Виктор Балтин за езика „нуни“, звуците при чукчите и нагласата за успех

Младият мъж е от Бургас, но идва в София за значимите събития в сферата на знанието и точните науки. Твърди, че България не е София и би искал навсякъде у нас да има такова интелектуално оживление.
Оприличава заниманията си по лингвистика с изследователската дейност на Индиана Джоунс, но в сферата на езика. И без да го говориш, можеш да разбереш как функционира и какви са правилата на обществото, което го говори.
Ива Дойчинова представя Виктор Балтин от олимпийския ни отбор по лингвистика:

Какво представлява дисциплината лингвистика и как ти се увлече по нея и стана част от Отбора по лингвистика – част от Сдружението на Олимпийските отбори по природни и математически науки?

Бях в седми клас на едно състезание по математика. Стояхме и чакахме церемонията и забелязах едно момче, което имаше много готина тениска със супер интересни символи. Попитах го какво е това и разбрах, че това са символите, които се използват в международната фонетична азбука.

Започнах да изследвам с какво се занимава лингвистиката. Това е науката, която се опитва цялостно да опише как езикът функционира. Първо как човек възприема езика и от след това – какви са границите на самия език. Как е възможно чрез него да предадеш информация на много нива.

Какво точно правите по време на състезанията по лингвистика?

Имаме определени задачи на напълно непознат за нас език. Това са естествени езици, които могат да се говорят от милиони хора по света, може само от няколко или вече да са изчезнали. И чрез информацията, която имаме, да разгадаем шифъра на този език без да го знаем.

Дай ми пример от последната олимпиада:

На последната олимпиада имахме задача върху един език „нуни“, който се говори в Африка. Ние трябваше да се сетим, че в този език те не възприемат седмицата като цикъл от седем дни, а от осем. Това е отразено в езика чрез времената и промяната на глаголите. Това е ключово за тяхната култура изобщо. Това е цял един нов свят, който ние трябва да разгадаем.

Това си е чисто умствено приключение.

Да, ние сме като изследователи. На тези състезания по лингвистика ние имитираме изследователите, които отиват на терен. Като Индиана Джоунс, но в азбуката.

Кой е бил най-интересният език и култура, в които си надниквал по този начин?

Много са. Например в културата на чукчите. При тях голяма роля в езика играе полът. Той определя мястото в обществото и това е изразено чрез езика. Мъжете и жените си служат с различни звуци, когато говорят. За мен това е удивително.

Как може тази лингвистиката да помага в ежедневието на хората и като приложна наука?

В момента изключително висок потенциал има компютърната лингвистика. Тя има много приложения като Siri на Епъл, Assistant на Гугъл и Alexa на Амазон. Това са гласови асистенти, които използват лингвистични знания, за да комуникират с клиента, независимо от езика, на който той говори.

Кой е най-високият връх, който ти си постигал на Олимпиада?

Миналата година на Международната олимпиада по лингвистика в Прага спечелих златен медал на индивидуалното състезание, а отборът ни – сребърен медал. Зад тези награди стои изключително голямо количество труд. Много е лесно за останалите да кажат: „Тези деца просто са талантливи“. Талантът има роля, но основното е труд.

Аз бях очарована да разбера, че олимпиадата по лингвистика е учредена от българи?

Да, първата е създадена 2003 г. в Боровец мисля, като оттогава тя се разраства и на последната олимпиада в Южна Корея имаше над 200 участници от целия свят.

Ние от Triple E.Y.E project имаме няколко любими въпроса към всички наши герои. Къде намираш своите съкровища?

На мен са ми изключително ценни връзките, които създавам с хората и цялата комуникация с приятели. Това е обмен на опит и започваш да си променяш мирогледа и да виждаш света по нов начин. На всички тези състезания, които ходя, освен наградите, са ми предоставяли възможност за много контакти. Те са моето богатство.

Какво би написал на билборд?

Нещо супер клиширано, но много надъхващо: „Вярвай в себе си“. Всичко, което ние постигаме, е резултат на тази нагласа. Много често хората си мислят, че успехът се постига с късмет или връзки. Успехът си е чисто усилие и нагласа за него.

Коя е твоята най-голяма мечта?

ВИКТОР: Аз гледам в много близкото бъдеще и съм с нагласата, че каквото и да правя, ще успея нататък. Освен да се занимавам с лингвистика, аз пея народна музика. По-рано свирех и на пиано, но трябваше да си избера приоритет и сега музиката остава малко на заден план. Но страстта си към музиката задоволявам с пеенето.

Операция „Жълти стотинки“ през 2019 г. събира вашето ресто в полза на Сдружението на Олимпийските отбори по природни и математически науки. Призовите им места през годината доказват, че младите българи са сред най-добрите в света. Подкрепете ги за тяхната подготовка и им дайте възможност да участват в най-престижните форуми в света. От един отбор сме 🙂