Кристиян Вилхемов, олимпиец по химия: Истинският учител те кара да търсиш още

Кристиян е на пръв поглед просто ученик в 12 клас. Това, което не е „просто“ при него обаче е способността му да вижда в ежедневните неща магията на химията, от която те са изградени.

Кристиян е член на олимпийския ни отбор по химия – един от онези, които носят по няколко медала и с които много, много се гордеем.

И за които е тазгодишната кампания „Жълти стотинки“ на VIVACOM.

Евелина Павлова се срещна с него, за да се опита да разкрие и на нас – неолимпийците, красотата на науката, видяна през очите на едно 18-годишно момче…

Разкажи ми за последната си награда?

Спечелих почетна грамота от олимпиадата по информатика, математика, химия в Туимада, намира се в Сибир, на север от Китай.

От колко години се състезаваш на олимпиади?

Всичко започна в 8 клас, когато започнах и активно да се занимавам с химия

Кога и какво катализира любовта ти към химията?

Помня го сякаш беше вчера. Бях в 7 клас и учихме за химичните свойства на елемента натрий, който, когато взаимодейства с газа хлор се получава натриев хлорид, познат като готварска сол.

Тогава си казах „Ехаааа, от един метал, който не е особено приложим, който е мек и много реактивен, се получава нещо, което е част от живота ни всеки ден“. Тогава за първи път се замислих, че от неща, които са неприложими, могат да се получат вещества, които са необходими.

Имаше ли учител, който да разпали любовта към науката?

Да, разбира се! Всичко започна в първия час по химия. Валентина Цанкова беше първият човек, който ме спечели за химията. След това, благодарение на учителката ми по химия в гимназията, Антония Илиева, започнах да ходя на олимпиади.

Каква е ролята на учителя днес? Когато аз бях на твоите години за учителите казваха, че пълнят главите ни със знания, а сега това май вече не е толкова валидно. Сега те трябва да запалят искрата, да ви вдъхновят….

Така е. Наричам добрия учител вдъхновител. Сред моите вдъхновители е и един учител, който стана мой ментор още по времето, когато беше още студент- Наско Стаменов. Беше само 9 години по-голям от мен. Много е важно един учител да спечели интереса на учениците към неговия предмет. Запалването на искрата е важно, защото преподаването на знания е начин да ги получаваме на готово. Истински добрият учител може да те накара да търсиш още.

Вие сте поколението, което намира знанието на един клик разстояние. Ти къде учиш?

В интернет.

А за олимпиада как се готвиш?

Чрез решаване на задачи. Не става само с теория. И с математиката е така. Решаваш тонове задачи, за да станеш добър.

Има ли приятелство между състезателите?

Да, ние се познаваме и сме приятели, както с хора от цяла България, така и с доста чужденци.

Говорите ли си за българския талант? Толкова много медали в толкова малка държава.

Ние си говорим за други неща, не за химия и състезания. Гледаме на тези пътувания като на културен обмен. Там всички ставаме равни. Няма конкуренция.

Какво ти дава ходенето на олимпиади и как ти помага ти да се справяш с различни житейски ситуации?

Да, учиш се на концентрация, учиш се да останеш сам с ума си, да се съсредоточиш. Ако не се представиш на ниво, се учиш да приемеш провала.

Какво друго обичаш да правиш?

Да карам колело. В момента, в който се кача на колелото, съм друг човек. Обичам да играя настолни игри, които са стратегически и изискват ловкост и бърза реакция.

А сега накъде?

Може би медицина в Медицинския университет в София, или фармация в СУ.

Как хората от вашето поколение взимат решение какво искат да правят, при положение, че имате безброй възможности. Светът е в краката ви и можете да учите където и да е? Как си намирате пътя ? С кого споделяте?

Естествено. че споделям, но според мен най-важното нещо, когато човек избира бъдещето си е да избере нещо, което наистина го влече.

Какво може твоето поколение да постигне, което ние не успяхме?

Задаваш ми труден въпрос… Да отрие лек за рак. Но и да създаде биоразградими материали, алтернативни енергийни източници. Говоря за открития, които са свързани както със здравето на отделния човек, така и с оцеляването на обществото.

Говорите ли си за тези неща?

Да, осъзнаваме че това са реалните предизвикателства, които са пред нас.

Къде търсиш и намираш съкровища?

В любовта. Съкровищата, които търся са сред добродетелите- любов и емпатия, не гледаш високомерно на другите, дори и да си постигнал много, а да подкрепяш, да си съпричастен.