Барбара Стрейзънд откровено за живота си пред The Times

В Лондон е вечер, но в Малибу, където живее Барбара Стрейзънд, е късна сутрин. Помолих я да опише къде се намира в момента на интервюто и отговорът е много повече от това, на което можех да се надявам. Това споделя журналистът на The Times, Ед Потън, който прави интервю със 76-годишната знаменитост по повод предстоящото ѝ шоу в Hide Park на 7 юли.

„Искаш да знаеш къде съм в момента? Наистина?“, пита Барбара Стрейзънд с бруклински акцент. „Е, в леглото съм. Със съпруга ми (актьорът Джеймс Бролин) обичаме нощите. Стоим до много късно, понякога до четири сутринта, защото никой не звъни и никой не ни безпокои. Можем да четем и мислим, и да бъдем заедно в тишината. Така че, когато имаме възможност, спим до късно. Дори в момента, все още до мен на леглото е подноса със закуска и кучето ми.”

Кучето се нарича Фани, кръстено на Фани Брайс, комедийна актриса, в чийто образ Барбара Стрейзънд се превъплъщава и печели Оскар за първия си филм „Смешно момиче” през 1968 година, припомня авторът на The Times.

„Така, казва 76-годишната Стрейзънд, какво искате да знаете, Ед?“ Следващите 40 минути са игра на случайни безразсъдни асоциации, в които разговорът ни отвежда от клонирането на кучетата до това как Брекзит я е „съсипал“, от Майкъл Джексън до горските пожари в Калифорния. „О, Боже мой! Бях напълно вцепенена. Отсъствах от дома си в продължение на три седмици.“, казва певицата.

Снимки: EPA/БГНЕС

Певицата ще представи своето шоу през юли в Лондон. Гласът ѝ все още пази своя разкошен тембър, а сценичната треска, която не ѝ позволява да играе на живо в продължение на 27 години, след като забравя думите пред публика от 135 000 души в Central Park през 1967 г., е овладяна.

„Това не означава непременно, че е под контрол, но няма да оставя на сценичната треска да ме управлява“, казва Стрейзънд. „Всеки път е предизвикателство”. Някога се е успокоявала с отпускащи мелодии, а сега медитира. „Използвам аутокю за текстовете, така че не се страхувам  вече от това“, признава звездата.

Стрейзънд влага парите си в картини, а у дома си има музей с експонати. Състоянието ѝ се оценява на около 400 милиона долара. „Много по-интересно е да работиш, за да влагаш средства в произведения на изкуството, а не просто да трупаш пари.“, споделя тя.

Певицата е съгласна, че новият ѝ албум – „Стени“ („Walls“), е най-политическият в нейната 60-годишна кариера. Записът включва „Не ме лъжете“ и „Дъждът ще завали“. „Не съм споменавала името на нашия президент“, казва тя сдържано. Но всички знаем за кого говори. Имало ли е реакция от страна на Тръмп, който е известен с това, че не държи езика зад зъбите си? „Не“, казва тя. „Вероятно ме е поставил в списъка на враговете си, както направи Никсън. Нека се гордее!“

Снимки: EPA/БГНЕС

Стрейзънд редовно критикува Тръмп в Twitter. Въпреки това много републиканци я обичат. Тя бе приятелка с Джордж Буш-старши, а бившият сенатор Боб Доул ѝ  е споделял как музиката ѝ му е помогнала да се справи с болестта, от която е страдал, пише вестникът.

Стрейзънд коментира и решението си да клонира кучето си Саманта. „Не можех да понеса да я загубя – мисля, че всеки любител на домашни любимци наистина ще разбере това – трябваше да продължа нейната ДНК. Порода като нейната е изключително рядка. За да имам друго куче, трябваше да я клонирам.” Когато кучето е към края на живота си, по искане на Стрейзънд, били взети ДНК проби, които впоследствие са използвани за клониране на две генетични реплики, наречени Вaйълет и Скарлет.

Сега обаче вниманието на Стрейзънд е насочено към нов любимец –  нейната внучка. През ноември тя стана баба. Доведеният ѝ син, актьорът Джош Бролин и съпругата му Катрин, станаха родители на момиче. „О, Боже! Това за мен е истинско постижение, да имам това малко бебе, това същество в моя живот. Нося гривна, която ми подариха Джош и Катрин, с надпис „Баба“. Никога не съм я сваляла оттогава.” Осезаема радост се долавя в гласа на певицата, когато говори за бебето Уестлин.

Снимки: EPA/БГНЕС

Авторът припомня и факти от живота на певицата: От 16-годишна тя живее сама в Манхатън; на 19 години е най-горещата млада звезда на Бродуей; на 20 години има първия си хитов албум; а на 26 – завладява Холивуд. Това е живот, достоен за „Роди се звезда“, в чийто трети римейк тя участва през 1976 година. Най-новата версия с Лейди Гага е единственият въпрос, който е извън днешния разговор. Стрейзънд вече се е изказвала учтиво за това, и явно е предпазлива да прави сравнения.

Стрейзънд остава единствената жена, спечелила „Златен глобус“ за режисура, за „Йентъл” („Yentl“) през 1983 година. „Само аз съм и това е ужасно!“, казва тя. Когато режисира „Принцът на приливите” през 1991 г., получава 7 номинации за Оскар – за най-добър филм и най-добър сценарий, но не е номинирана за най-добър режисьор. „Мислех си: О, Боже, трябва да се дължи на факта, че съм жена, но това не ме накара да спра.“ Стрейзънт е съгласна, че движението „Me Too” е подобрило по някакъв начин нещата.

На въпрос дали би предпочела кариерата ѝ да започне сега тя отговаря: „О, не искам да променям нищо, не”. „Аз съм това, което съм. Аз бях това, което бях. Само веднъж, тогава и сега.“

Източник: БГНЕС