Румен Михов: Не виждам смисъл да знам нещо, ако не го предам на някого.

Румен Михов е сред медалистите от международни олимпиади по информатика, светъл ум, кандидат-студент, а вече и преподавател на по-малки деца в специализирани школи. С две думи математик-мечтател! Евелина Павлова разговаря с него именно за мечтите, които могат да те отведат навсякъде, за бъдещето на хората в този технологичен свят и за смисъла от споделянето на знание. На финала на разговора родителите ще намерят и безценен съвет, за това каква е най- правилната подкрепа, която могат да дадат на децата си.
Здравей! Разбрах, че вчера си бил на състезание. Как мина?
– Здравей! Да, това е първото национално (и международно) състезание за тази учебна година. Домакин беше гр. Шумен, а заради обстановката всеки се състезаваше от вкъщи, с включена камера и споделен екран. Задачите бяха наистина интересни и предизвикателни. Яд ме е единствено, че се сетих за нещо 2 минути преди края на състезанието, което щеше значително да подобри резултата ми, но винаги има и известна доза късмет в тези неща. Чувството обаче да седнеш пред компютъра и пет часа нищо освен трите задачи да няма значение е толкова грабващо и енергизиращо, че нямам търпение да дойде следващото състезание.
Ден след състезанието даваш инетервю за нас. А какво правиш ден преди състезанието?
– Колкото и зареждащи да са състезанията, те са също и много уморителни. Затова, денят преди състезание винаги отделям време за почивка, повече сън и се старая изобщо да не мисля за него. Но седмицата преди това правя точно обратното – решаване, колкото се може повече, преговор на по-сложните алгоритми и писане на код. Много код! С годините, времето преди състезание се е превърнало в някакъв ритуал за мен.Кое е най-важното при подготовката за състезание? Как те подготвя училището?
– Решаването на много, и то трудни задачи. Преди се радвах на дните, в които успявах да реша няколко задачи за времето, което имам, а когато видех, че някоя е по-сложна и ще ми отнеме много време се отказвах. Сега осъзнавам колко грешна ми е била стратегията ми.

Сега съм най- удволетворен след справянето с някоя сложна задача, дори и няколко дни да съм се борил с нея.

За информатиката се иска много математика. Тази в часовете, бързо ни се оказва тясна и затова трябват и допълнителни кръжоци. Голяма част от успехите, които постигам днес, дължа на моя преподавател по информатика – Руско Шиков и на учителите ми по математика – г-жа Комитова (до 7 клас) и г-жа Илиева (до 12ти).

Ти си от Ямбол. Разкажи ми за гимназията, в която учиш?
– Още в 4 клас знаех, че ако ще уча в родния ми град, Ямбол, Природо-математическата гимназия „Атанас Радев“ е мястото за мен. Това е гимназия, която за 50-годишното си съществуване е дала много олимпийци от международно ниво на България, не само по математика и информатика, а и в много други области.

След 8 години в това училище, аз и моите съученици сме уверени, че ще бъдем приети в университетите, които си изберем.

 

Вчера бях модератор на един форум, посветен на кариертното ориентиране. Всички се ориентират към професии, свързани с технологиите. Как си го обясняваш?
– Винаги ми е бил странен този феномен. Може би хората, си представят само пари и това, че имат компютър и знаят как да го ползват им е достатъчно. В действителност има и доста недостатъци като липсата на социалност по време на работа, седенето на едно място през цялото време и вглъбяването в проблема, от който понякога е наистина трудно да се измъкнеш с дни.

Какво според теб ще е най-сериозното предизвикателството пред хората в свят на технологии?
– Скоро с някого си говорихме за това, как нещата се развиват толкова бързо, че за един по-сложен продукт няма човек, който да го познава в неговата цялост- от „полагането“ на първите му редове код, та чак до сега. Може би ще ни отнеме време, докато се запознаем в детайли с вече откритите неща, за да откриваме нови и нови и това ще ни доведе до застой в развиването на технологиите.

