Олимпиади по време на пандемия

Как се печелят 75 медала в различни олимпиади по природни науки в рамките на една година и то по време на пандемия?!

Ние разговаряхме с някои от медалистите и темите за дистанционната подготовка и за виртулното провеждане на олимпиадите винаги присъстваха в разговорите ни. Ето какво споделиха:

Петър Жотев,  ученик в 11 клас в СМГ, София и носител на златен медал на международна олимпиада по биология.
„Мисля, че дистанционното учене е грешка и че е безотговорно училищата да бъдат затворени, защото скоро ще има едни млади хора, които са пропускали месеци от образованието си.“
Румен Михов- медалистит от международни олимпиади по информатика

 

„‘Определено ми липсват, и пътуванията, и приятелите. Състезанията дават и възможността да си намериш приятели, с които продължаваш да поддържаш връзка много след като състезанието е приключило. Това са хора от различни градове и държави и с тях си говориш на теми, на които не с всекиго можеш. Освен със състезатели, се запознаваш и с ученици от местните училища, които не се занимават с информатика. Те са доброволци, които ни развеждат из града и се грижат, както да не закъснеем за състезание, така и да не се изгубим някъде. Но за всичко това си трябват присъствени състезания и се надявам, че скоро отново всичко ще си е нормално“

 

Васил Николов, бронзов медалист от олимпиадата по Астрономия и астрофизика 2021

„ВСИЧКО Е В ПОДГОТОВКАТА. ПРОФЕСОРИТЕ НИ С СА ГОТИНИ ХОРА И НЕ СЕ ПРАВЯТ НА ИНТЕРЕСНИ“

Въпреки новите обстоятелства, през 2021-ва година състезателите ни по математика, информатика, лингвистика, физика, химия, биология, астрономия, астрофизика и млади физици спечалиха 12 златни, 28 сребърни и 35 бронзови отличия, както и 1 почетна грамота.

 

Как се постигат олимпийски резултати по време на пандемия питаме и Алексей Христов – председател на УС на Сдружението на олимпийските отбори по природни науки.

 

Как мотивирате състезателите, при положение, че част от ентусазмът идва от общуването между хората и от пътуванията? 

Истината е, че не ние мотивираме състезателите, а най-вече техните учители, родители и желанието им да успяват и да се състезават с любов към науките, които са избрали съзнателно за свое призвание. Да, сега те пътуват по-малко, но продължават да общуват активно, и то по начини, които са обичайни за тяхното поколение. А и едно от най-важните неща за успешно представяне е активната самоподготовка, подкрепена от добрите съвети на техните ръководители.

Що е то виртуална олимпиада? През 2021 младежите участваха виртуално в Сингапур, Япония, Молдова, Кипър, Колумбия, Италия и др. 

Почти същото е като при нормалните състезания, само че не си в една огромна зала с още няколко десетки и стотици други състезатели. За някои от младежите така дори може би е по-удобно и спокойно, за да се съсредоточат в решаването на задачите. Те все пак се подготвят целогодишно, ежедневно, по няколко часа на ден. Това е техния начин на живот и за състезателите не е толкова необичайно. Даже, като че ли се оказва, че за някои научни дисциплини онлайн формата е на по-малко подходящ от присъствения. А иначе, виртуалните страни домакини осигуряват логистично за упсешното провеждане на състезанията. Това също е много специфичен опит, който и България трупа.

Бързо ли се адаптира общността към новите условия? 

Ами да, вече повече от две години, повечето състезания се провеждат успешно онлайн. Имаше, може би едно или две състезания, които бяха отменени напълно. Останалите се провеждат виртуално.

Има ли все пак и някакви позитиви от провеждането на олимпиади в онлйан среда?

Със сигурност. От една страна е много по-лесно и достъпно за всички. Съвременните технологии позволяват дори на състезатели, които сигурно иначе не биха могли да се сътезават да го направят с лекота. Много по-евтино е също, което не е без значение.

Според някои от нашите събеседници, пандемията е засилила интереса към природните науки и в частност към медицината? Виждате ли подобна тенденция?

Напълно възможно е. Ние не сме правили проучвания. А може ни е и много рано,  за да проследим тенденция. Със сигурност след няколко години, когато дай Боже нещата се нормализират така, както беше преди пандемията, ще разберем.

В кампанията ни тази година се свързахме и със състезатели, които вече са студенти по цял свят.  Остават ли активна общност и след завършване на гимназия? Как вие поддържате връзката между тях и между състезателите и със сдружението?

Преди почти десет години започнахме да създаваме мрежа на възпитаниците на олимпийксите отбори по природни науки, към която приобщаваме българия от цял свят и от различни състезателни поколения. В нея включваме и професори, докторанти и студенти, които учат или преподават по цял свят. Пвечето състезатели, от всички поколения остават съпричастни към олимпийското дело за цял живот. Чудесен пример в това отношение е и министърът на образованието и науката Проф. Николай Денков, който е сребърен медалист по химия от 1980 година. Той ни помагаше много и преди да е министър, а сега може да помогне още повече. Има и десетки други примери. Приемствеността в олимпийските отбори е една от положителните практики на уникалната българска системе за откриване и развитие на таланти в областта на природните науки. Друг пример е да речем това, че част от ръководителите на отборите са били състезатели като ученици и са минали по същият този път на успеха. Познават го отвътре, от началото до върха.

Прави ми впечатление още една тенденция. Не малко хора вече предподават в различни школи или биха исали да станат преподаватели. Как си го обяснявате? Има ли приемственост в преподавателската общност?

Категорично да. Има и приемственост, а съвсем естествено е, когато си бил част от един процес – школа по извънкласна дейност, след време да застанеш и от другата страна. Да станеш обуччител

Очаквайте и новите ни срещи с талантливите деца на България в поредицата, която разказваме заедно с Vivacom и благотворителна инициатива „Жълти стотинки“. 

И тази година събраните средства ще бъдат дарени на Сдружението на олимпийските отбори по природни науки (СООПН). Те ще се използват за подготовката и участието на младите български олимпийци от отборите по биология, математика, астрономия, астрофизика, информатика, лингвистика, физика и химия в международни състезания.