Какъв е пътят на медалистите от олимпиадите по природни науки? Разговор с Рада Бонева.

Рада Бонева за пътят на медалистите от олимпиадите по природни науки

Вече половин година разказваме красивите истории на медалистите в олимпиадите по Природни науки. Сега решихме да ги видим през сините очи на Рада Бонева, която от години е координатор на Сдружението, която ги познава, като за медал и която ежедневно се вдъхновява от тях. А много вероятно и те от нея. Какъв е пътят на медалистите от олимпиадите по природни науки.  Разговор на Евелина Павлова с Рада Бонева.

Рада,  ти си част от екипа на Сдружението от доста време. Помниш ли първите деца, с които се срещна?

Част съм от екипа на СООПН от 2015 г. , така че да – доста вода изтече от тогава. И до сега най-голямото събитие, което организираме, е Годишната олимпийска среща, която се провежда по патронажа на Президента. Тогава, в първите дни на 2016 се събрахме със състезателите от изминалата година, техните ръководители и нашите спонсори. Все още не познавах почти никого лично и се слях с тълпата. И до сега знам много много хора по име, но рядко и по физиономия. Тогава ме попитаха откъде съм – в смисъл, астрономка ли съм ? “Или хайде, поне лингвистка.” – Явно те са най-отличаващи се, или имат немалко момичета, не знам. Е, и до сега се шегувам, че идвам от училище, в което учихме математика до 9-10 клас (НГДЕК), нищичко не разбирам от природни науки.. та олимпиадата, от която съм, реално е Националната по литература в Шумен. И толкоз със състезателната ми кариера, хаха. Но не ми трябват точни науки, за да комуникирам с гениите в тази област ежедневно.

Познаваш десетки „светли умове’. Има ли нещо, което ги свързва?

Всъщност често си мисля, че науките и медалите остават встрани. Да, гордеем се с постиженията на учениците, но това, което ме държи “будна”, е тяхната амбиция. Те отрано знаят какво искат да правят, поемат с ясна мисъл в тази посока и работят за това. За тях “свободно време” не съществува, защото използват всяка минута да правят онова, което ги прави щастливи. А човек няма как да не попие от това и да не се зарази от тази воля, независимо дали се е посветил на математиката, на маркетинга, на НПО-тата или рисуването.

Разкажи ми повече за връзките, които се създават между тях в СООПН! Те казват, че между тях няма конкуренция, а само истинско приятелство.

Със сигурност – не съм видяла злоба и заяждане. Радвам се, че със Сдружението и многото ни поводи за общи събития, успяхме да създадем една общност. Така ако си математик, можеш да опознаеш не само математиците и информатиците, но да общуваш с химици и астрономи, например. Когато и да ги попитам, винаги казват, че най-забавно от преживяването “олимпиада” са именно запознанствата, срещите с нови култури. По този повод няколко лингвиста бяха леко разочаровани, че най-накрая са успели да се класират за националния отбор, но Международната олимпиада по лингвистика се проведе в Благоевград през 2015 г.
Когато пътуват, те не само се запознават с методите на подготовка в другите държави и си правят “reality check” (особено по отношение на експерименталните части), но и намират приятели в лицето на гидовете си, на другите олимпийци – разменят си писма, ходят си на гости и т.н. А между българските състезатели се случва още по-лесно 🙂

Разкажи ми за пътя на някои от тях? Къде учат? Какво са постигнали днес?

