Ива Дойчинова за радиото, телевизията и Triple E.Y.E: Хубаво е

Чуеш ли гласа ѝ, няма как да сбъркаш името ѝ – Ива Дойчинова. Така започва интервюто на журналистката Надежда Йосифова за сайта LadyZone. В него Ива споделя за старта в кариерата си, за новите предизвикателства в работата, любовта и личното щастие. Цялото интервю четете ТУК.

За радиото: 

Обичах и все още обичам много да чета и да вниквам в думите. Започнах да се заслушвам в гласове още от училище и хубавият тембър винаги ме е владеел. Особено ако говори смислено. Голямата ми любов към радиото се разпали в университета с пристрастяването ми към „Нощен хоризонт“. Учех през нощта, и то след като нощният блок свърши, т.е. в 3 сутринта. Обичам образите, създадени от гласове, обичам до-сътворяването на историите в тъмното. Обичам влизането през кожата, което радиото създава. Може би там някъде съм си написала приказката, която след това ме призова чрез моите лични избори. Взеха ме в „Хоризонт”, макар че не бях мъж, а тогава само мъже търсеха, най-вероятно заради гласа. Моят малко „тъмен” си пада, а се появих и след дълго парти. Стажът ми беше във всички тогава ярки предавания и сред ярки имена. Благодарна съм на това време, защото все още нямаше частни медии и големите личности в професията все още бяха там и ковяха метала за новото. B биографията ми върви в радио и телевизия в синхрон, а напоследък и в независимото онлайн пространство. Хубаво е.

Ива Дойчинова за избора да създаваш извън матрицата 

За Triple E.Y.E Project: 

Ние сме независим медиен проект, в който се дефинираме като „Търсачи на съкровища“. Това означава „качество и стойност“. Знаеш ли, сред толкова много шум на говорене и откровения в социалните мрежи, понякога ти се иска „чиста вода”. Смисъл. Дори смисъл в тишина. Хората, идеите и кампаниите, за които създаваме съдържание, носят за нас радост. В годините всяка една от нас тича в своята посока – Елена Розберг е фея с черен колан на тема музика, Eвелина обожава носителите на новаторски и предприемачески дух, аз от години търся будители и вдъхновители. Ние и трите споделяме любовта към радиото. Наричат ни „емблематични гласове“, а сме такива, защото имаме какво да кажем.

Ива, Елена и Евелина от Triple E.Y.E

За пътешествията:

От последните си пътувания, мога да споделя очарованието на остров Самотраки. Дивотия е, това търся инстинктивно. Диво красиво е там и магично с древните чинари, обрулени от пороите през пролетта от планината Саос, с вписаните камъни в стволовете, минералните извори и удивителните водопади. Гръцкият остров Скопелос също е перла за откриване. Там може би са най-красивите плажове, които съм виждала, заедно с тези в Куба и Тайланд. Пустинята на Тунис също ме очарова и ме тегли за обратно пътуване с нощувки в Сахара. Следващата ми мечта прераства в план – Южна Америка.

За Куба: 

Духът на хората… Най-вече това ме впечатли. Изкуството им е в кръвта, и то от всякакъв род и вид. Естествени и импулсивни, горди… Свалячи и сметкаджии, добри и радушни, чаровни измамници и в крайна сметка – хора, сред които ти е радостно. Липсва ми Куба! Усещането за живот там е пълнокръвно.

Куба: Да нарисуваш душата си върху руини

За децата: 

Добър родител не е оценка, която сам си даваш. Стремя се да бъда подкрепящ и обичащ родител. И в този смисъл не си създавам очаквания, защото те ще се стремят да ги оправдаят или ще ми се сърдят, че им скроявам живота. Моето мислене от най-ранната ми осъзната като майка възраст е, че искам да създам живот и той сам ще си проправи пътя. Нашата работа с Митко, моят съпруг и татко на Ида и Мина, е да ги възпитаме като добри и етични хора, като мислещи и осъзнати млади жени. Най-доброто възпитание е с личния пример и това, което ние правим. Може би сме „отсъстващи родители“ и си спомням разочарованието на Ида, че не отивам на всички празненства и родителски срещи… Но пък, когато сме заедно, е голям купон. Според мен най-важното е, че всички знаем, че можем да разчитаме един на друг по всяко време и във всяка ситуация, че се подкрепяме и уважаваме свободата в избора на всеки.

Бабинденблагодарността е езикът на душата