Казваш, че ти и съучениците ти сте уверени, че ще бъдете приети в университетите, които си изберете.Ти накъде си се насочил?  Мечтата ти къде ще те отведе?
– В момента кандидатствам в Кеймбридж. Възхищавам се на историята, която има, както и на резултатите и възможностите, които показват сегашните му студенти. Задачата никак не е лесна, особено от финансова гледна точка, но това е едно предизвикателство, за което щях да съжалявам, че не съм опитал. Поне ще си докажа, че мога да бъда приет там. Най- вероятният път обаче е към Софийски Университет, специалност Компютърни науки, където също съм сигурен, че ще получа добро образование.

Ако заминеш, искаш ли  да се върнеш след това?
– Това е планът ми засега. Обичам България и мисля, че има много възможности за развитие. Честно казано, не си се представям някъде другаде за по-дълго време.

Човек, който е свикнал винаги да побеждава има ли План Б?:)
– И План Б, В, Г ще бъдат свързани с информатика и математика. Те имат най-различни приложения, само трябва да открия това, в което съм най-полезен.

Ти си математик- мечтател. Мислил ли си да преподаваш някой ден и да накараш и другите деца да мечтаят и да сбъдват?

– Не виждам смисъл да знам нещо, ако не го предам на някого. Да, аз и сега го правя. Идеята ученици да обясняват на ученици мисля, че има много голям ефект, без значение дали състезатели обясняват задачи и подготвят тренировъчни състезания за по-малките или в училище, когато някой не разбере нещо да пита по- добрите в този предмет. Така се чувстваме взаимнополезни, а и имаме стимул да продължаваме в любимата ни сфера.

 

 

Разкажи ми повече за школата, в която вече работиш? Какво казваш на децата, на които им е трудно?

– Училищна Телерик Академия има безплатни школи по дигитални технологии и програмиране за ученици из цяла България. Не очаквах да има такъв интерес към школа, която я води ученик, но ето тя е факт. Разработваме игри с ученици от 4 до 7 клас, и е изключително готино.  Те сами дават идеите за игрите, откриват грешките един на друг, помежду си играят на игрите си, а аз само им помагам при някакви затруднения.
Всички са супер ентусиазирани и даже докато пиша това, двама ми изпратиха своите „домашни/ версии на играта“, за да ги разгледам. Ако някой се оплете в кода или не разбира нещо, винаги го побутвам да пита и да разбере кое точно го е объркало, за да може аз ( а понякога някой друг от групата) да му обясни отново, по друг начин. Всеки е различен и трябва да пречупиш нещата през неговата призма, за да ги разбере. Жалко само, че не можем да сме присъствено, за да мога да виждам усмивката, когато играта проработи.

 

Кой е бил моментът, в който родителската подкрепа е била най- важна, най-необходима?

– Някак си винаги са знаели къде свършва подкрепата и от къде започва натискът за резултати, за което съм им благодарен.

Искали са да опитам от ВСИЧКО и да избера това, което на мен ми харесва. Да пробвам всичко, и да не се притеснявам да се откажа, ако не е моето. Единствено, когато започнах да се занимавам с информатика, се бях разболял и изпуснах първите, но много ключови занятия. Когато се върнах, осъзнах, че нищо не разбирам и исках да се откажа. Тогава моят баща беше взел тайно учебника и след това ми ги обясни, за да видя, че не е особено сложно.

Вчера състезанието е било онлайн, нали! Липсват ли ти пътуванията? Разкажи ми повече за обществото на състезателите и хората, които срещаш на Олимпиади!
– Определено ми липсват, и пътуванията, и приятелите. Състезанията дават и възможността да си намериш приятели, с които продължаваш да поддържаш връзка много след като състезанието е приключило. Това са хора от различни градове и държави и с тях си говориш на теми, на които не с всекиго можеш. Освен със състезатели, се запознаваш и с ученици от местните училища, които не се занимават с информатика. Те са доброволци, които ни развеждат из града и се грижат, както да не закъснеем за състезание, така и да не се изгубим някъде. Но за всичко това си трябват присъствени състезания и се надявам, че скоро отново всичко ще си е нормално.

 

Едва ли си почиваш като играеш игри:) Музика? Спорт?
Както всеки и аз играя игри понякога, но бързо ми омръзват. Обичам да слушам музика, като конкретен стил – нямам. Пътуванията също са мое хоби (макар и в момента на пауза). Конкретен любим спорт нямам, но много обичам да карането на колело и дългите преходи в планината. Това ми помага да мисля. Де да можеше да се разхождам, докато съм на състезание 😉