В горещата прегръдка на Андалусия

Какво може да очакваш от мястото, където е живял Пикасо, родена е Кармен, Колумб е кроил планове, Сервантес е писал?
Какво можеш да очакваш от място, което е световна столица на фламенкото  и паелята!?  Да е ярка, гореща, страстна и емоционална!
Ети ги и моите  съкровища от Андалусия! Някои са на един автобусен билет разстояние. За други трябва доста да се повърви, но всяка крачка си струва.
Михас е накипрен, приятно ветровит, не чак толкова туристически. Можеш да го обходиш за един предиобед.
От рано мият улиците и решат прочутите магарета -таксита. Спретнати момичета още от 8.00 сутринта поливат цветята по стените на тесните улички.
Преди години тук един монах открил в скалите малка икона, видял в това знак и години наред монаси дълбали в скалата пещерата-светилище.
Една щастлива търсачка на съкровища от Triple E.Y.E в Михас.

 

Фламенко в Севилия 

Няма как да пропуснете площад „Испания“ или беседката, в която е писал Сервантес, но душата на Севиля са малките зали за фламенко. Камерни и уютни, някои от тях побират едва 20-30 души.
Няколко часа по улиците на Севиля, при температура 45 градуса на слънце те оставят с чувството, че само си дегустирал много специално испанско вино и нямаш търпение да се върнеш и да се почерпиш истински.
Испанските китари
Чуваш ги навсякъде и съвсем естествено тръгваш след музиката, за да те отведе или в някой закътан вътрешен двор, където елегантен възрастен испанец свири на китара, или при прашните пътуващи улични музиканти. Всички ми се сториха еднакво виртуозни.
Тесните улици на Кордоба, Гранада, Михас и вероятно много други андалуски градове
Ако на слънце температурата в толкова висока, че не може да направиш и крачка, то в тези малки, зaвъртяни, тесни и окичени с цветя улици действа естествена климатицазия.
Там може да се губиш с часове. Да седнеш в което и да е ресторантче и да изпиеш чаша вино.
Или да се озовеш, като нас, на улицата на цветята в еврейския квартал.
Вратите на Андалусия
Бих направила цял албум със снимки на хорските къщи. Не видях две еднакви врати.
Изрисувани, с мозайки, махагонови, бели или лимонено жълти. Това е то, посрещане с характер!
Хората на Малага
Казват, че били най-щастливите в цяла Европа. Не бих спорила. Попаднахме там по време на градския панаир. Нещо средно между карнавала в Рио и Queen’s Day в Амстердам.
Хора на всякаква възраст, издокарани със задължителните цветя в косите, пеят и танцуват по улиците.
От Малага струи щастие и изкуство и то не само в музея на Пикасо
Последният кадър е бонус и хвърля поглед към Африка. Фарът на Гибралтар е едно от най-сниманите места в света. Тук наистина се намираш между два свята, два континента, между морето и небето.

Още от мен >>>