Радослав Александров – от състезател до ментор

След многото ни срещи с талантливите деца на България в поредицата, която разказваме заедно с Vivacom и благотворителна инициатива „Жълти стотинки“ , днес ви срещаме с един от техните ментори-  Радослав Александров. Радослав в момента е Докторант в Института по молекулярна биология при БАН, ръководител на отборите по биология през последните години.

Вие също сте бивш състезател. Връща ли Ви работата с младежите към олимпиадите, в които Вие сте участвал? Какво си спомняте и каква е разликата с тези състезания днес?

Неминуемо подготовката на олимпийците ме връща към състезанията, на които съм участвал като ученик. През годините, откакто аз бях участник (2007 и 2008) Международната олимпиада по биология (International Biology Olympiad, IBO) еволюира значително. От една страна се промени типа на голяма част от задачите, но едновременно с това те станаха доста комплексни и изискващи изключително задълбочени знания в редица области на природните науки и математиката.

В същото време започнаха да навлизат все по-често въпроси от сравнително нови клонове на биологичните науки. През последните години традиционно има отделни задачи и дори цели практически кръгове, касаещи биоинформатични проблеми. Зад тези промени стои невероятната конкурентсноспособност на повечето отбори, както и фактът, че в последните няколко години самият брой на отборите, участващи на IBO, надхвърли 75 (като всеки отбор може да участва с максимум 4 ученика).

 

Помага ли това, че можете да споделяте с тях не само научен, но и състезателен опит?

IBO е едно много изискващо състезание и споделянето на натрупания опит от бивши олимпийци и ръководителите на отбора е незаменимо, за да бъде подготвен настоящия отбор по най-добрия възможен начин и да знае какво може да очаква на самото състезание. Споделянето на опит включва указания с конкретни тактики за решаване на отделни задачи или цели практически проблеми, но също така и с привидно несвързани на пръв поглед аспекти на състезанието като това, че олимпийците трябва и да са в оптимална физическа форма, за да се представят най-силно в деня на състезанието.

 

Кога усетихте, че се гордеете повече с постиженията на децата, отколкото със собствените си резултати?

В светлината на това, че Международната олимпиада по биология се разви изключително много откакто аз бях състезател, смятам, че предизвикателствата пред участниците едно време и сега са много различни и неподлежащи на сравнение. Смятам, че в момента олимпийците, за да са успешни трябва да притежават доста комплексни теоретични знания и практически способности, забележителна амбиция и целеустременост, ако щете дори и инат в някои случаи, което превръща всеки един участник в отбора в гордост за неговите родители, приятели и преподаватели.

Снимка от международната олимпиада по биология в Саскатуун, Канада, 2007 година –Отляво надясно: Яким Лучански (ПМГ “Акад. Никола Обрешков”, Бургас), Камена Костова (ПМГ “Акад. Никола Обрешков”, Казанлък) – сребърен медал, Магдалена Балтова (ПМГ “Акад. Никола Обрешков”, Казанлък), Радослав Александров (НПМГ)

Какви са вашите отношения със състезателите, на учител-ученик или приятелски?

 Вярвам, че по време на занятията и школите за подготовка на олимпийците се създава една изцяло приятелска атмосфера, което допълнително допринася за процеса на обучение. Подготовката отнема стотици, дори хиляди учебни часове, в рамките на целия гимнзиален курс на обучение една стриктно формална обстановка учител-ученик не би била полезна нито за олимпийците, нито за техните преподаватели.

 

Поддържате ли връзка с тях и след като завършат училище?

Това е едно от най-прекрасните неща на олимпийското движение, а именно общността от талантливи и способни млади хора, която е оформена от запознанствата покрай школите за подготовка и участията на самите олимпиади. Алумни мрежата от бивши олимпийци по биология е страхотна и на срещите, които се организират няколко пъти в годината, настоящите олимпийци могат да се срещнат и запознаят с участници от преди 5-10 години, дори по-отдавна. Много от бившите олимпийци са вече реализирани професионалисти в областта на природните науки, медицината или други области и познанството с тях предоставя на по-младите олимпийци незаменима перспектива върху възможностите, които стоят пред тях.

 

Какъв път избират олимпийците? Скъсява ли участието в олимпиади пътя към науката?

В почти всички случаи олимпийците продължават да се занимават с биология и след завършването на училище. По-голямата част от тях се насочват към изучаването на природни науки и научна кариера както в България, така и в чужбина. Немалка част също така тръгват по пътя на медицинските специалности и се превръщат в едни от най-талантливите млади български лекари. Като цяло участието в олимпиади скъсява пътя към превръщането на олимпийците по биология в добри професионалисти в каквато и област те изберат да се развиват. Огромният набор от знания и умения, които те придобиват в хода на състезанията, са изключително важни и полезни в по-нататъшната им кариера, предоставяйки им уникални предимства.

