа музика, както телевизията, анимациите и филмите направиха това с мен.

По времето, когато започна VGL ти вече имаше успешна кариера в гейм индустрията и телевизията. Какво те накара да се фокусираш върху нещо по-рисковано? Смяташ ли, че си изградил успешен бизнес модел или не става въпрос само за бизнес?

Баща ми и дядо ми, който е роден в Италия, ме научиха от рано да не правя нещо само заради парите. „Виж братовчед ти Стивън. Правѝ нещо, което обичаш, и парите ще дойдат. Цялата ми кариера е изградена на това мото.

Съвсем случайно, само защото бях с геймърска тениска, получих работа като тестер на игри в гейминг компанията на Ричард Брансън.

Месеци наред се опитвах да убедя мениджърите да ми дадат да композирам музика към игрите, дори без пари. Накрая се съгласиха и няколко месеца по-късно започнах да работя по музиката на първата Prince of Persia, която спечели няколко награди.

Така се „превърнах в човека с музиката“. След няколко години станах първият музикален композитор, който прави саундтрак към видео игра, издаден от Capitol Records.

После станах първия човек с ТВ шоу за игри. Всички мислеха идеята за налудничава. „Защо някой ще иска да гледа ТВ шоу за игри, ти си луд, това е загуба на време“. Това беше преди 25 години. Кой да предположи, че след 25 години ще е пълно с подобни неща в YouTube.

С VGL беше същото – „Шегуваш ли се, Томи, хората, които ходят на концерти с класическа музика обикновено не играят видео игри, а хората, които играят, не слушат такава музика. Никой няма да дойде, вече наистина си си загубил ума“.

Ами, 11 000 души дойдоха на първото шоу и изведнъж се оказах не толкова луд. Правим го вече 17 години, държим два рекорда на Гинес. Единият е за най-дълго турне на симфонично шоу, никое друго шоу не е изнесло повече представления от нас – над 500. Като стигнем България вече ще имаме 520. А вторият рекорд на Гинес е за най-многобройната публика на симфонично шоу – 700 250 души в Пекин, Китай.

Доколкото знам, за всяко VGL шоу избираш музика, която ще се хареса на публиката. Как проучваш техния вкус и какво ще кажеш за България, какви игри предпочитат у нас?

Правя го по два начина. Първият е чрез нашата мейлинг листа, където хората попълват информация за любими игри и държавата, от която са. Също използвам и социалните медии. Създавам страница за събитието и там питам какво искат да чуят.

Много се харесват Warcraft, Zelda, Mario, Halo, Final Fantasy, Kingdom Hearts, Metal Gear Solid, Skyrim, Pokémon, но това са само част от нещата, които хората могат да чуят през ноември.

Знам, че изпълняваш с местни оркестри, как и кога успяваш да репетираш с тях?

В България работим с оркестърa на Classic FM, мисля, че те са свикнали с подобен тип представления. Могат да четат ноти както аз и ти четем книги. Изпращам им нотите предварително, за да ги просвирят, а в деня на концерта се събираме за обща репетиция. Това са фантастично талантливи музиканти!

VGL не е само за музика, какво ще получи един запален геймър от него?

Винаги казвам, че VGL представя най-добрата музика от игри на всички времена, но комбинирана с енергията и вълнението на рок концерт плюс последните визуални технологии и интерактивни занимания и разбира се, забавлението, което видео игрите ни носят. Показваме кадри от игрите на големи екрани, синхронизираме осветление като за рок концерт, има взаимодействие с публиката, вкарваме хумор и смешки, смесица е от всичко това.

В крайна сметка италианците правят нещо такова с класическата музика, когато създават операта – добавят глас, декори и костюми към историята.

На въпроса какво можем да очакваме бих отговорил „неочакваното“ (Смее се). Това му е хубавото – хора, които не са играли игри, могат да дойдат на нашето шоу и с лекота ще следят какво става на сцената.