Понякога се шегувам, че съм професионален stalker – по цял ден ровя в google и linkedin. Задачата ми да допълвам и развивам базата данни със състезатели от началото (1959 г.) насам. Да се свързвам с тях и да проучвам какво са завършили, какво работят, и кои от тях са склонни да помагат на настоящите си “наследници”. Признавам си, че понякога е трудно, особено с жените, които вече са се омъжили и сменили фамилиите си! Много е интересно да проследиш как са се развили хората в професионалния и личния си път. Когато погледнеш нещата “отвисоко” осъзнаваш, че тези училищни и международни състезания са само началото. Да, на дневен ред са им ужасно важни, но те дават една солидна основа, основателен пълнеж за самочувствие, и нестандартни тренировъчни условия.
Спомням си, че на една от месечните ни срещи между 3 близки една до друга науки, бяха дошли най-малките момчета 8-класници, както и такива, които са се състезавали през 1974 г. И всички ги свързва едно нещо!
Преди време създадох специална рубрика в блога на Сдружението, наречена “Проектите на олимпийците”, в която да показваме с какво друго са се захванали настоящите или бивши природоматематически ентусиасти. Едни правят школи за подготовки на новото поколение състезатели, други програмират роботи и правят научни подкасти, трети са стендъп комедианти, четвърти обучават бежанци, за да получат професионално развитие. Иначе много голяма част от олимпийците работят/са работили в компании като Google, Facebook, Dropbox, Uber, стажове в ЦЕРН, както и в немалко родни компании, СУ и др.

Каква е ролята на лагерите, които провеждате?

Олимпийското сдружение е дъщерна организация на Американска фондация за България – АФБ, чийто най-голям проект е подпомагане на талантливи ученици от цялата страна. Това се случва посредством стипендии за успехи в гимназиалните класове, на няколко фронта – олимпиади по природни науки, хуминтарни, езици, приложни и изящни изкуства, музика. Всъщност така попаднах и аз покрай тях – след като няколко години подред постиженията ми не бяха достатъчни, за да получа стипендия, най-накрая това се случи в 12 клас.
И за да навържем име и физиономия, и да създадем една готина общност, всяка година събираме голяма част от стипендиантите си в планината. Не обичаме да наричаме това “лагери”, ами срещи. Има лекционни части, занимания по групи, работилници, много творчески задачи. Средището е сърцето на България – Трявна, където вече над 6 години чак до зимата ехтят занаятчийските улички от бурен смях и разгорещени разговори. Концепцията ми през последните години е “нещата, на които не ни учат в училище”. За мен е особено, особено изморително, още повече че съвпада с голяма част от олимпиадите, а подготовката за срещата започва още от февруари… но е най-любимото ми събитие през годината!

Аз веднага мога да цитирам някои от младежите, с които се срещнах . Напр. Георги Александров ми каза ;

„Допускам, че може и да не направя велико откритие в астрономията, но ако стана учител и мой ученик направи велико откритие, тогава ще съм истински щастлив“‘

А Кристиян Вилхемов даде най-доброто определение за добрия учител 

„‘Наричам добрия учител вдъхновител. Много е важно един учител да спечели интереса на учениците към неговия предмет. Запалването на искрата е важно, защото преподаването на знания е начин да ги получаваме на готово. Истински добрият учител може да те накара да търсиш още“

Има ли младежи, които ти помниш и цитираш?

За точни цитати не се сещам, но определено се уча от тях всеки ден. Дори и те да не го знаят 😉 Учат ме на търпение, припомнят ми, че ако имаш цели, трябва да работиш за тях. Те не падат от небето, а малките, ежедневни усилия – постоянството, са ключови за това да вървиш напред. Покрай тях често си напомням и това, че не винаги е въпрос на талант, ами на здрава работа и приоритети. И много желание!
Евгени Стателов, медалист по химия, беше написал в едно наше интервю: “Емоцията преди и след всяко награждаване е нещото, което обяснява всичките ти усилия да достигнеш до крайната цел.”, неговият колега химик Михаил Паскалев разсъждава по идентичен начин: “Понякога – дори когато резултатите са разочароващи за теб, изпитваш тъга, разочарование и ти идва да се откажеш. Но ако това, което правиш, наистина те влече, и знаеш, че искаш да го правиш, то мога да кажа, че ако човек не се отказва, накрая ще разбере, че всичко си е струвало.”

Има ли такова нещо като „бивш олимпиец“ или те завинаги остават част от тази общност?

Определено мисля, че веднъж олимпиец – завинаги олимпиец. Както споменах, подобни състезания ти дават твърда основа и посока на бъдещия ти образователен и кариерен път, но те учат на прозорливост, приоритизиране, упоритост и организираност. Е, вярно, че не мога да го кажа от първо лице за олимпийците по природни науки, но покрай гимназията ми се шегувахме: “Ти може да излезеш от НГДЕК, но той няма да излезе от теб.”