Никола Каравасилев: „Наричам работата с деца не работа, а забавление“.

В рамките на Операция „Жълти стотинки“ се срещаме с Никола Каравасилев за втори път. Разликите са: дългата му коса е вече къса, спечелените медали от междунарони олимпиади  – повече,  а вече има и създадено училище по негова идея –  Izzi science for kids. Сбъдната мечта го нарича. Докато Triple E.Y.E project отразява за поредна година нашите олимпийци по природни и математически науки, завършва отново блестящо представянето ни на 14 Международна олимпиада по астрономия и астрофизика с един златен, три сребърни и един бронзов медал.

Средствата от Операция „Жълти стотинки“ и тази година отиват за развитието и изявите на талантливите ни олимпийци от Сдружението на олимпийските отбори по природни науки, а как можете да дарите за тях, можете да видите тук:

От последните успехи започва нашия разговор с Никола:

Каква е твоята оценка за 14 международна олимпиада по астрономия и астрофизика?

Отлична, това е едно от най-добрите ни представяния въобще. Честно казано ние от няколко години насам сме сред най-добрите отбори, без златен медал не сме се прибирали от доста време и създаваме една много добра традиция.

Някои от младежите в твоя отбор казват, че са от 5 клас в твоята школа, а имам приятели и познати, чиито деца учат при теб и те споделят, че няма такава радост от тръгването към училище. Явно докосването до начина, по който ти гледаш на любимата наука ги докосва. Ти как се чувстваш, докато обучаваш деца?

Аз преподавам на децата така, че и на мен да ми е интересно. Аз съм човек, който е завършил астрономия в университета. И бакалавър, и магистър. И въпреки това, астрономията продължава да ми е интересна. Този детински интерес, който имах още като дете към тази наука се е съхранил. Аз досега, когато съм казвал, че отивам да преподавам на ученици не съм казвал, че отивам на работа. Това за мен е забавление и разнообразие.

Какви въпроси ти задават най-малките деца?

Те ми задават най-интересните въпроси, например: „Как е възникнал космоса?“, „Защо е синьо небето?“, „Как е възникнала земята?“, „Луната от какво е направена“? Техните въпроси не са никак лесни.

И аз това се питам.  Какво им отговаряш на „Защо небето е синьо“?

Аз зная точния отговор, обаче трябва да го обясниш като за малко дете. И му казвам, ти си на 5 години и това е квантов ефект, свързан с  разсейване на молекулите в атмосферата. То няма да го разбере. Затова например можеш да вземеш един дълбок съд, пълен с вода. И ще видиш как предметите, сложени на дъното, започват да синеят. Ефектът е подобен. Когато ние гледаме небето, виждаме през един дебел слой от въздух, и затова се получава този синкав ефект. Детето може и да не го разбере, но ще го усети, когато го види в съда с вода.

 

Защо тези деца са толкова умни? Говорейки с тях се възхищавам от терминологията, която използват и владеенето на абстрактните понятия.Има ли нещо по-различно в това поколение и младежите в твоя отбор?

Децата са едни и същи преди и сега. Въпросът е как се работи с тях, въпросът е как се развиват. Истината е, че преди доста години в България е имало доста добре развита система от извънкласни занимания и кръжоци. За жалост,  това бива унищожено. Вече започна да се възражда и вече виждаме някакви резултати.

Каква тежест има школата на Тео – Теодосий Теодосиев, защото поредно поколение деца я споменава като незаменим принос към знанията си.

Тео със сигурност е най-успешният учител по физика в България за всички времена. Това е неоспорим факт. Тео обучава ученици вече  половин век, някои от които вече са преуспяващи професори. Той е донесъл повечето медали от международните олимпиади по физика за България. Неговата формула е: много работа. Той всеки път казва: „Ученикът трябва да си изстрада всичко. Трябва да си изчете хилядата книги, трябва да си реши двайсетте хиляди задачи“. Няма някакво чудо. Всичко се корени в многото работа.

Повечето олимпийци, с които Triple EYE project говори в последните години признават, че онлайн олимпиадите не са това преживяване, което очакват. Какво им отнема тази онлайн форма на състезание?

Тя нищо не им дава. Аз така често пъти се шегувам, че когато олимпиадата се прави само онлайн, то от нея остава само олимпиада. Решаването на задачи и нищо друго. Отнема се възможността да контактуваш с участници от други страни, да завържеш приятелства и партньорства за цял живот.

Има ли знаци, че тези умни и целенасочени млади хора отново ще започнат да се виждат и олимпиадите ще станат отново срещи на хора, култури, взаимодействия?

До година-две, това ще стане.

Има ли ключови открития на астрономията и астрофизиката през тази година, които те вълнуват?

Да, през тази година беше открита извънслънчева планета в друга галактика с наименование М 51. Тя е от порядъка на Юпитер, но обикаля около звезда, която не е в Млечния път. Това е забележителното.

Космическият туризъм сякаш имаше голям пробив през изминалата 2021 г.

Това честно казано не е новина. Още откакто бях ученик, големите милиардери можеха да пътуват в космоса от преди 10 години. Това по-скоро беше демонстрация на възможности. На мен лично са ми по-интересни гравитационните вълни, които преди шест години детектирани за прът път какво ще ни донесат като информация, какво ще разберем от тях?

В какво е твоето най-голямо любопитство като учен и учител в областта на астрономията?

Дали т.нар. „тъмна енергия“ наистина ще се потвърди. И, ако се потвърди, какво представлява.

Какво е личното ти наричане за 2022 година?

От всичко най-много си пожелавам да свърши пандемията. По отношение на образованието – аз не обичам думата „реформа“. Трябва да използваме това, което е направено. Не да реформираме, а да развиваме. Образователната система е много консервативна. Това, което трябва да се промени е желанието на учителите. Да имат амбицията нещо да постигнат. Като човек, който е създал училище казвам, не ти трябва чак толкова много път, за да направиш нещо хубаво и работещо.

Още публикации от Операция „Жълти стотинки“: