Най-големият фестивал за настолни игри се завръща

igri

Първият по рода си фестивал за настолни игри Sofia Board Game Weekend се задава със своето второ издание този уикенд. Мястото е зала 3 на НДК, а освен вълнуващите турнири с награди, посетителите ще могат да се запознаят с най-големите издатели и вносители на настолни игри в България, български автори и дизайнери на игри, блогъри, влогъри и много чуждестранни гости.

В ролята си на търсач на съкровища Елена Розберг се поинтересува повече за настолните игри и разпита един от организаторите на фестивала – Петър Хераков:

  • В епохата на високи технологии, има ли интерес към настолните игри? Какви участници очаквате на Sofia Board Game Weekend? Какво ще им предложите?

Ако трябва да звуча пророчески – колкото по-висока става технологията, толкова повече хората ще искат чисто аналогово занимание. Или поне тези, които са го опитали. То е по-истинско и реално. Като с музиката – супер е да я слушаш през грамофона, телефона, радиото или компютъра, но изживяването на концерт е в пъти по-добро. А и емоцията на хората, с които играеш, е заразна. Sofia Board Game Weekend е точно това – сбирка на съмишленици, обединени от идеята, че могат да се забавляват заедно играейки. Не че сме някакви без-интернетни-отцепници. Дори напротив – всеки ден работим и използваме всякаква технология, която можем. Но обичаме и другия вид забавление. По време на фестивала предлагаме среща с всички големи и малки издатели на настолни игри в България, турнири по някои класически игри, турнири по някои нови игри и за втора година – конкурсът за прототипи на нови игри. Миналата година имаше двама победители. „Аз съм животинчето, което…“ вече излезе като игра, за The King of All Bards това предстои. В това отношение – има повече участници от миналата година, което е много готино.

igri

  • В какво се крие притегателната сила на настолните игри?

Забавно е. Забавно е да печелиш, забавно е да се опитваш да не загубиш, забавно е да гледаш какво правят хората около теб. Забавно е да обсъждаш играта, да пийнеш бира с приятели. Да видиш как мислят абсолютно непознати хора, да се запознаеш с нови хора – игрите са много добър начин за социализация и комуникация. А и мислиш и чувстваш. Сам. Което хич не е за подценяване в модерния свят на лесни решения.

  • Какви игри играеше със семейството и приятелите си като малък? Твоите деца увличат ли се от същите игри?

Играехме на асоциации. Запълваха идеално дългото пътуване до морето. Нямаше магистрала, нямаше музика… То едно време нямаше и кой знае какъв избор – ако някой приятел донесе игра от чужбина, се превръщаше в събитие. Така играх на някаква игра с планети от Полша в една съученичка в четвърти клас. По-късно и на „Риск“ и „Монополи“. Докато един ден сами не си купихме италианско „Монополи“, почти преведено на български.
„Монополи“ в това отношение е супер добре измислено – децата им е интересно, защото в него има пари. А те виждат и знаят, че парите са нещо, което възрастните използват, изкарват, харчат и тн. Нещо, което определя света за тях, защото всеки е казвал репликата „няма да ти купя това, защото струва скъпо“. Така че „Монополи“ ги привлича. Докато не започнат да губят, де. Хубавото е, че сега има много повече игри, които са подходящи за по-малки деца. Споменатата „Аз съм животинчето, което“, Double, та дори и простата „Дженга“ – децата се кефят на хаоса и шума при падане на дървената кула.

igri

  • Кое е по-приятно и интригуващо – да участваш в създаването на игри или да участваш в играта?

Създаването винаги е по-приятно, ако имаш творческа натура. Но може да бъде и по-разочароващо. Всеки творец знае колко проекти е заровил в чакане на финалното вдъхновение или последния щрих. Но играенето с подходящите хора може да е супер приятно и зареждащо изживяване. Затова го и правим.

  • В коя игра си най-добър?

Това е въпрос, който няма точен отговор. Но знам къде не съм добър – в игри, в които трябва да се лъже, като The Resistance. Или игри със зарове – не ми върви особено в хвърлянето им, още откакто баща ми ме учеше на табла. Но ако трябва да посоча една – Carcassonne. Готов съм да изляза срещу всеки.

  • Кое прави една игра легендарна и интересна за различните поколения?

Вече казах за „Монополи“. Но всъщност всяка великолепна игра се крепи на няколко стълба – лесни правила (такива, които се разбират и обясняват лесно),  различни условия да спечелиш (няколко начина, за да може, ако единият не се получи, да пробваш друг) и преиграваемост (нещата да се получават различни всеки път). И най-важното – да е забавно. Ако хората се чувстват добре, докато играят, ще искат да играят отново. Затова и парти игрите бележат такъв ръст в последните години. Лесни са, забавни са и не се нуждаеш от много предварителна подготовка.

igri

  • Има ли български игри, които заслужават световна слава?

Всяка българска игра заслужава слава, защото е трудно да се направи. Да имаш идея, да я реализираш, пробваш, отпечаташ, разпространяваш… Това е страшна хамалогия. И в България, за съжаление, не може да е професия – няма как да се издържаш от това. Всеки, който го е направил – Васко, Радо, Сашо, Борс и Ина (и всички онези, с които тепърва ще се запознавам, затова не ги споменавам), заслужават уважение и поздравления.