Айн Ранд: Избери себе си

„Ако една жена е компетентна да заеме президентския пост, то нито една разумна жена не би трябвало да се стреми към него.“

Това са думи на един от най-добре самореализиралите се емигранти в световната история – писателката и мислител Айн Ранд, чието рождено име е Алиса Зиновиевна Розенбаум. Тя напуска този свят на 6 март 1982 г. като едно от най-ярките имена в американската култура.

За търсачите на съкровища литературата Ранд е гаранция за качествено четене, за любопитните към театъра – революционно откритие, а за онези, които вярват, че само собственият им избор определя как живеят – пример.

Ива Дойчинова в годините, в които се влюбва в Айн Ранд

Айн, която по това време се нарича Алиса е родена в Санкт Петербург, в семейството на евреи от средната класа. На 7-годишна възраст започва да пише романи и пиеси, вдъхновена от романтиците в литературата – Александър Дюма и Уолтър Скот. Страстта ѝ към Америка се разпалва в университета. Първоначално от киното и културата на САЩ, а след това става страстен почитател на индивидуализма и оптимизма на хората. Осакатената литература на комунистическата пропаганда я подтиква да емигрира в САЩ, а първите ѝ  стъпки там са в Ню Йорк. Градът, който я омайва с небостъргачите и я вдъхновява за един от най-известните ѝ романи „Изворът“.

Не сте го чели? Наистина ли? Горещо ви съветвам да го направите. Ако сте между 15 и 65 години тази книга може да ви промени живота, а след тази възраст просто ще съжалявате, че не сте я прочели навреме.

„Изворът“ е повлиян от романтизма, който в крайна сметка винаги носим в себе си. Ярки, красиви, секси и силни герои, полюсни борби, талант и дух в гигантски размери. Главен герой е архитектът Хауърд Роурк , който е толкова режещ и чепат, колкото остри линии има в изписването на името му. Индивидуалист до крайност, антиконформист и изключителен талант, той успява да отстои своите виждания за чиста и смислена архитектура, различна от винетките и завъртулките на популярната представа за разкош. Неговият характер не просто се сблъсква с доминиращата среда на статуквото, но и с равна нему по красота и полярност жена – Доминик.

Айн Ранд определено е майстор на любовни истории от типа „сблъсък на титани“. Жената се влюбва в мъжа на интелектуално ниво и му е равна. Възхищението към него обаче е важна част от желанието за отдаване, а сексът е себеизразяване. В любовно-сексуалните реакции на човека се разкрива неговият възглед за самия него и за битието.

С „Изворът“ Айн спечелва световна популярност, финансова независимост, безкрайно много почитатели и… още толкова критици. Както всички независими индивидуалисти, впрочем.

Статуята на Атлас в Центъра „Рокфелер“ в Ню Йорк

Може би най-мащабният ѝ труд е „Атлас изправи рамене“, която е толкова дълга, че хвърля самата нея в депресия от редактирането ѝ. Романтика, мистериозност, бизнес и постулирането на нейната собствена философска система – обективизъм – моделират книгата. Ранд е твърдо убедена, че единствената морална ценност на човека е постигането на собственото му щастие.

„Същностното зло на земята е да се интересуваш на първо място от другите хора.“, пише тя.

Добродетелта на егоизма е много по-добра от разрушителността на алтруизма, според Айн Ранд и първият ти избор би трябвало да бъде –  избери себе си. Тя самата е ярко доказателство за случил се живот по неин сценарий от категорични избори.

Актрисата Лилия Марвиля в постановката „Нощта на 16 януари“

Ако искате бързо да изпитате себе си във вселената „Ранд“, имате възможност да го направите в столичния театър „София“ и постановката „Нощта на 16 януари“. Замисълът на Айн е да постави публиката буквално в ролята на съдник. Част от билетите са белязани така, че да ви направят част от „журито“, отсъждащо „виновен“ или „невинен“. Плътта на постановката е съдебен процес, сблъскал характерните за Ранд силни персонажи, морал на общността и собствен морал и изборът, който правим между двата. Драматизацията има два финала в отговор на избраната от публиката присъда. И свършва … точно както хората тази вечер в тази зала отсъдят.

За финал на този текст ви подарявам някои от любимите си мисли на Айн Ранд:

  •  За да каже някой „аз те обичам“, първо трябва да може да каже „аз“
  • „Хората се учат един от друг. Но ученето е само размяна на суровина. Никой не може да даде на друг способността да мисли. А тази способност е единственото ни средство за оцеляване.“
  • „Винаги съм искала хората, които харесвам, да имат едно качество. Свободният дух. Няма нищо по-важно.“