Снимка от международната олимпиада по биология в Сегед, Унгария, 2019 година – последната присъствена международна олимпиада, тъй като през миналите две години олимпиадите се провеждаха онлайн. Отляво надясно: Радослав Александров (ИМБ-БАН), доц. Албена Йорданова (МФ на СУ), Здравко Иванов (12 клас, СМГ) – сребърен медал, Десислава Илиева (11 клас, СМГ) – сребърен медал, Иван Георгиев (12 клас, НПМГ) – бронзов медал, Кирил Тошев (11 клас, НПМГ) – бронзов медал, доц. Снежана Томова (БФ на СУ)

Вие работите ли с бивши олимпийци в БАН?

 Имал съм и имам удоволствието и в момента да работя в БАН с млади учени, които са участвали както на национални, така и в международни олимпиади по биология.  Повечето олимпийци, тръгнали по пътя на науката, избират развитие в чужбина, но през последните години отчетливо се забелязва тенденция за връщането на следвали в чужбина олимпийци обратно в България, с което те донясат безценен опит и ноу-хау как трябва да се случват нещата, за да се прави качествена наука на световно ниво.

 

Кога е редно децата да се срещнат с науката?

Не мисля, че трябва да има строго правило за това, но по пътя на логиката би трябвало да кажа – колкото по-рано, толкова по-добре. Това е така, защото колкото по-рано започне да се изгражда представа в децата за това как работи заобикалящия ги свят и какви са принципите, регулиращи процесите в него, в толкова по-интелигенто, рационално и успешно общество ще се превърнем. Не е задължително, а и не е възможно, всяко дете да стане учен, космонавт или златен медалист от международна олимпиада, но би било много хубаво във всяко дете да се създаде така присъщия за науката критичен и обективен поглед върху фактите и събитията около нас – нещо, което е от огромно значение в съвременния свят, в който ни залива псевдонаучна или направо лъжлива информация отвсякъде.

 

Как се справят училищата с това предизвикателство?

 Това предизвикателство е изключително комплексно и всеки може да намери своя собствена гледна точка. Според мен най-важният проблем пред обучението по математика и природни науки през последните години е липсата в много области на България на квалифицирани и мотивирани учители. Оттам нататък, стига да има мотивирани учители, всичко зависи от колектива и училищната среда в дадено училище. В България има няколко гимназии, които ежегодно излъчват голяма част от състезателите на страната в международни състезания и олимпиади по математика и природни науки, което означава, че те успяват да привлекат талантливи деца и разполагат с успешен алгоритъм за подготовката им. Този алгоритъм за успехите им не е възникнал за един ден, а е продукт от години дори десетилетия целенасочена работа от висококвалифицирани и силно мотивирани преподаватели. Убеден съм, че този опит може да бъде предаден и приложен в много други училища стига да има възможност и желание за това.

 

Вие кога и как решихте да се занимавате с наука?

Едно такова решение обикновено не се взима изведнъж, а се формира в продължение на години трупане на знания и опит в хода на училищното образование. Обучението ми в училище и участията ми на олимпиади като ученик ми дадоха една по-широка представа за невероятно интересния свят на природните науки, тяхната важност в съвременния свят и начинът, по-който “работи” науката. Оттам нататък единственият логичен път за мен беше пътят на науката.

 

Пандемията промени ли отношението на хората към науката? Колко са важни комуникаторите на наука и могат ли точно състезателите да са тези хора?

Колкото и странно да звучи не мисля, че се е променило особено отношението на хората към науката, а по-скоро то се поляризира изключително силно, т.е. хората, които и преди не са вярвали в науката, едва ли са станали “вярващи” покрай пандемията, докато хора, които така или иначе вярват в науката, едва ли биха могли по какъвто и начин да променят това си разбиране. Това, което направи пандемията е, че изложи на показ фрапиращия дефицит на природонаучни знания в огромни маси от хора. Това е както техен проблем, така и проблем на цялото общество, което години наред е възпроизвеждало и поддържало тези дефицити и отново подчертава важността от качествено и модерно образование в областта на природните науки. Най-естествената реакция на един организъм (не само човек) от нещо, непознато за него, е страхът, а липсата на познания се лекува с учене, което за съжаление не е толкова лесно.

От тази гледна точка съм напълно убеден, че комуникирането на науката на разбираем език за един обикновен човек е един от най-важните начини, по които този проблем може да бъде решен. Състезателите по природни науки също дават своя дан в тази задача, като през годините много ог тях са участвали на научни фестивали като Софийския фестивал на науката и събития от типа на FameLab, където са представяли най-разнообразни научни проблеми и предизвикателства по разбираем и забавен за зрителите начин.

И тази година събраните от благотворителна инициатива „Жълти стотинки“  средства ще бъдат дарени на Сдружението на олимпийските отбори по природни науки (СООПН). Те ще се използват за подготовката и участието на младите български олимпийци от отборите по биология, математика, астрономия, астрофизика, информатика, лингвистика, физика и химия в международни състезания.